Фернандо Мориентес, трикратният носител на Шампионската лига, ексклузивно пред "Труд": Големият Христо Стоичков - той е №1

15 сезона, 337 мача и 124 гола. Фернандо Мориентес е един от най-добрите мостове между стария и новия век. Ювелирен нападател, който три пъти спечели Шампионската лига с "Реал" (Мадрид). В кариерата си има още осем големи трофея с "Ливърпул", "Валенсия" и "Марсилия". Човек, абониран за отбори със специална аура във футбола.

Два пъти Мориентес вкара голове в кошмарен за България мач - загубата с 1:6 на Мондиал'98, която беше финалният акорд на златното ни поколение. След това Фернандо вкара и с "Ливърпул" срещу ЦСКА в квалификациите за Шампионската лига.

Мориентес е бил партньор на едни от най-големите футболисти в историята като Давор Шукер, Предраг Миятович, Давид Вия, Роналдо, Стивън Джерард... Една истинска легенда.

Като част от световния отбор на снежния мондиал в Ароза испанецът спечели още един златен медал. В швейцарските Алпи Мориентес даде ексклузивно интервю за "Труд".

- Сеньор Мориентес, идва Евро 2020, а Испания е един от фаворитите за титлата. Вие какво мислите?

- Мисля, че Испания наистина е фаворит заради качествата на футболистите си. Истина е, че очаквам да има много голяма конкуренция и много силни отбори на това първенство. На първо място Франция, но не само тя. И Португалия, и Германия, и Италия са сред фаворитите.

- Вие имате 47 мача и 27 гола в националния отбор, но пропуснахте златната ера на отбора. Яд ли ви е?

- Истина е, че точно нашето поколение не успя да спечели голяма титла, но поставихме основите за момчетата, които дойдоха след нас. Освен това да вкараш 27 гола и да изиграеш толкова мачове е истинска гордост. За мен най-важното ми постижение във футбола е това, че носих с чест фланелката на Испания.

- Какво е да сте четвърти голмайстор в историята на националния отбор по голове? Пред вас са Раул Гонсалес, Давид Вия и Фернандо Йеро.

- Това означава много за мен. Истинска гордост и чест. Не само да представяш страната си в националния отбор, но и да бъдеш един от най-добрите му голмайстори.

- Сигурно имате много звездни мигове с националния отбор, но едва ли сте забравил мача срещу Южна Корея на световното през 2002 година. Колко гола трябваше да вкарате, за да продължите напред?

- (Смее се) Да. Помня го. Сигурно трябваше поне още няколко гола да им вкараме. Ако бяхме продължили тогава, мисля, че щяхме да стигнем далеч, но се случи и няма връщане назад.

- Когато играехте срещу българи, много обичахте да вкарвате. Спомняте ли си?

- Да. Вкарах два пъти срещу България за 6:1 на световното първенство във Франция. Имахме късмет да победим отбора ви, който беше пълен с звезди и много добри играчи.

- Какви спомени имате от българския футбол?

- Големият Христо Стоичков, той е номер едно. Мисля, че е от всички български играчи той е най-познат в Испания заради дирята, която остави след себе си в Примера дивисион. Тогава отборът ви имаше много талант, много силни индивидуални единици.

- По ваше време в Примера дивисион имаше няколко български играчи. Любо Пенев играеше на вашия пост спомняте ли си го?

- Да разбира се. Любо Пенев тогава беше един от идолите в испанското първенство. Игра и за "Валенсия", и за "Атлетико" (Мадрид) и други отбори. Вкара много попадения и се превърна в един от големите голмайстори в историята на испанското първенство

- Когато отидохте в "Реал", основните нападатели бяха Давор Шукер и Предраг Миятович. Примирявахте ли се със статут на резерва?

- Нямах друг избор. Отношението към мен обаче беше перфектно. Все пак аз бях още много млад тогава. Давор Шукер и Миятович бяха двама прекрасни футболисти, легенди и освен това чудесни хора.

- И досега вашето партньорство с Раул Гонсалес се помни като едно от най-силните във футбола. Как си паснахте?

- С Раул беше много лесно да се играе. Футболист с невероятни качества. За мен беше лесно с него. Освен това сложихме началото на едно истинско приятелство. Когато двама футболисти се разбират добре извън терена, тогава нещата стават още по-лесни и приятни.

- Три титли в Шампионската лига - звучи страхотно като постижение. Коя от тях най-много цените?

- Първата, разбира се. Седмата Шампионска лига за "Реал" (Мадрид) и първата за мен. Усещането беше невероятно.

- Във финала с "Байер" (Леверкузен) играхте срещу Димитър Бербатов.

- Бербатов е един от големите играчи в историята на футбола. Той играеше наистина невероятно за Леверкузен и беше една от основните причини те да са на финала.

- "Реал" обича да събира световни звезди и да се нарича "галактически". Вие галактически ли се чувствахте?

- Не. Не се чувствам галактически. Просто съм един наистина голям късметлия, че успях да играя любимата ми игра на такова ниво и с такива истински професионалисти и приятели в най-велия клуб в света.

- Ядосахте ли се, когато "Реал" купи Роналдо от "Интер" като ваш конкурент в атаката? Вярно ли е, че сте преговарял тогава с "Барселона"?

- Имаше нещо подобно, но за щастие не се стигна дотам.

- Какво е да се играе в "Ел Класико"?

- Това е един много специален мач. Различен от всичко друго във футбола. Съперничеството между "Барселона" и "Реал" е огромно и това го превръща в най-важния двубой в света.

- И все пак година след идването на Роналдо напуснахте "Реал". Защо избрахте точно "Монако"?

- Защото бяха силен отбор и стабилен клуб. Бяха в постоянна битка за спечелване на френското първенство, играеха добре в Шампионската лига и бяха водени от много добър треньор.

- Четвъртфиналът срещу "Реал" остава паметен. Какво е да изхвърлиш отбора, в който си играл шест сезона?

- Беше наистина странно чувство за мен. Да излезеш срещу бившия ти отбор, срещу всичките онези звезди и накрая да победиш. Наистина невероятно.

- Защо на финала на Шампионската лига загубихте толкова катастрофално от "Порто" с 0:3?

- Във футбола е така. Печелиш или губиш. Не играхме добре в този финал. Това е истината.

- От великия "Реал" до друг велик клуб "Ливърпул". Къде магията е по-голяма?

- Мисля, че най-силното нещо на "Ливърпул" е публиката му. Този клуб има много специално място в сърцето ми. Много футболна история има там.

- Какво е да дебютираш в дербито "Манчестър Юнайтед" - "Ливърпул"? Загубихте с 0:1.

- Предчувствах, че ще е голям мач, защото предварително знаех за съперничеството между двата отбора. Чак когато излязох на терена обаче разбрах за какво точно става въпрос.

- Яд ли ви е, че нямахте право да играете този сезон в Шампионската лига? Как изгледахте финала с "Милан" през 2005 година? Помним, че след това бяхте на терена.

- Изживях целия мач като един обикновен фен. Хубаво е понякога да си просто запалянко. Получих огромно удоволствие и се радвах много за победата, независимо, че не играх.

- Като европейски шампион "Ливърпул" загуби от ЦСКА на "Анфийлд". Имаше ли страх, че може да отпаднете от български отбор?

- Нормално нещо за футбола. Винаги има мачове, в които може да загубиш. Хубавото е, че както може да паднеш от отбори, които теоретично са по-слаби от теб, така и може да спечелиш срещу съперници, които теоретично са по-силни от теб. Това е футболът.

- Сега "Ливърпул" се е устремил към титлата в Англия. Мислите ли, че някой може да ги спре?

- Много трудно. Мисля, че "Ливърпул" ще спечели Висшата лига на Англия и е и много вероятно да повтори успеха си в Шампионската лига.

- Какво очаквате от дуела между "Ливърпул" и "Атлетико" в Шампионската лига?

- Ще бъде наистина оспорван двубой. "Ливърпул" е може би едно ниво над "Атлетико", но пък мадридчани знаят да се бранят много добре и са винаги на ниво в такива важни мачове.

- Завърнахте се в Испания с екипа на "Валенсия". Доволен ли сте от престоя си там? Там си партнирахте с Давид Вия. Кой партньор в атаката ви е любимият?

- Всички. Не бих избрал само един, защото с всички сме били близки. Просто мога да кажа, че съм бил с прекрасни съотборници в големи отбори и съм се наслаждавал докрай на играта.

- Последният ви отбор е "Марсилия". Като че ли все избирате отбори с много луди фенове и все бивши европейски шампиони. Защо останахте само един сезон?

- Да. Бях и там. Не беше най-добрият момент от професионалната ми кариера, но във футбола го има и това.

- Кой гол ще остане като ваш фаворит в славната ви кариера?

- Най-ценно за мен ще остане първото ми попадение като професионален футболист. Беше срещу "Сантандер", когато още играех в "Албасете".

- Кристиано Роналдо и Лионел Меси поставиха своя знак в последното десетилетие. Играл сте и срещу двамата. Кой повече ви допада?

- Харесват ми и двамата. Мисля че всеки от тях има своите качества. Кристиано например е най-амбициозният човек, когото съм виждал. Да поддържа тази форма и на 34 години да продължава да вкарва голове като машина в италианското първенство е невероятно постижение. Триумфирал е и в Италия и в Англия и в Испания. А Меси пък очарова с играта и таланта си.

- По-добри ли са двамата от Зинедин Зидан например, с когото спечелихте Шампионската лига?

- Различни типове играчи са и сравнението е трудно. За мен Зидан не им отстъпва по нищо и спокойно се нарежда до тях.

- "Реал" изгуби много сила след напускането на Роналдо.

- Да. Няма как да не се усети липсата на играч като него.

- А ще има ли сили тимът да спре "Барселона" в Примера дивисион без него?

- Ла Лига ще бъде оспорвана както винаги, но "Реал" наистина има нужда да я спечели след няколко години пауза.

- Ще изпадне ли "Барселона" в криза след оттеглянето на Меси?

- Със сигурност. Забелязва се как нивото на отбора пада в случаите, когато той е наказан или контузен.

- Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?

- В момента чакам предложение от клуб.

- Разговори с "Реал" или "Ливърпул"?

- Няма.

- Кой е най-добрият съотборник в кариерата ви?

- Много са за мое щастие. Все велики играчи и още по-велики приятели.

- Как се живее без професионален футбол?

- Трудно. Общо взето се наслаждавам на щастието от успешната кариера, защото още от дете си мечтаех точно за това.

- Колко приятели срещнахте в Ароза на снежното световно първенство? За какво си говорите?

- Много. Прекрасна инициатива. Когато човек е свършил кариерата си, има възможност да се срещне с приятели и да си побъбри за доброто старо време.

Коментари

Задължително поле