Президентът на Република Сръбска глобен за превишена скорост в Хърватия

Началникът на планинските спасители: Индивидуалната лавинна екипировка навлиза все повече у нас

Започва Великият пост

Лишени от свобода превзеха затвор в Рио де Жанейро

Надраскаха със свастики полското посолство в Израел

Саудитките вече имат право на собствен бизнес

Британски кметове на посещение в Брюксел, искат разговори за Брекзит

Сирийската армия влиза в Арфин Кюрдите искали от Дамаск противовъздушна отбрана срещу Турция

Виктор Орбан обяви Унгария за “последния бастион срещу ислямизацията в Европа”

Ще вали почти в цялата страна

Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Фернандо Каранга пред “Труд”: Искам 25-27 гола и титла този сезон

Голмайсторът на ЦСКА Фернандо Каранга говори ексклузивно за „Труд“. В България рядко можем да видим чужденец от екстра класа, но нападателят определено спада към тази категория. Каранга дойде в София от Бразилия – страната, ликувала пет пъти като световен шампион във футбола след междинна спирка за кратко в Южна Корея. От началото на сезона нападателят вече има 12 гола от началото на сезона.
– Здравейте, Фернандо! Започваме с поздравления за головата серия в първенството и българския паспорт. Как сте на гребена на вълната?
– Няма да крия – приятно е. Но това, което ме радва най-много е, че адаптацията ми към клуба вече е затворена страница. Борих се за щастието си и успехите дойдоха. Полезен съм на отбора си и това ме прави много щастлив.
– Казвал ли ви е някой, че отдавна не е имало толкова добър чужденец?
– Това само може да ме радва, защото е огромно признание от феновете. Това са лъскавите неща от футбола. От другата страна на монетата е големият труд, който полагам както аз, така и моите съотборници. Нашите успехи са следствие на много усилия и благодарение на Бог.
– Какво помните от трудната адаптация, която имаше в началото?
– О, това вероятно ще ви каже всеки бразилец – студът! Тук на нас наистина ни е много студено. Живял съм и на други места, където температурите са ниски, но не чак толкова. Сега очаквам голямата зима, но се чувствам готов за нея. Вече свикнах с климата и единственото, за което мисля е работата в клуба.
– Вкарвате голове във всеки мач, поставяте ли си го вече като конкретна цел?
– Не, на терена правя това, което иска треньорът. Не летя в облаците. Аз съм просто един бърз нападател, гонещ топката до последно. Качествата ми носят успехи, не само на мен, а и на целия отбор. Винаги съм вярвал в уменията си. Досега не съм си поставял конкретна цел колко гола да отбележа. Така е по-лесно. Просто вкарвам и се радвам. Нямам план или график. И сега само вярвам, че до края на първенството ще забия още попадения.
– Стреляте добре и с двата крака, играете силно и с глава. Кое все пак е най-силното ви оръжие?
– Да, така е. И все пак, предимно използвам десния си крак. Но… да, когато имам възможност използвам и левия. Най-силното оръжие, както сте забелязали напоследък, е главата ми. Това е защото съотборниците ми центрират много топки, а аз пък не искам да ги разочаровам и вкарвам.
– Имало ли е друг отбор в кариерата ви, където толкова често сте отбелязвал?
– Да, имах такъв период в Бразилия в един друг отбор. Там също нещата вървяха много добре и головете валяха. Но, както вече ви казах, приемам всичко това като моята работа и само се моля да продължавам в това печелившо темпо.
– Получихте и немалко жълти картони за свалена фланелка…
– Разбира се (смее се). Шефовете ми размахаха пръст. След последния такъв случай треньорът ме извика и ми каза: „Ей, момче, имам нужда от теб на терена, не извън него.“ Предупреди ме да преценявам как се държа на терена, защото ще се наложи да плащам глоби.
– Няма ли опасност така да пропуснете важен мач?
– Не, не. Вече си научих урока. Знам, че предстоят важни мачове и отборът има нужда от мен. Няма да сваля пак фланелката си или да отида при корнера, за да празнувам гола с танц с флагчето. Наясно съм, че тази еуфория е наистина много приятна и ме кара да изригвам, но това вреди на работата ми.
– Сърдит ли сте на българските рефери, които ви отмениха няколко редовни гола?
– Не, не се сърдя. Прощавам им. Опитвам се да ги разбера, защото вътре на терена ние виждаме мача по различен начин от този, по който го виждат реферите. И трябва да запазваме самообладание в такива моменти, дори да се чувстваме ощетени. Няма да променим нищо, а само ще си навредим за следващите мачове. Трябва обаче да си кажем – имаше две неотсъдени дузпи срещу мен. Имаше и отменен редовен мой гол, но реферите решиха друго. И аз не искам да им се бъркам в работата. Аз съм на терена за друго – да вкарвам голове и да помагам на ЦСКА да е първи.
– Има ли големи разминавания от очаквания ви за българския футбол и това, което видяхте като реалност?
– Това, което ме изненада, е колко силов е футболът в България. Много повече контакти и твърди влизания, отколкото на другите места, на които съм играл. Но след като пострадах няколко пъти, аз си научих урока и мога да кажа, че вече съм адаптиран към футбола тук.
– С какво беше най-трудно да свикнете в България?
– Ниските температури. Но най-тежко ми беше, че когато дойдох в България бях сам, защото на семейството ми се наложи да остане за кратко в Бразилия. Но когато жена ми и детето пристигнаха в България, нещата се подредиха. Всичко си дойде на мястото. Казах си, щом съпругата ми вече е тук, трябва да мисля само за футбол и да вдигна нивото, да покажа какво мога!
– Свикнахте ли с кухнята? Липсва ли чураското? Намерихте ли добри ресторанти тук?
– Не, нямах особен проблем с това. Когато дойдох, прекарвах много време с моя сънародник и треньор в щаба Дани Моралес, който ми показа много от хубавите места тук. Харесвам кухнята и ресторантите ви. Липсваше ми много телешкото месо, тъй като в Бразилия то е основна част от кухнята ни и е изключително качество. Но вече намерих точните места и мога да кажа, че и по тази линия вече всичко е наред.
– Чувствате ли се звездата на първенството?
– Не, не обръщам толкова внимание на тези неща. Обръщам внимание на това, което прави целият отбор. Вижте, аз не работя сам. Ако Каранга е вкарал гол, той не го е направил сам! Поздравленията са за целия отбор, който е създал положенията. Аз съм един състезател, но няма и да скрия, че обичам конкуренцията и съревнованието. И  знам, че нашите конкуренти имат много добри футболисти. Не се имам обаче за „сеньор По-специален“. Успехите ни досега са резултат от работата на всички в ЦСКА, а не са моя персонална заслуга.
– Как чувстваш отношението на феновете на съперника към ЦСКА?
– Досега не съм имал никакви проблеми с феновете на другите отбори. Уважавам ги, но не им обръщам специално внимание. За мен са важни феновете на ЦСКА. Толкова са много, че понякога направо е страховито! Много са верни, колоритни. Страхотни са! Едва ли друг отбор в България има толкова много привърженици и е абсолютно удоволствие да играеш пред такава публика. Благодарение и на тях нивото на отбора е толкова високо.
– ЦСКА се стреми към титлата на България. Кои ще са основните ви конкуренти и как смятате, че ще се развие тази битка в първенството?
– Вижда се, че конкуренцията е огромна и битката ще е до края на първенството. „Лудогорец“ ни преследва здраво, но всичко е в нас. Ние държим съдбата си в ръце. И ако успеем да поддържаме това високо ниво и работим усърдно, ще постигнем целите си. Всъщност ние нямаме цели. Имаме само една-единствена цел и тя е шампионската титла в края на сезона!
– Наближава дербито, усетихте ли тръпката на тази битка вече?
– Чакам го с нетърпение! Постоянно говоря с жена ми за това. Тръпката в този мач е по-различна от всичко, с което съм се сблъсквал досега. Вкарах гол в този мач и изпитах емоцията от попадението. Феновете, тръпката по трибуните, невероятната атмосфера… Всичко това вдига адреналина на макс. Неслучайно питам постоянно в кой кръг е дербито и колко остава до него. Много е специален този мач. Той ми дава онова усещане, заради което играе един футболист. Дава ми тръпка, от която настръхвам, дори сега когато само говоря за дербито.
– След толкова силно представяне, трансфер в чужбина изглежда много реален. Как гледате на големите първенства в Европа и къде бихте искал да играете?
– Сега всичко, за което мисля и живея е ЦСКА. Всички мои цели са свързани с клуба. Честно – не мисля за трансфер. В главата ми се върти само това, което искам да постигна с настоящия си отбор. Господ е с мен и ми помага! И той ще ме насочи по кой път да поема в бъдеще. Но това, което искам в момента е да зарадвам всички в ЦСКА. Всички! От чистачите и готвачите на клуба до съотборниците ми и треньорите, защото благодарение на тези хора аз съм на това ниво. И мечтая, когато един ден си тръгна, да съм спечелил титлата с ЦСКА.
– Футболът в коя страна ви импонира най-много?
– Харесвам много Франция като държава и първенство. От малък мечтая един ден да играя в някой от най-силните шампионати в света. И да, ако това бъде Франция, ще съм най-щастлив.
– Струва ли Неймар 222 милиона евро?
– Разбира се, че струва толкова! Това дори не подлежи на коментар.
– Кой е любимият ви футболист?
– Роналдо – Феномена! Той беше идол за мен като дете и продължавам да му бъда голям фен, макар вече да не играе.
– Разкажете нещо за детството и за кариерата си преди ЦСКА. Започнал сте в Санта Круз, а най-силният ви период е в БС.
– Започнах в „Наутико“. Това е шестият щат на Бразилия. След това дойде периодът в „Санта Круз“. Вярно е, че „Боа Спорте“ беше най-силният момент от кариерата ми в моята страна. Играх и в Корея за кратко, след което се върнах в Бразилия. Там разбрах, че ЦСКА има интерес към мен. Стойчо Стоилов ме хареса още докато бях играч на „Боа Спорте“. Тогава обаче бях много млад и не се разбрахме. Но ЦСКА продължи да следи развитието ми и тази година, когато дойде офертата от клуба, я приех без въобще да се замислям. И после вече знаете какво се случи…
– Знаете ли, че бразилците са любимци на феновете на ЦСКА? Знаете ли нещо за бившите големи звезди от Бразилия играли тук?
– Знам, че обичате нашия футбол и бразилските играчи. И сега аз съм един от тях и това ме прави щастлив. Познавам само Ней. Той е много близък мой приятел и беше голяма подкрепа за мен, когато дойдох тук. Когато разбра, че идвам ми помогна със съвети, ориентира ме къде попадам и какво да очаквам. Мотивира ме, разговаряхме по телефона всеки ден и мога да кажа, че преживя заедно с мен трудностите.
– Всички заговориха български, вие докъде стигнахте?
– Няма шанс за мен.
– А бихте ли играл за националния отбор на България?
– Разбира се. Един ден, ако имам тази възможност ще го направя с огромно удоволствие.
– Какво знаете за историята на българския футбол?
– Не помня друго, освен осмицата на „Барселона“. Стоичков беше страхотен футболист.
– Колко важен е Дани Моралес за вас?
– Той винаги е бил до мен, от момента когато дойдох в България. Човекът, който ми помагаше за всичко. Човекът, който оставаше с мен след тренировка и с когото споделях проблемите си. Той е не просто треньор и сънародник, той е истински приятел.
– Доколко футболът на плажа помага на бразилците за професионалната им кариера?
– От там се научават много неща. Всеки бразилски футболист е играл на плажа. Това е наистина важно начало. На плажа получаваш първите си уроци по техника. Всеки бразилец е започнал от плажа.
– Разкажте ни за семейството. Каква музика слушате, как се забавлявате?
– Семейството ми е това нещо, което ме мотивира всеки ден! Иначе се смятам за позитивен човек. Моята майка ме е учила, че най-важното нещо е усмивката на лицето. И почти винаги ще ме видите широко усмихнат и щастлив. Но не и когато стъпя на терена. Там ставам абсолютно сериозен, защото трябва да се върши работа.
– Колко гола ще направят Фернандо Каранга истински щастлив в този шампионат?
– За първи път пред вас ще си поставя летва. Искам 25-27 гола. Ще бъда истински доволен, ако успея да ги постигна!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.