На 14 декември 2018 да почерпят

Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Фейк-думите в речника на социалната политика В името на европеизацията направихме нещо крайно азиатско

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Напоследък папагалски завъртяхме израза фейк-новини. Пита се, защо? Всъщност, ако има нещо наистина коварно, това са фейк-думите.

Постоянно срещаме израза „помощи за безработни“. Ако бъдем точни, имаме предвид не помощи, а обезщетения за едно конкретно събитие – прекратяване на трудов договор. Срещу щетата от което събитие работникът се е застраховал ежемесечно, внасяйки 1 процент от заплатата си. Само че медиите спрягат това обезщетение, сякаш става дума за милостиня. Ясно, политиците много искат да приложат „строги мерки срещу готованковците“, като затруднят достъпа им до техните собствени пари. Но този език се използва не само от господарите, но от аудиторията. Критерият досега беше да са работили най-малко 9 месеца през последните 15, а новият срок е 12 месеца през последните 18. Което практически изключва сезонните работници. Ако е вярно тълкуването, дадено в закона, подобно затрудняване на достъпа до фонда за обезщетения, е нищо по-малко от експроприация. А то е вярно.

Все едно, да внасяш пари за застраховане на колата си, но в един момент, застрахователят да получи пристъп на набожност. И да определи правило, според което компенсации се изплащат само на тези пострадали, които вярват в Бога. На другите пропаднали типове така им се пада. Хем високоморално и възпитателно, хем високодоходно.

Други фейк-думи вече лекуват. Например „болнични листове“. Някак общоприето стана, че терминът означава някаква фактура, базирана върху невярно съставен документ за болест. Така че не звучи толкова странно, когато управниците искат да ускорят лечението с финансово наказание за болните (не за вирусите). Досега при излизане в болничен отпуск работникът получаваше 70% от своето дневно възнаграждение за първите 3 дни, а от четвъртия, обезщетението се поемаше от НОИ в размер 80% от осигурителния доход. Но бактерията се оказа резистентна. Затова предложението до вчера беше вече за първите 3 дни работодателят да заплаща само 50% от тази и без това малка сума. Т.е., предписва се още по-силен антибиотик. А реално? Реално описваме поредния много изгоден стимул за силните за сметка на слабите. Което е издевателство. Какъв е смисълът да се осигуряваш срещу безпаричие при болест, ако ще ти пречат да получиш тези пари?

Праведно негодуват пазарниците и срещу явлението „дискриминация“. Не на жените и малцинствата, а на младите. Защото на работници, които са работили дълго време по специалността, им се полагат надбавки за трудов стаж. А те са на по-висока възраст. Значи – надбавките да се премахнат. Реално, ако собственикът иска да пребори някакъв измислен „расизъм срещу младите“, може да го направи лесно. Да извади от печалбата си и да увеличи заплатите на по-малко опитните работници. И да настане равенство и правда в колективите. Само едно пречи на моралния ривайвъл. По-малко доходоносен е.

Във всеки случай, тази кампания е данайски дар за ГЕРБ и патриотите. На въпрос, „Бизнес-асоциациите предлагат да се премахнат допълнителните възнаграждения за трудов стаж по специалността на работника. Одобрявате ли това предложение?“, 77% от запитаните в национално представително изследване не одобряват и само 8% одобряват, съобщава Агенция „Афис“1. Нещо повече, и най-младите са на същото мнение: 72% не одобряват, 9% одобряват. Добронамерено не препоръчвам да се хващат на тази кукичка.

Освен това, за да няма дискриминация срещу привилегированите, и най-вече за да финансира конната езда в частните училища, държавата отдели от вечно дефицитния бюджет за образование средства за душевното спокойствие на децата на заможни родители. Щом моите връстници в държавното училище ядат сухари, мислели си били те, искам своя дял от сухара! По същата логика, ако аз си сложа саксия с цветя на прозореца, да поискам ли от общината субсидия за озеленяване? Всъщност, собствениците на частни педагогически фирми са „дискриминираните“ – мъчи ги апетит за повече печалба.

Предвид казаното дотук, думата „справедливост“ също трябва да има насмешлив и сериозен омоним. Когато се иска увеличение на рекордно ниските данъци за по-имотните наши съграждани, се пита, честно ли е това? А когато се иска отмяна на облагането на доходи до минималната работна заплата, се пита съвсем друго: откъде пари? За да мерим с една теглилка, вторият въпрос трябва да зададе и за първия случай, а първият – и за втория. И веднага се разбира, откъде да се вземат парите. Ако има логика в цялата тази словесна мрежа, още класикът на свободния пазар Адам Смит, както му подобава, я е открил: „Всичко за нас, и нищо за другите! Това, изглежда, във всяка епоха е била подлата максима на господарите на човечеството“.

А справедливост в кавички е, че на човек с 320 лева, каквато доскоро беше МРЗ, му се взимаха 32 лева плосък данък. Днес се взимат 46 лв. Това означава един хляб и едно мляко по-малко на трапезата в къщи ежевечерно. За едно общество винаги се е съдело по отношението му към бедните и слабите. Нашето само си е произнесло присъдата. Властта определя дадена сума за минимума, с която работещ човек може да издържа себе си и да поддържа семейство, а после, сепната от собствената си щедрост, му взима една десета от нея! Т.е. му казва, да се маха. За него няма живот тук.

Едва ли сме се замисляли, че бездомният клошар също плаща 20% ДДС върху основни храни и медикаменти, без които не може. Нали е още жив. Значи и той като същи Атлас носи върху раменете си бюджета с една пета от това, което е изровил за деня. За да може туризмът да се облага с 9%, защото е важен отрасъл.
Ако се плашите повече от срам, отколкото от съвест, то знайте, че малък брой страни по света прилагат пропорционалния или плосък данък . Сред тях няма да намерите групата на развитите. Най-големите са Русия, Казахстан, Узбекистан и т.н. Ако плоският данък носи напредък, западните страни тънат ли в мизерия? Това беше един безотговорен експеримент на МВФ и СБ, от който Словакия вече се отказа.
Венецът е думата „Европа“. В името на европеизацията направихме нещо крайно азиатско – въведохме данъчен модел с малко облагане на собствеността, собствениците, дохода от капитал и високо – върху потреблението. И партиите заинатено го защитават.

А почти липсващата дума в публичното пространство е „лицемерие“. Т.е. обмислено и съзнателно да яхнеш другите, биейки се в гърдите, че си изкатерил морална пирамида. Тройна отговорност на Тройната коалиция е въвеждането на плосък данък. После в опозиция БСП се обяви за връщане на нормалното и европейското прогресивно облагане. Но през миналия декември и януари замириса на власт и тя направи трети лупинг. И се гордее със себе си. А през 2013 г., изпаднал от парламента, Реформаторският блок се обяви точно за същия този необлагаем минимум! Попаднал през 2014 г. във властта, вниманието му бе ангажирано повече с грижата за офшорките и концесиите. Обединени патриоти и ДПС с радващ етнически консенсус са вписали в платформите си същия този необлагаем минимум. Но сега, когато се обсъжда бюджетът, мълчат. Щом нямат готов отговор, значи и въпросът не съществува. Дори „Нова Република“, събрала ДСБ и имена като Мартин Димитров, се обяви за диференцирана ставка от 9% на ДДС за храни, книги и лекарства. Костов и той дори говори за необлагаем минимум! Но забележете, в опозиция. Изобщо, удивителна хармония и в думите, и в бездействето.

И въпреки това медиите лепят на подетата Инициатива за данъчна справедливост (spravedliva.bg) етикета «лява и синдикална».

И понеже не сме на предизборен зор – съответно всичко, което шава, олевява, – сега нормалното се оказа «ляво». Но ако нормалното е ляво, да не се окаже, че лявото е нормално. А останалото е фейк. Или не е така? Чакат се доказателства.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Браво! И за плоския данък, и, особено, за косвения данък ДДС. А и за всичко останало, казано в статията.

    Но от ГЕРБ и, както се оказа, от Патриотите и от Десните, друго не може да се очаква, освен намаляване данъците и увеличаване на печалбите на богатите, и съответно намаляване на доходите и увеличаване на данъците на бедните.

  2. афторът що не вземе директно да напише, че най-добре е да сме си солидарни като доскоро в северна корея – всеки да има по паница царевица и да се труди за благото на партията. аман от левичари дето нищо не произвеждат, а само искат да делят баницата, произведена от някой друг.

    1. „Афторът“ явно е десен,който се пъне че нещо произвежда!С такива „афтори“ по-добре да сме в Северна Корея,вместо тук!

  3. Както името така и интелекта!
    Просто съвпадение.
    Идиот!
    Който пише:„аФтор” неможе да има мнение, а за критика е немислимо.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.