- Фахрадин, ти стана известен със сериала “Забранена любов”, но в последните години се занимаваш и с продуциране. Над какви нови проекти работиш в момента?

- Два нови проекта - единият е комедия на български автор, която искаме да започнем през май с Тони Минасян и Мариан Бачев. Другият е по-мащабен и е за шестима пишман терористи в Америка, които искат да взривят Ниагарския водопад. Това е особена тема, но разказана много умело от автора на известни комедийни сериали Дейвид Холщайн. Бих искал да съберем сериозен екип за тази постановка, но трябват много средства и това ни бави.

- Наистина темата е по-деликатна, това не те ли притеснява?

- Не, но имаше доста дърпане от колеги. Като разберат, че става въпрос за терористи, и казват - чакай, тук да не засегнем някого! Разбирам ги. Иначе аз и като копродукция се опитах да реализирам този проект, но директорите на театри също се пазят. Освен тези два проекта в момента се занимавам и с концерт-спектакъла “Бог Рок”, в който на сцената сме заедно с Филип Аврамов-Фицата, Калин Вельов и Севинч Ибрахим и в него звучат много емблематични парчета на “Нирвана”, “Уайт снейк”, АС/DС, “Куин”, Джо Кокър... Днес ще го играем във Варна, а на 22 април сме в “Сълза и смях” с постановката “Аудиенция” с големия Филип Трифонов и режисьора Николай Гундеров, която е по текст на Вацлав Хавел.

- Умишлено ли страниш от светлините на прожекторите в последно време?

- Смятам, че като се появя, трябва да има нещо, което да кажа, както е в момента. Иначе в киното последно снимах през 2015 г. - в една голяма турска продукция “Али Баба и седемте джуджета” на режисьора Джем Йълмаз, който работи и с Ръсел Кроу. В него играех агент и премиерата там беше с червени килими и в зала за 8000 души.

- Коя е най-трудната част в това да си продуцент?

- Да открия партньори, които да инвестират в изкуство. Явно не съм стигал до правилните хора през годините. Впрегнах се сам, просто в един момент яхваш метлата и действаш, защото иначе, ако трябва да ходиш да се молиш по офиси и компании, хабиш ценно време и усилия. Човек, ако иска, може и сам, въпрос на желание.

- Спектакълът, който продуцираш - “Горката Франция”, се играе при пълни салони вече седем години. На какво се дължи този нестихващ интерес?

- На текста преди всичко. Но и не само, защото той е правен и преди това от други колеги от държавни театри, като и там е имал успеваемост, но не повече от година-две. “Горката Франция” е първият ми проект като продуцент. Изключително смешна комедия, която обаче засяга и много социални и общозначими теми, като разприте в семейството, хомосексуализма, отношенията баща - син. Има и много послания, които остават в теб, след целия този смях и забава. В спектакъла сме заедно с Катето Евро, Сашо Кадиев, Сашо Дойнов и Анелия Луцинова. На 28 април ще го играем отново в “Сълза и смях”.

- Лили Иванова е идвала няколко пъти да гледа този спектакъл. Споделяла ли е какво я привлича в него?

- Да, тя е идвала седем пъти да ни гледа и винаги след спектакъл се обажда лично по телефона на всеки от актьорите. Лили е споделяла, че е възхитена и това е нейният любим спектакъл. Харесва й лекотата, с която се играе, и лекотата, с която е поставен от режисьора.

- Ако трябва да продуцираш пиеса за България, а не за Франция, как би я озаглавил?

- Пак така, но бих намерил начин да направя заглавието да е по-продаваемо. Например “България - страна на неограничените възможности”. С Пазарджишкия театър сега направихме “Премиер за един ден” от Венци Кулев. Това е постановка, в която се засягат точно темите на съвременната действителност, включително за риалити форматите, както и всичко онова лесносмилаемото, което виждаме по тв екраните, бълващи всякаква информация - нужна и ненужна, и които ни ангажират с това, което те налагат - как да се обличаме, какво да ядем...

- Има ли някой роден политик, на когото симпатизираш и би искал да видиш като премиер за повече от един ден?

- От познатите политици не виждам човек с качества. Един премиер трябва да е преди всичко воин, да може да управлява, но преди всичко да защитава страната и народа си и отстоява правата му. Наистина не виждам политик с тези качества. В съвременното образование липсва идеята за по-висши цели в живота и духовно образование. Един лидер трябва да притежава качества като смирение, да е много търпелив, да е честолюбив, да защитава, но и да разчита на хората около себе си. Съветниците му също трябва да имат стабилна ценностна система, която би рефлектирала в обществото. Един такъв лидер трябва да ни учи с личния си пример, но в момента няма такъв.

- Ти си живял и в чужбина. Защо реши да се върнеш в България?

- Не съм живял постоянно в чужбина, а съм оставал за по няколко месеца в Америка и Русия. Имах идеи и в двете страни да се установя и да продължа обучението си като актьор, но явно така е трябвало да стане. От Америка ме върна “Горката Франция”, защото точно беше планувано да започне да се играе. Иначе в Ню Йорк ме бяха приели в “Атлантик академи”, но избрах да се върна, защото съм човек, който като започне нещо, го довършва, а вече бяхме посели семената. Явно неслучайно останах тук и сега имам прекрасна съпруга и прекрасно момиче, няма случайни неща. България е прекрасна страна. През 2016 г. снимах един документален филм в Щатите - “България в четири сезона”, който показва родината ни в много хубава светлина и акцентира върху богатата ни история. В него участват и големи наши спортисти като Йордан Йовчев, Армен Назарян, Петър Стойчев и други. Сега предстои да се излъчи в доста страни.

- Какво ти се е налагало да работиш, преди да станеш актьор и продуцент?

- Аз работя от 13-годишен. На 13-14 продавах дини, а като по-малък, на 10-11, продадох лука от градината на баба, за да й купя червило за рождения ден. Бях го направил на няколко връзки и го предлагах пред портата й. (Смее се.) Винаги съм инициирал работата си, гледал съм да не завися от никого, такава ми е природата - правя така, че аз да създам нещо, с което да се ангажирам.

- Има ли истина в това, че пушиш марихуана?

- Пуших преди известно време, вече не. Не пия и алкохол, не правя непозволен секс, не ям месо. Това са принципи от Шрила Прабхупада - духовен учител от Индия, който оставя ведическото знание в съвременния западен свят. Преди пушех марихуана и си мислех, че това дори ме приближава към Бога, защитавах тази теза и смятах, че тя е полезна. На грубо ниво може би е, но осъзнах, че е по-скоро пагубно за духовното ни развитие. Упойващите средства, каквито са и цигарите, са вредни, те не са лек и ни ангажират с нисшите енергии. Те не са нещо, което може да култивира в теб позитивизъм, просперитет и спокойствие.

- Ти си харесван мъж. Имал ли си забавна случка с твои агресивни почитателки?

- Имал съм, но човек се учи някак си да парира ударите като успешен боец на ринга. Преди години е имало ситуации, при които млади момичета са се събличали голи в колите си и са ми показвали гърдите си, като ме видят. Хубаво, но тази гръд по-добре да я пазят за мъжа на живота си, а не да я раздават така просто на вересия, на килограм.

- Участвал си в сериала “Забранена любов”, който беше много успешен. Ти самият имал ли си забранена любов?

- Чак забранена - не, но когато бях на 18 години имах една приятелка на 16 и техните имаха възражения, че съм от турски произход, а тя е българка. Те не приемаха връзката ни и се налагаше да я прикриваме, явно това не е бил нашият път и след време се отклонихме един от друг.

- Друг път усещал ли си по-особено отношение заради произхода и името си?

- Никога не съм усещал дискриминация, въпреки че е възможно да е имало, но не съм имал такава настройка. Майка ми ме е закърмила от малък с вяра в Бога и вяра в духа, в това, че аз не съм това тяло, а имам духовна природа, която е вечно свързана с Бога и временно съм тук на земята. Това са уроци, които трябва да преживея, и затова не съм се ангажирал с националността си и с това какъв съм роден - важно е какъв се изграждам, като човек и личност.

- Какво търсиш у една жена и с какво те привлече съпругата ти?

- Когато срещнах съпругата си, тя ме привлече с едно спокойствие и сигурност, които излъчваше, а преди това не ми се е случвало да имам подобно усещане при запознанство с други жени. Имах едно такова чувство, че с този човек съм започнал нещо в миналото, може би в минал живот и то още не е довършено, и двамата имаме едно допълване, цялост. Впоследствие ми стана съпруга и ми роди рожба.

- Как те промени бащинството?

- Винаги съм се старал да съм отговорен човек, защото ако не си, няма как да оцелееш на пазара като мениджър, а сега станах с една идея още по-отговорен към семейството и дома. Преди си мислех, че можем да живеем на квартира, но в един момент, като се появи детето, осъзнаваш, че искаш да му дадеш - да има дом, въпреки че осъзнавам, че всичко е за временно ползване. Ние не сме собственици дори на телата си, които си мислим, че ни принадлежат. Осъзнаваме го в момента на смъртта, че дори телата ни не ни принадлежат, а какво да говорим за други, по-отдалечени сетивни обекти. Сега за мен на преден план са детето и съпругата ми, а преди не съм усещал това.

- Какво означава името на дъщеря ти - Нараяни, както и твоето - Фахрадин?

- Нараяни означава “Свръхдушата в сърцата ни”, това е аспект на Бога. Съпругата ми хареса това име, докато четеше книга за Кришна, и не мога да бъда по-щастлив, че дъщеря ни се казва така. А моето име има две значения - “красиво слънце”, както и “почитание към Бога”, второто ми го казаха едни сирийци преди години.

- В какво вярваш?

- Следвам вишнава културата и практикувам бхакти йога. Бхакти йога е да служиш на Бог безкористно, без да очакваш резултати от дейността си. Не че съм толкова извисен, че да нямам очаквания, но се опитвам да култивирам смиреност и осъзнатост, че всичко принадлежи на Бог.

- Не се ли съмняваш понякога, че Бог съществува?

- Аз съм сигурен в съществуването му, закърмен съм с това, то е нещо, натрупано от минали въплъщения, ти се раждаш с тази увереност, че Бог съществува и ти си неразделно свързана с него частица. Майка ми много четеше езотерична литература и аз покрай нея от малък също чета такива книги. На 10-11 години четях книгите на Лиана Антонова, на 12-13 на Сергей Лазарев, а на 17 години открих книгата “Съвършенството в йога” на Шрила Прабхупада. Ние всички имаме съзнание и можем да осъзнаем кои сме и целта на човешкия живот. Дадено ти е да си човек и да осъзнаеш връзката си като живо същество с божественото и Бога, но често не се опитваме да мислим и да потърсим отговори на тези въпроси, а живеем за собствено удовлетворение и наслаждение, като така пропиляваме живота си.

- За какво се молиш?

- Старая се да не се моля за материален просперитет, макар че имаме нужда и от това, но имаме повече нужда от сигурност и защита, защото сме малки същества - не можем да спрем буря, земетресение, влака дори. Нищо не зависи от нас, колкото и да си мислим, че зависи.

 

Нашият гост

Талантливият актьор Фахрадин Фахрадинов е роден в Котел, но по-късно учи и живее във Варна, където завършва средното си образование. От малък се увлича по спорта, като тренира усилено бокс и футбол по примера на баща си Хасан Седлоев, бивш играч на “Академик” (София). Страстта му към сцената обаче взема връх над спортните амбиции и той се дипломира със специалност “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ в класа на доц. Веселин Ранков. След следването го ангажират в Сатиричния театър, където играе в редица постановки. Звездният му миг идва със сериала “Забранена любов”, където изпълнява една от главните роли - на автомонтьора Явор. Освен като актьор той се изявява и като продуцент. В момента е в трескава подготовка на новия спектакъл, ко­продукция с Пазарджишкия театър - “Скъпо съкровище”, с участието на Влади Въргала, Елен Колева и Надежда Иванова, чиято премиера е на 12 април в театър “Сълза и смях”. Миналата година Фахрадин изпита и радостта от бащинството, след като му се роди дъщеря - Нараяни. На парче торта в сладкарница Didys Cakes актьорът разказа пред в. “Труд” както за сладките, така и за по-трудните моменти в живота си.