След 17 години във „Формула 1” двукратният шампион Фернандо Алонсо слиза от болида в края на сезона. 60 секунди бяха достатъчни на испанския пилот да обясни в кратко видео, че вече не усеща предизвикателство да се състезава в този спорт. Така „Формула 1” губи последния мохикан, който в зората на XXI век детронира „червения барон” Михаел Шумахер.

Дебютният сезон на Алонсо във „Формула 1” е през 2001 г. Тогава големите фигури на пистата са братята Шумахер, Мика Хакинен, Жак Вилньов, Дейвид Култард, Хуан-Пабло Монтоя. Все биткаджии от старата школа, които влизат смело в дуели гума до гума и не отстъпват сантиметър на съперника с риск да катастрофират. Алонсо е замесен от същото тесто – корав, упорит, своенравен. Тези качества и големият талант му помагат да пробие бързо в период, когато „Формула 1” е повече състезание между пилотите, отколкото между автомобилите.

37-годишният испанец днес е най-опитният от всичките си колеги на пистата. На някои може да бъде баща. Когато дебютира през 2001-а, се конкурира също с Йос Верстапен, бащата на новата звезда Макс Вестапен – тогава едва 3-годишен. За младата генерация състезатели той е като динозавър от далечна епоха с огромен стаж зад волана. С участия в 305 състезания до този момент Алонсо е на четвърто място във вечната ранглиста. Експерти го определят като един от най-добрите пилоти за всички времена. Но в големи периоди от своята кариера се оказва на грешното място в грешния момент. Затова сред запалянковците с по-слаба памет започват да избледняват спомените за неговите успехи.

Във визитката на Алонсо личат 32 победи във „Формула 1”. Последната от тях датира отпреди пет години в Гран при на Испания - през май 2013-а с „Ферари”. Двете му световни титли са още по-отдавна – през 2005 и 2006 г. с „Рено”. Сегашният му отбор „Макларън” има славно минало, но посредствено настояще и не дава перспектива на испанеца за светло бъдеще. Въпреки това със слабата кола той пак успя да спечели през този сезон 44 точки, близо 8 пъти повече от съотборника си Стофел Вандорн. Дори на 37 години и без бърз автомобил Алонсо показва, че е феноменален пилот, който по нищо не отстъпва на Люис Хамилтън и Себастиан Фетел. Но ще се пенсионира с двойно по-малко световни титли от тях. Двамата четикратни шампиони имат късмет, че в „Макларън” ветеранът не разполага с болид, с който да ги гони.

Алонсо напуска „Формула 1” без гръм и трясък, а в началото на кариерата си е човекът за големите дела, който трябва да бие Шумахер и да подобри рекордите му. Първото му се удава, второто – не. Бързият възход на испанеца в моторните спортове започва още от детска възраст. От 3-годишен той натиска газта и се състезава на картинг, светкавично преминава през ниските нива на формулите и стига до „Минарди”, най-слабия отбор във „Формула 1”. Амбициозният младок привлича вниманието на Флавио Бриаторе, собственик на „Бенетон”, който му издейства пилотско място в „Минарди” през 2001 г. Тогава Алонсо постига впечатляващи резултати с най-бавната кола на пистата и логично преминава в „Рено”, където конците се дърпат от Бриаторе. Откривателят на Алонсо е същият, който няколко години по-рано лансира Шумахер.

Зад волана на „Рено” испанецът става два пъти поред шампион, като успява да прекъсне хегемонията на Шуми от пет поредни титли с „Ферари”. По това време Алонсо е най-младият шампион и най-младият победител в състезание и в квалификация. Успехите му срещу Шумахер идват след радикални промени в правилата, които целят да спрат господството на „Ферари”. На крилете на победите Алонсо отлита от „Рено” и каца в „Макларън”, но на бодлив клон. По същото време английският тим промотира английския пилот Люис Хамилтън. Испанецът се оказва чуждо тяло в британското „царство” и след един турбулентен сезон, в който е замесен и в шпионския скандал, се завръща в „Рено”. Там пак доказва класата си, като с по-слаба от конкурентите кола печели първото в историята нощно състезание в Сингапур и след това Гран при на Япония.

През 2010 г. Алонсо отива във „Ферари” и прекарва там пет сезона, в които пропилява възможността да стане шампион с най-популярния отбор. Точно това не е най-силният период на „скудерията”, колата не е на ниво, стратегията също издиша и испанецът три пъти завършва като вицешампион. След това отново се оказва на грешното място – във възродения отбор на „Макларън” с двигатели „Хонда”, но колата е слаба и най-доброто постижение на Алонсо е 10-ата позиция в крайното класиране през 2017 г. Но и с най-бавната кола той кара съперниците да се изпотяват всеки път, когато трябва да го изпреварят.

Обича манекенки и „Реал”

Фернандо Алонсо е почитател на хубавите жени и футбола, който играе „Реал” (Мадрид). Той често гостува във ВИП ложата на стадион „Сантяго Бернабеу” за големи мачове и се познава с клубния президент Флорентино Перес. Освен това е запален колоездач и близък приятел с големи свои сънародници и състезатели в този спорт като победителите в „Тур дьо Франс” Мигел Индурайн и Алберто Контадор. Пилотът имаше намерение дори да създаде свой колоездачен отбор.

Алонсо е от генерацията плейбои във „Формула 1”, които не заобикалят красавиците. Имал е връзки с поне десетина хубавици, които са разхождали телата си по модните подиуми. Най-дълго се задържа с певицата Ракел де Росарио, с която е женен в продължение на 5 години. Двамата се запознават при участие в радио предаване. След това Алонсо върти любов с руските нимфи Ксения Чумичева и Даша Капустина. После се отдава на красивата журналистка Лара Алварес и залита по моделката Виктория Одинцова, а напоследък се радва на прелестите на Линда Морсели, която бе приятелка на мотоциклетния ас Валентино Роси.

За него

Никога не се предава

Бяхме съотборници с Алонсо за съвсем кратък период от три състезания. От всички съотборници, които съм имал, той ме впечатли най-много. В квалификациите беше добър, но в състезанията караше изумително с огромни запаси от енергия. Изключителен състезател, който никога не се предава. Най-добрият по онова време обаче беше Михаел Шумахер.

Жак Вилньов, шампион във “Формула 1” за 1997 г.

Ще се състезава и на 95 години

Когато научих новината, че за Алонсо това е последният сезон, аз се пошегувах – време беше и той да вземе едно правилно решение. Той прави същото, каквото аз предприех преди две години. Тръгва си, но си оставя вратата отворена да се върне някой ден. Алонсо е карач, той умира да се състезава. Ако „Макларън” има бърза кола, той ще се върне. Дори да стане на 95 години, пак ще се състезава.

Дженсън Бътън, шампион във “Формула 1” за 2007 г.

Кара по свои правила

Много умен пилот с богати умения, разбира състезанието с лекота, притежава бързина. Извън колата е приятен човек, много добри отношения имахме. Но сложи ли каската, става друг. Може да раздели отбора. Кара по своите правила. Ако имаше друг характер, може би щеше да постигне повече със своя талант. Във „Ферари” не успя да обедини отбора около себе си както го направи Шумахер.

Фелипе Маса, бивш пилот във “Формула 1”

Такива като него правят „Формула 1“ интересна

Алонсо е богатство за „Формула 1”. Такива като него правят състезанията интересни. Той е голяма фигура, истински шампион. Хората обичат състезатели като Фернандо, които смело влизат в битка. Негови колеги са ми казвали, че изобщо не обичат да го виждат в огледалото зад себе си. Наближи ли ги – значи ще ги атакува най-безкомпромисно.

Бърни Екълстоун, бивш собственик на “Формула 1”