Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 23 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 23.02.2020

На 23 февруари 2020 да почерпят

Кралски особи ритат трона в името на любовта

Десетки арестувани при антиправителствени протести в Казахстан

Кристалина Георгиева: Икономическият ръст на Китай ще бъде по-малък от очакваното

Марсилия до дъно

Караянчева за прекратения Луковмарш: Антисемитизмът, расизмът и ксенофобията нямат място в обществото ни

Черногорец издигна 6-тонен пилон с най-голямото българско знаме в София

Владислав Горанов: Ако погледнем числата, държавата се развива изключително успешно

Японските власти пуснали 23-ма пътници от „Даймънд принсес“, без да ги проверят за коронавирус

Външно министерство: Провеждането на Луковмарш бе предотвратено благодарение усилията на българските власти

Шефът на „Райънеър“ иска по-щателни проверки на мъжете мюсюлмани по летищата

Франция започна закриването на най-старата си АЕЦ

Луковмарш не се проведе

Фернандо Мориентес, трикратният носител на Шампионската лига, ексклузивно пред „Труд“: Големият Христо Стоичков – той е №1

15 сезона, 337 мача и 124 гола. Фернандо Мориентес е един от най-добрите мостове между стария и новия век. Ювелирен нападател, който три пъти спечели Шампионската лига с „Реал“ (Мадрид). В кариерата си има още осем големи трофея с „Ливърпул“, „Валенсия“ и „Марсилия“. Човек, абониран за отбори със специална аура във футбола.
Два пъти Мориентес вкара голове в кошмарен за България мач – загубата с 1:6 на Мондиал’98, която беше финалният акорд на златното ни поколение. След това Фернандо вкара и с „Ливърпул“ срещу ЦСКА в квалификациите за Шампионската лига.
Мориентес е бил партньор на едни от най-големите футболисти в историята като Давор Шукер, Предраг Миятович, Давид Вия, Роналдо, Стивън Джерард… Една истинска легенда.
Като част от световния отбор на снежния мондиал в Ароза испанецът спечели още един златен медал. В швейцарските Алпи Мориентес даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Сеньор Мориентес, идва Евро 2020, а Испания е един от фаворитите за титлата. Вие какво мислите?
– Мисля, че Испания наистина е фаворит заради качествата на футболистите си. Истина е, че очаквам да има много голяма конкуренция и много силни отбори на това първенство. На първо място Франция, но не само тя. И Португалия, и Германия, и Италия са сред фаворитите.
– Вие имате 47 мача и 27 гола в националния отбор, но пропуснахте златната ера на отбора. Яд ли ви е?
– Истина е, че точно нашето поколение не успя да спечели голяма титла, но поставихме основите за момчетата, които дойдоха след нас. Освен това да вкараш 27 гола и да изиграеш толкова мачове е истинска гордост. За мен най-важното ми постижение във футбола е това, че носих с чест фланелката на Испания.
– Какво е да сте четвърти голмайстор в историята на националния отбор по голове? Пред вас са Раул Гонсалес, Давид Вия и Фернандо Йеро.
– Това означава много за мен. Истинска гордост и чест. Не само да представяш страната си в националния отбор, но и да бъдеш един от най-добрите му голмайстори.
– Сигурно имате много звездни мигове с националния отбор, но едва ли сте забравил мача срещу Южна Корея на световното през 2002 година. Колко гола трябваше да вкарате, за да продължите напред?
– (Смее се) Да. Помня го. Сигурно трябваше поне още няколко гола да им вкараме. Ако бяхме продължили тогава, мисля, че щяхме да стигнем далеч, но се случи и няма връщане назад.
– Когато играехте срещу българи, много обичахте да вкарвате. Спомняте ли си?
– Да. Вкарах два пъти срещу България за 6:1 на световното първенство във Франция. Имахме късмет да победим отбора ви, който беше пълен с звезди и много добри играчи.


– Какви спомени имате от българския футбол?
– Големият Христо Стоичков, той е номер едно. Мисля, че е от всички български играчи той е най-познат в Испания заради дирята, която остави след себе си в Примера дивисион. Тогава отборът ви имаше много талант, много силни индивидуални единици.
– По ваше време в Примера дивисион имаше няколко български играчи. Любо Пенев играеше на вашия пост спомняте ли си го?
– Да разбира се. Любо Пенев тогава беше един от идолите в испанското първенство. Игра и за „Валенсия“, и за „Атлетико“ (Мадрид) и други отбори. Вкара много попадения и се превърна в един от големите голмайстори в историята на испанското първенство
– Когато отидохте в „Реал“, основните нападатели бяха Давор Шукер и Предраг Миятович. Примирявахте ли се със статут на резерва?
– Нямах друг избор. Отношението към мен обаче беше перфектно. Все пак аз бях още много млад тогава. Давор Шукер и Миятович бяха двама прекрасни футболисти, легенди и освен това чудесни хора.
– И досега вашето партньорство с Раул Гонсалес се помни като едно от най-силните във футбола. Как си паснахте?
– С Раул беше много лесно да се играе. Футболист с невероятни качества. За мен беше лесно с него. Освен това сложихме началото на едно истинско приятелство. Когато двама футболисти се разбират добре извън терена, тогава нещата стават още по-лесни и приятни.
– Три титли в Шампионската лига – звучи страхотно като постижение. Коя от тях най-много цените?
– Първата, разбира се. Седмата Шампионска лига за „Реал“ (Мадрид) и първата за мен. Усещането беше невероятно.
– Във финала с „Байер“ (Леверкузен) играхте срещу Димитър Бербатов.
– Бербатов е един от големите играчи в историята на футбола. Той играеше наистина невероятно за Леверкузен и беше една от основните причини те да са на финала.


– „Реал“ обича да събира световни звезди и да се нарича „галактически“. Вие галактически ли се чувствахте?
– Не. Не се чувствам галактически. Просто съм един наистина голям късметлия, че успях да играя любимата ми игра на такова ниво и с такива истински професионалисти и приятели в най-велия клуб в света.
– Ядосахте ли се, когато „Реал“ купи Роналдо от „Интер“ като ваш конкурент в атаката? Вярно ли е, че сте преговарял тогава с „Барселона“?
– Имаше нещо подобно, но за щастие не се стигна дотам.
– Какво е да се играе в „Ел Класико“?
– Това е един много специален мач. Различен от всичко друго във футбола. Съперничеството между „Барселона“ и „Реал“ е огромно и това го превръща в най-важния двубой в света.
– И все пак година след идването на Роналдо напуснахте „Реал“. Защо избрахте точно „Монако“?
– Защото бяха силен отбор и стабилен клуб. Бяха в постоянна битка за спечелване на френското първенство, играеха добре в Шампионската лига и бяха водени от много добър треньор.
– Четвъртфиналът срещу „Реал“ остава паметен. Какво е да изхвърлиш отбора, в който си играл шест сезона?
– Беше наистина странно чувство за мен. Да излезеш срещу бившия ти отбор, срещу всичките онези звезди и накрая да победиш. Наистина невероятно.
– Защо на финала на Шампионската лига загубихте толкова катастрофално от „Порто“ с 0:3?
– Във футбола е така. Печелиш или губиш. Не играхме добре в този финал. Това е истината.
– От великия „Реал“ до друг велик клуб „Ливърпул“. Къде магията е по-голяма?
– Мисля, че най-силното нещо на „Ливърпул“ е публиката му. Този клуб има много специално място в сърцето ми. Много футболна история има там.
– Какво е да дебютираш в дербито „Манчестър Юнайтед“ – „Ливърпул“? Загубихте с 0:1.
– Предчувствах, че ще е голям мач, защото предварително знаех за съперничеството между двата отбора. Чак когато излязох на терена обаче разбрах за какво точно става въпрос.
– Яд ли ви е, че нямахте право да играете този сезон в Шампионската лига? Как изгледахте финала с „Милан“ през 2005 година? Помним, че след това бяхте на терена.
– Изживях целия мач като един обикновен фен. Хубаво е понякога да си просто запалянко. Получих огромно удоволствие и се радвах много за победата, независимо, че не играх.


– Като европейски шампион „Ливърпул“ загуби от ЦСКА на „Анфийлд“. Имаше ли страх, че може да отпаднете от български отбор?
– Нормално нещо за футбола. Винаги има мачове, в които може да загубиш. Хубавото е, че както може да паднеш от отбори, които теоретично са по-слаби от теб, така и може да спечелиш срещу съперници, които теоретично са по-силни от теб. Това е футболът.
– Сега „Ливърпул“ се е устремил към титлата в Англия. Мислите ли, че някой може да ги спре?
– Много трудно. Мисля, че „Ливърпул“ ще спечели Висшата лига на Англия и е и много вероятно да повтори успеха си в Шампионската лига.
– Какво очаквате от дуела между „Ливърпул“ и „Атлетико“ в Шампионската лига?
– Ще бъде наистина оспорван двубой. „Ливърпул“ е може би едно ниво над „Атлетико“, но пък мадридчани знаят да се бранят много добре и са винаги на ниво в такива важни мачове.
– Завърнахте се в Испания с екипа на „Валенсия“. Доволен ли сте от престоя си там? Там си партнирахте с Давид Вия. Кой партньор в атаката ви е любимият?
– Всички. Не бих избрал само един, защото с всички сме били близки. Просто мога да кажа, че съм бил с прекрасни съотборници в големи отбори и съм се наслаждавал докрай на играта.
– Последният ви отбор е „Марсилия“. Като че ли все избирате отбори с много луди фенове и все бивши европейски шампиони. Защо останахте само един сезон?
– Да. Бях и там. Не беше най-добрият момент от професионалната ми кариера, но във футбола го има и това.
– Кой гол ще остане като ваш фаворит в славната ви кариера?
– Най-ценно за мен ще остане първото ми попадение като професионален футболист. Беше срещу „Сантандер“, когато още играех в „Албасете“.
– Кристиано Роналдо и Лионел Меси поставиха своя знак в последното десетилетие. Играл сте и срещу двамата. Кой повече ви допада?
– Харесват ми и двамата. Мисля че всеки от тях има своите качества. Кристиано например е най-амбициозният човек, когото съм виждал. Да поддържа тази форма и на 34 години да продължава да вкарва голове като машина в италианското първенство е невероятно постижение. Триумфирал е и в Италия и в Англия и в Испания. А Меси пък очарова с играта и таланта си.
– По-добри ли са двамата от Зинедин Зидан например, с когото спечелихте Шампионската лига?
– Различни типове играчи са и сравнението е трудно. За мен Зидан не им отстъпва по нищо и спокойно се нарежда до тях.
– „Реал“ изгуби много сила след напускането на Роналдо.
– Да. Няма как да не се усети липсата на играч като него.
– А ще има ли сили тимът да спре „Барселона“ в Примера дивисион без него?
– Ла Лига ще бъде оспорвана както винаги, но „Реал“ наистина има нужда да я спечели след няколко години пауза.
– Ще изпадне ли „Барселона“ в криза след оттеглянето на Меси?
– Със сигурност. Забелязва се как нивото на отбора пада в случаите, когато той е наказан или контузен.
– Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?
– В момента чакам предложение от клуб.
– Разговори с „Реал“ или „Ливърпул“?
– Няма.
– Кой е най-добрият съотборник в кариерата ви?
– Много са за мое щастие. Все велики играчи и още по-велики приятели.
– Как се живее без професионален футбол?
– Трудно. Общо взето се наслаждавам на щастието от успешната кариера, защото още от дете си мечтаех точно за това.
– Колко приятели срещнахте в Ароза на снежното световно първенство? За какво си говорите?
– Много. Прекрасна инициатива. Когато човек е свършил кариерата си, има възможност да се срещне с приятели и да си побъбри за доброто старо време.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.