Учени дискутираха за живота и делото на Георги Стойков Раковски

 

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Видният ни сънародник е общественик и революционер от времето, когато се полага началото на българския политически живот


Георги Стойков Раковски е общественик и революционер от времето, когато се полага началото на българския политически живот. Трябва да го помним и следваме. Това заяви проф.д.н.Венелин Терзиев по време на международна научна конференция „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“ във Военната академия в София. Форумът бе под патронажа на на министъра на отбраната Красимир Каракачанов и министъра на културата Боил Банов.

"Познат предимно на изследователи и учени, делото и мисията му остават недостатъчно популярни и оценени. Живял и творил в навечерието на освобождението на българския народ от турско робство, голямата заслуга на Раковски е в обединяването на разпръснатите бунтовнически чети и превръщането им от сборище на хъшове, които всеки по свой начин и изолирано вършат нападения над поробителите, в политически един институт, готов да служи на освободителните цели на Отечеството. Просветителското му дело обхваща всички онези аспекти на духовно израстване, което националното самосъзнание трябва да изживее, за да достигне степента на готовност независимостта да му принадлежи, а не то на нея. И безспорната „всемирна отзивчивост“, по мярката на Достоевски, благодарение на която съумява не само да гледа трезво на политиката на великите сили, но и да запази чувствителността си за тяхната нравственост", изтъкна проф.Терзиев.

В доклада си ученият допълва, че е дълъг списъкът на българските просветителите, там са имена на знакови не само за българската история имена, като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов и много, много други. 

"И тяхната мисия като общественици, книжовници, радетели и борци за свобода е дала своя принос в определяне на нашата национална идентичност и за формиране на нашата сила и зрялост като нация.
В богатия пантеон на дейци на духа безспорно Георги Стойков Раковски (1821 – 1867) е едно от имената, изписано с главни букви в българската история. „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“, казва той и продължава „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!“. И сам дава отговор на своите терзания и въжделения: „По-лесно един народ се решава да умре в кърви, отколкото да живее в калта“, подчертава проф.Терзиев.

Той припомни вдъхновяващ цитат на друг български просветител – Любен Каравелов: „Историята ни учи, че само тогава един народ е изгубен, когато няма вече идеи, които да го ентусиазират…“ Не ние, не днес и не сега ще правим оценка на делото на Раковски. Но нито привържениците, нито критиците му могат да отрекат, че именно ентусиазма и пламенността, с които той захваща всяко едно начинание, са имали силата да ентусиазират и будят народната свяст".

"И няма как да не бъдем следовници на Раковски, както той казва: „Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“ и защото „Истина се никога не покрива за всегда; трябва един добър ден да я извади на бял свят!“, подчертава в заключение проф.Венелин Терзиев.

Според проф.д-р Пламен Митев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ отбелязването на 200-годишнината от рождението на Георги Раковски дава добър повод за критично осмисляне на постигнатото от родната историопис за осветляване на неговата дейност като идеолог и организатор на освободителните борби на българския народ. Благодарение на усилията на няколко поколения специалисти – представители на различни историографски школи, днес разполагаме със солиден масив от научни публикации, които позволяват да се проследят основните етапи в идейната еволюция на Раковски и да се откроят неговите реални приноси за развитието на политическото ни Възраждане. Още в края на ХІХ в., когато започва да се оформя романтично-героичният наратив за близкото предосвобожденско минало, синът на Стойко Събев и Руска Мамарчева заема водещо място в пантеона на националните ни герои. Нему се отрежда ролята на вдъхновител на организираното националноосвободително движение и на автор на първите пространни програмни документи на революционно настроената българска емиграция.

"Сред заслугите на Георги Раковски изследователите единодушно посочват: разработването на идеята за всенародно българско въстание, ръководено от единен център; осмислянето на зависимостта на българския политически въпрос от големия Източен въпрос; разбирането за необходимостта от организиране на общобалкански действия срещу Високата порта; създаването на Първата българска легия в Белград; осъществяване на целенасочена политическа пропаганда на българския въпрос в чужбина; налагане на четническата тактика и др.През втората половина на отминалия ХХ в. в националния разказ за политическото ни Възраждане, Георги Раковски е изместен постепенно от Васил Левски, Христо Ботев, гюргевските апостоли. Идеите на Раковски се оценяват след неговата кончина вече като неподходящи и остаряли за нуждите на националната революция, а успехите в развитието на освободителното дело се свързват с тяхното преодоляване и надграждане. Обективният анализ на различните въоръжени акции, осъществени през 70-те години на ХІХ в. (вкл. Априлското въстание) подсказва, че подобни оценки и коментари са предпоставени, обслужват разни идеологеми и мантри, които съзнателно или не осъждат делото на Раковски на забрава и подценяване", казва проф.Пламен Митев. 

Видният историк проф.Пламен Павлов заявява, че революционната школа на Георги Раковски, чийто най-изявен ученик е Васил Левски, дава генералното направление в развитието на българското национално-освободително движение. 

"Апостолът на свободата следва и надгражда идеите на Раковски – за създаването на комитети, въоръжени сили, ръководен център, наричан Привременно правителство, и т.н. Постигнатото от Левски и неговите съратници проправя пътя към Априлското въстание и освобождението на България, но да не забравяме здравата основа, поставена от Георги Стойков Раковски. И приемствеността в развитието на българската национална революция, олицетворявана от двамата най-изтъкнати нейни водачи", подчертава проф.Павлов.

По думите на началника на Военната академия ген.м-р Груди Ангелов за Раковски освобождаването на българската народност от османския деспотизъм е невъзможно по мирен начин. Затова той страстно призовава българите да не си въобразяват, че „свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва”, без самите те да „се земат за оръжие и да пролеят кръв”. Неизбежно е всеки от тях да приключи с надеждите и очакванията „друг да го освободи”, вместо самият той да тръгне към бойното поле „под знамена на непобедимия български лъв”. Защото „мечом са бьлгари своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият!”.

"Именно затова Раковски посвещава значителна част от дейността си на проекти за строителство на национална въоръжена сила и начини на нейното използване. През 1861 г. разработва план за провеждане на кампания със силите на „един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди”, който да проникне незабелязано от сръбска на българска територия и да се придвижи на изток по билото на Стара планина. Маршрут, който  до черноморското крайбрежие „е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смесени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство”. При движението си из Балкана формированието трябва да „подигне на оръжие сичките села” и чрез тях непрекъснато да увеличава числеността си.  Раковски е убеден, че още преди достигането на Търново „ще има най-малко до 150 000 на крак мъже, от коих 40 хиляди въорьжени”. Според него в крайната точка на маршрута след надигане на селищата, „що са в подножието и от двете страни на Балкана”, въстаническият ресурс ще достигне численост „до 500 хиляди мъже”, разполагаши със „сто хиляди пушки за бой”. Спрямо противника по време на този поход Раковски е едновременно безпощаден и великодушен: „Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите”ii.
Няколко години по-късно Раковски разработва значително по-цялостен и систематизиран военен проект, посветен на строителството на национална въоръжена сила", заяви в доклада си ген.м-р Ангелов.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони