Учените са намалели близо 3 пъти от 1989 г.

С 306 лева по-ниско е средното възнаграждение в БАН спрямо средното за страната, обявиха от КТ "Подкрепа", цитирани от БНР. В Селскостопанската академия изоставането спрямо средната заплата е с 365 лева. Учените и ръководствата на двете академии, както и синдикалистите настояха още от следващата година държавата да задели ресурс за увеличение на заплатите, който да спре драматичното изтичане на висококвалифицирани научни работници.

Професор в Българската академия на науките взема средна заплата 900 лева, докторант 770, асистент 600. В тази сума влизат и възнагражденията за научни степени. В същото време технически сътрудник в кабинета на министър-председателя или на вицепремиера е със заплата 660 лева.

Ужасяващо е изтичането на сиво вещество, обучението е на ниско ниво. По брой учени на глава от населението България е последна в Европа. Това коментира проф. Стефан Воденичаров. Той посочи, че от следващата година основната заплата на младия учен в България трябва да е поне 750 лева. Аргументира се, че в средното образование от догодина основната заплата на учителите ще е над 700 лева. Поиска и 1800 лева за заплата на професор.

Около 10 000 са учените у нас и ако се осигурят такива средства, ще са необходими 170 милиона лева. Това, което предлагат учените, е институтските комплекси на двете академии да получат статут на национални технологични паркове, в противен случай няма да се спре драматичното намаляване на персонала.

През 1989 година в данните на НСИ съществуваше понятие "хора, заети в науката" и цифрата, която се мъдреше там, беше 34 хиляди, като тогава се говореше, че това са ужасно много хора, посочи заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. Той допълни, че сега според статистиката са 13 000 души.

Съставът на Селскостопанската академия е намалял четири или пет пъти, а БАН от 15-17 хиляди души сега има 6800 души персонал, от които 2800 са учените. От тях към 2015 година едва деветима са на възраст до 25 години, 12,9 процента от персонала са до 35-годишна възраст, а двойно повече са над 60-годишна възраст.

От 2 800 в момента, само 9 души са на възраст до 25 години, 12 на сто до 35 и 25 процента са на възраст над 60 години. Всеки пети учен в света вече е китаец, а за разлика от статистиката, в останалите страни от Европейския съюз, където учените постоянно се увеличават като брой, у нас намаляват три пъти за последните 35 години.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България