На 11 декември 2018 да почерпят

Зрелищен дуел във „Фермата“ отстреля още един участник преди финала

Венецуела и Русия ще проведат съвместни военни учения

Макрон обеща повишение на минималната заплата със 100 евро

Конституционният съд на Молдова отново отстрани Додон

Доналд Туск: Няма да предоговаряме Брекзит, но сме готови да помагаме на Великобритания

Откриха случаи на ку-треска по овце във Видиинско, заразен е и мъж

Проф. Георги Близнашки: Във Франция хората знаят за какво протестират, а у нас имат странни искания

Кметът на Благоевград с послание към децата в „Часът на приказния разказвач“: Няма по-хубаво място от дома

Министър Ангелкова: Туризмът хармонира с екологията, а лифтът е най-екологичния вид транспорт

Европа с отлична оценка за пътищата ни Асфалтът отговаря на всички стандарти, показват взетите проби, анализирани в Италия

Заев до Каракачанов: Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език

Пената и Любко заедно за ЧРД на Ганчев

Станишев: България и Румъния са изпълнили всички критерии за Шенген, играе се непочтена игра

Сайтът за глоби на КАТ рухна заради нов софтуер (обзор) Блокирани са и системите за издаване на шофьорски книжки

Фидел Кастро: кубинският революционер, който се опълчи на САЩ

Фидел Кастро се отъждествява с Дон Кихот и подобно на него се бореше както с реални, така и с въображаеми заплахи.

Упражняваше властта като тиранин, контролирайки всеки аспект от живота на острова
Буйната брада, дългата кубинска пура и военната униформа станаха универсални символи на бунта

Фидел Кастро, пламенният апостол на революцията, който през 1959 г. пренесе студената война в западното полукълбо, почина в петък на 90-годишна възраст. Като върховен лидер на Куба той близо половин век се опълчваше на Съединените щати и вгорчи живота на общо 11 американски президенти, а за кратко дори изправи света на ръба на ядрена война.

Кубинската държавна телевизия съобщи за кончината му, но без подробности.

Тъй като здравословното му състояние се влошаваше от години, Кастро се оттегли от властта през 2006 г., когато бе сполетян от тежко заболяване, като така се надяваше, че ще осигури приемственост в комунистическата си революция. Той отстъпи временно част от властта на по-малкия си брат Раул, който сега е на 85, а две години по-късно официално се оттегли от президентския пост. Оттогава Куба е управлявана от Раул Кастро, който се би рамо до рамо с Фидел още в първите дни на бунта, а после стана министър на отбраната и най-довереният човек на брат си. Раул Кастро е казал, че възнамерява да подаде оставка през 2018 г.

Преди да почине, Фидел Кастро бе най-дълго управлявалият национален лидер в света след кралица Елизабет Втора. Той стана внушителна фигура на международната сцена, чиято значимост през 20-и век далеч надхвърли всичко, което някой може би е очаквал от държавен глава на 11-милионната карибска държава.

Той властваше в страната си със сила и символизъм от 8 януари 1959 г., когато влезе в Хавана, извърши преврат срещу Фулхенсио Батиста и произнесе първата си голяма реч в столицата пред десетки хиляди симпатизанти в щабквартирата на победения диктатор.

Кастро упражняваше властта си като тиранин, контролирайки всеки аспект от живота на острова. Той бе кубинският Върховен водач, застанал на танк, ръководеше отбраната на страната си в Залива на свинете. Отговаряше за безброй подробности – от избирането на цвета на униформите на войниците в Ангола до упражняването на надзор върху програмата за създаване на суперпорода млечни крави. Лично определяше показателите за реколтата от захарна тръстика. Лично изпрати безброй хора в затвора.

Кастро и тоталитарното му правителство останаха на власт толкова дълго време не само заради репресиите и всяването на страх. Той имаше както обожатели, така и яростни критици в Куба и по света. Някои го смятаха за безмилостен деспот, който потъпква правата и свободите; много други го приветстваха през годините като герой на революцията.

Дори когато се разболя и през лятото на 2006 г. бе приет в болница с дивертикулит и за пръв път се отказа от повечето си правомощия, Кастро опита да си самоназначи лечение и да уреди приемствеността в комунистическата революция. Предавайки властта на брат си, Кастро за пореден път разгневи враговете си във Вашингтон. Американски представители осъдиха прехода – казаха, че по този начин се удължава диктатурата и за пореден път на изстрадалите кубинци не им е позволено да вземат живота в собствените си ръце.

Но през декември 2014 г. президентът Барак Обама използва правомощията си в изпълнителната власт, за да смекчи продължаващия от десетилетия антагонизъм между Вашингтон и Хавана. Той предприе действия за уреждане на размяна на затворници и нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни – сделка, която бе постигната с помощта на папа Франциск. Тя стана факт след 18 месеца на тайни преговори между представители на двете правителства.

За мнозина Кастро бе обсебен от себе си ревностен последовател на една идея, който никога не се е съмнявал в съдбата си; хамелеон, чиито икономически и политически цветове се определят повече от прагматизъм, отколкото от доктрина. Но в гърдите му туптеше сърцето на истински бунтар.

Той е може би най-важният лидер в Латинска Америка от времето на войните за независимост в началото на 19-и век. Несъмнено е най-влиятелният човек, определил хода на кубинската история наред с Хосе Марти – неговия герой, борил се в края на 19-и век за независимостта на Куба. Опълчването на Кастро срещу американската власт го направи пътеводна звезда на съпротивата в Латинска Америка и на други места, а буйната му брада, дългата му кубинска пура и военната му униформа станаха универсални символи на бунта.

Кастро разбираше колко е важен имиджът, особено по телевизията, и това му помогна да не изгуби лоялността на много кубинци дори в най-трудните периоди на лишения и изолация. Умението му да борави майсторски с думи в хилядите си речи, често продължаващи часове, насади в много кубинци неговата омраза към САЩ и ги накара да са постоянно нащрек за военна, икономическа или идеологическа инвазия от север.

След като води партизаните си срещу репресивния кубински диктатор, Кастро сключи съюз със Съветския съюз и използва кубинските войски, за да подкрепи революции в Африка и Латинска Америка. Готовността му да позволи на Съветския съюз да изгради площадки за изстрелване на ракети в Куба доведе през есента на 1962 г. до тежка криза между САЩ и СССР, която можеше да ескалира в ядрена война. Светът бе на тръни в продължение на 13 дни, докато най-сетне конфронтацията намаля, а площадките бяха премахнати.

С разпадането на СССР през 1991 г. Кастро се изправи пред едно от най-големите си предизвикателства – да оцелее без огромните комунистически субсидии. Той опроверга предсказанията за политическата си смърт. Когато кубинската икономика бе на ръба да се срине, той легализира щатския долар, срещу който роптаеше от 50-те години, и пак го забрани няколко години по-късно, когато икономиката се стабилизира.

Често казваше на интервюиращите го, че се отъждествява с Дон Кихот, и подобно на него се бореше както с реални, така и с въображаеми заплахи.

Със съкращения от БТА

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. А от къде Радко знае, че продължава и до сега:)? Беше ли миналата или тая година да види кубинските френдове как гладуват и всички са станали на вейки:))) Само че ние таквоз нещо не забелязваме. От 2006 г ходим всяка година там, били сме и на варадеро и сиенфуегос и по мъничета острови като каю ларго, каю коко, холгин, камигуей, хавана и пътуваме, не стоим по хотелите. Имаме амигос от местното население и даже познайваме езика им:) Не сме забелязали глад, анагария. За глад е изключено, защото всички кубинци получават безплатно 12 основни хранителни продукти всеки месец, храната на децата им по у-щата е безплатна, униформи, учебници, здравеопазване на всички, зъболечение е безплатно. Има земя за обработване на няма кой да я обработва:))) Ако беха гладни тая супер плодородна земя нямаш да пустее:) Така че молим преди да пишете снабдете се с адекватна инфо. Има много пропаганда около Куба. И ние нали сме глупета немаме търпение да отидем след 2 мес при “гладуващите“кубинци:) Също така много хора ходят в Куба, защото там е най-безопасно място в сравнение с другите латиноамер държави, че и с България.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.