Като дете играх лошо момче, сега съм добро

- Тодор, представянето ти на кастинга на тъмно в музикалното шоу „Гласът на България” по Би Ти Ви предизвика голям интерес, продължаваш напред в отбора на Иван Лечев. Защо реши да участваш в предаването?

- На първо място, за да се върна към пеенето на песни на мои любими групи, тъй като в последните години се занимавам почти изцяло с авторска музика с Innerglow. „Гласът на България” за мен е полезен опит на една по-различна сцена, а и вече ми носи запознанства с някои страхотни хора от екипа на предаването и от участниците.

- Кой участник ти направи най-силно впечатление?

- Дотук са няколко души, включително и от моя отбор, където конкуренцията се очертава да е голяма. Впечатляващи са например Симона, Надежда, Ивана, както и Никеца (Николай Воденичаров), с когото се познаваме отдавна.

- Какво искаш да покажеш в предаването?

- Надявам се да покажа запомнящо се присъствие на сцената и отношение към музиката.

- Какво е твоето отношение към музиката?

- Смятам, че рокът е обвързан с определени ценности като почтеност и някакъв стремеж към всеобща свобода. С тази музика човек иска да погледне и вътре в себе си, и към света навън, с цел да открива непознати неща, независимо дали те го обнадеждават или натъжават. Рокът те учи на отношение към света, което не е едностранно, а е по-задълбочено, по-сетивно и по-искрено. Това го отличава от други жанрове. С Innerglow правим музика, повлияна от любимите ни групи, които внушават това отношение не само в текстовете си, но и в начина, по който композират, по който звучат, по който се отнасят с публиката си, докато са на сцената.

- Защо с Innerglow правите музика и какво казвате с нея?

- С групата правим музика преди всичко, защото имаме нужда да я правим, заради самото творчество. Очевидно не е заради някакви дивиденти, макар че амбиции не ни липсват. Това нашето си е някакъв вид идеализъм. Не се притесняваме отделните ни песни да носят различно звучене и настроение. Животът се състои от разнообразни емоции и дори негативните сред тях са ценни. Иска ни се музиката ни да улавя и пресъздава нюансите.

- Защо избра да си в отбора на Иван Лечев?

- Защото той е представител именно на този тип музика, в която виждам повече смисъл, която слушам от малък и заради която изобщо съм хванал китарата да се уча.

- А как започна творческият ти път и през какво премина, за да стигнеш дотук?

- В семейството ми музиката има сплотяваща роля. От малък съм бил обграден от роднини, които свирят на музикални инструменти - баща ми, братовчед ми, брат ми, баба ми. Редовно сме се събирали у баба и заедно сме пели песни под вещото й ръководство. Тя е диригентът и основен вокалист на семейния оркестър. Пеехме от стари градски песни, през руска и италианска естрада, до рок класиките. Затова доста малък хванах китарата, но не смятах, че ще ставам музикант до студентските си години.

- Защо все пак се посвети на музиката?

- В един момент тя се превърна в нещо жизненоважно за мен, без което не мога. С CRUSH свирехме повече класически рок. Сега с Innerglow развиваме по-модерен стил с доста електронни влияния, щастливи сме, че новият ни сингъл „Chained In Love” се приема добре. Все по-активни сме и с концертите. На 30 март в Sofia Live Club е следващият ни концерт, заедно с Jin Monic – друга група от нашия музикален лейбъл Homeovoxmusic.

- Освен с музика се занимаваш и с кино. Каква част от живота заема то?

- От дете се интересувам от кино и до един момент смятах, че ще се занимавам с правенето на филми, но сега пиша филмови рецензии. Пряко участие в киното имах като дете на около 10 г., когато играх в един минисериал. Бяха ми дали ролята на хулиган – лошо момче, което носи обица и пуши цигари. После, когато станах част от група и започнах да обикалям по клубове, се оказа, че нито пуша, нито пия, нито нося обица и нямам нищо общо с някогашния си екранен образ.

- Ти си добро рок момче?

- Някои сигурно ще ме нарекат и скучното рок момче. (смее се)

- Разкажи за твоя изява, която те е докоснала по положителен начин, а и за някой безумен гаф на сцената.

- Положителна изява беше първият път, когато излязох на сцената на фестивала „Цвете за Гошо”, в памет на толкова обичан музикант като Георги Минчев. Споделях една сцена с много достойни имена в българския рок, и то пред пълна с хора поляна. С това преживяване се докосваш до богата история и си щастлив да представляваш дори миниатюрна част от нея. През годините са ми се случвали и достатъчно безумни неща на сцената. Свирил съм на открито на Нова година при –18 градуса. Бяхме се навлекли като за полярна експедиция и звучахме потресаващо. Едва успявахме да свирим, защото бяхме с ръкавици, а махнехме ли ги, пръстите ни замръзваха за секунди.

- Отправям ти едно предизвикателство – да разкажеш за себе си чрез музиката, която харесваш. Затова оттук нататък ще отговаряш на въпросите ми с песни и групи от плейлистата си. Започваме с това какво за теб е музиката:

- High Hopes на Pink Floyd.

- Какво са за теб успехите?

- Някак все двойствени и нееднозначни. Като историята в текста на Smoke on the Water на Deep Purple.

- Грешките и провалите?

- Свързвам ги с музиката на Placebo.

- Ранното ставане?

- Това е нещо брутално. Звучи ми като музика в grindcore жанра.

- Приятелството?

- Песните на Beatles.

- Любовта?

- Since I’ve Been Loving You на Led Zeppelin.

- Ами романтичните комедии?

- Нещо по-сладникаво, но неустоимо, като да речем Kula Shaker.

- Щастието?

- Yellow на Coldplay.

- Болката?

- С творчеството на Radiohead.

- Смисълът?

- Смисъла не го свързвам с музиката, а с тишината. Най-смислените неща стават на тишина. Като замлъкне чуждата музика, може да се роди собствената.