16 от БСП-Варна се разграничиха от Гуцанов: Не сме искали оставките на Нинова и Добрев

Боян Магдалинчев, ВСС: Цацаров би бил добра кандидатура за председател на КПКОНПИ

Хелена Бонъм Картър не се страхува от остаряването

Парламентът обсъжда държавния бюджет за 2020 г.

Удар в Монтанско срещу контрабанден тютюн

Инсп. Мария Ботева, „Пътна полиция“: Жертвите при катастрофи в периода от 1 до 12 ноември са 18

18 кг марихуана бе открита в Русенско, задържаха 30-годишен мъж

Най-малко 16 души са загинали при ракетен обстрел на Израел срещу Ивицата Газа

Фандъкова: Премахваме възможността за строителство на сгради с намалени отстояния и паркоместа

Поли Генова с първи снимки на мъжа и детето й

Акция на ГДБОП във Враца срещу група за трафик на жени и проституция, има 7 задържани

Предадоха на съд 64-годишен мъж, отнел живота на своя зет

Съдят миньор за смърт на колега

Лошото време спря издирването на жената, изгубила се край Мальовица

Дъщерята на Гала яде протеин от мравки и щурци

Фейсбук трябва да бъде регулиран Необходимо е да игнорираме самообслужващия се боклук на Зукърбърг

Трябва да определим какво означава „онлайн вреда“ и да предприемем действия за нейното премахване

Нека да сме благодарни за малките милости. Благодаря ви, Туитър за забраната на политическата реклама. Подобна реклама по своя характер е предубедена, тенденциозна и трудно контролируема, а Туитър се държи като добър издател. Политиците могат да се възползват пълноценно от това. Защото това е демокрацията. Но както подчертава шефът на организацията Джак Дорси, със социалните медии влезли в „микротаргетирането, дълбоки фейк нюз, манипулирани видеоклипове и дезинформация“, тези, които я контролират, трябва да я поддържат максимално чиста. Парите може и да не купуват истината, но не бива да заглушават честността.

Фейсбук не е съгласен, а неговия шеф Марк Зукърбърг обяви, че „не е правилно частните компании да цензурират политиците или новините“. Той се присъедини към романтичното виждане за социалните медии като жълт тухлен път в глобалното дигитално село. Пътят не трябва да диктува кой ще пътува по него, той просто трябва да събира таксите. Това включва рекламодателите, които поддържат империята на Зукърбърг в размер на 500 милиарда долара. Този аргумент отменя прословуто решение на Върховния съд на САЩ срещу „Обединени граждани“ през 2010 г., което отмени ограниченията за финансиране на кампаниите като престъпление срещу свободата на словото. Оттук нататък лобистите, корпорациите, магнатите и всеки с пари биха могли да харчат колкото им харесва по време на избори. С това се обяви отворен сезона за фалшивите новини, таргетираните реклами и тъмните пари. Този сезон ни даде Доналд Тръмп и той все още не е приключил.

Имаше някакъв аргумент за решението от 2010-а, тъй като има противопоставяне на Зукърбърг срещу ограничаването на рекламата. Ако една реклама е умишлена, нека читателят я прецени като такава. Не цензурирайте мрежата. Ако потиснете една форма на дебат, тя прехвърля властта си в друга, а в този случай това са редакторите на „елитарните медии“. Демокрацията на мрежата трябва да бъде свободна да излъчва, да е бедна и богата. Това може и да е разчупило леда в златния век на цифровите технологии, 90-те и годините от 2000 до 2009-а. Ако оставите всичко на случая, беше линията, тогава глобалният мир щеше да се появи, сякаш от небесен алгоритъм. Но не стана така. Не минава и ден, когато през вратата на социалните медии не влиза някое ново зло, от участието в Инстаграм със смъртта на британската тийнейджърка Моли Ръсел до преследването на британските депутати.

Всички можем да видим ползите от дигиталната революция. Можем да видим и лошото шофиране като добро. Както е описала нашето време Шошана Зубоф в своята книга „Епохата на надзорния капитализъм“ – ние получаваме натрапване на мнение, тормоз, неприличие и екстремизъм в хиляда непочтени образи.

Често повтарящото се твърдение на Зукърбърг е, че той не е „издател“, а е самообслужващ се боклук. Неговата платформа е устройство за проектиране на информация и мнение в общественото пространство с цел печалба и това е точното определение на публикацията, така, както аз я познавам. Да се разреши на потребителите да правят това анонимно и безотговорно, е лиценз за небрежност и клевета. Замърсява дебатите и корумпира демокрацията.

Свободните пазари са благодат за човешкото общество, но от Адам Смит насам, те са склонни към монопол и личен интерес. И социалните медии не се различават от този модел. Зукърбърг отправя същото твърдение, както и американското лоби за оръжие: Фейсбук не убива хора, хората го правят. След разкритията на Едуард Сноудън, границата между социалните медии и масовото наблюдение, било то от капитализма или от държавата, сега е безнадеждно пропусклива. Като всеки пазар, и този трябва да бъде регулиран. Лош коментар за западната демокрация, но това все още не е така.

Всеки, който се задълбочи в тази сфера, лесно ще се изгуби в технологията и жаргона, но трябва да опитаме. По-мъдрите глави, включително понякога и самият Зукърбърг, признават, че нещата излизат извън контрол. Фейсбук, Гугъл и Туитър тази година лобираха пред британското правителство да се въведе механизъм за борба с „онлайн вредите“. Те самите нямат желание сами да поемат тази отговорност.

Смятам, че това представлява регулаторно предизвикателство в мащаб, който не се наблюдава след ранните дебати относно ядрените оръжия. Трябва по някакъв начин да разграничим публиката от частната дигитална сфера. Необходим е контрол върху тези, които търгуват с идентичността и поведението на отделните граждани. Трябва да дефинираме понятието за причиняване на онлайн вреда, като различна от причиняване на престъпление. Ние трябва да определим задълженията и отговорността на цифровите „издатели“ за точността и законността на съдържанието на трети страни, както го правим с конвенционалните издатели.

Както във всеки публичен форум, анонимността трябва да приключи за онези, които очакват привилегията да имат достъп до публичния дебат. Фейбук и другите трябва да поемат де факто моралната отговорност, като филтрират и цензурират материалите с „неподходящо“ съдържание. Най-сетне те трябва да приемат, че показването на тийнейджърите как се самоубиват – не е свобода на словото, а е обществена заплаха.

Сега те трябва да приемат, че регулаторите трябва да диктуват правилата на демокрацията или това ще се изроди в онлайн „Игра на тронове“. Издателите имат задължението да не разпространяват лъжи. Една от причините за продължаващата популярност на масовите медии, като BBC, New York Times и „Гардиън” е, че на тяхната информация се вярва. Някои редактори имат склонност да подлагат излизащия материал на някакъв идеал за баланс, справедливост и точност. Материалът не се пише на случаен принцип или не е насочен така, че да потвърди отделни пристрастия. Редакторите не са станали излишни, както прогнозираха ранните ентусиасти в мрежата. Те са необходими.

Британската преса се бори срещу държавното регулиране, освен в случаите на монопол и законите за клевета. Мисля, че това е правилно, но не е принципно, защото регулацията не оправдава законодателно неправилното поведение или дисбаланса. Саморегулацията е вид работа. Но в момента това не е проблемът на медиите от мейнстрийма, който прогонва достойните хора от политиката. Това е, което Зубоф нарича „психическо онемяване пред технологията на търсачките“. Не сме започнали да оценяваме нейната власт или аурата й на непобедимост.

Днешните разбойнически барони отмъкват от нас не нашите пари, а нещо по-важно, нашия частен живот и нашата почтеност като личности. А те не могат да останат нерегламентирани.

(Превод за „Труд – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.