След екзотичния остров Реюнион - живот назад към дивото

Води се балансиран ритъм на живот - практики за тялото и духа, здравословна храна, физически и умствен труд в полза на биоразнообразието

Той не е Маугли, макар да живее две години като дивак на екзотичен остров в Тихия океан.

Не е и откачалка, а интелигентен и образован мъж на 35 години, който съзнателно избира дивото – живот сред девствената природа и възстановяване на биоравновесието в нея.

Какво е щастието – не е ли мозайка от мигове, в които правим това, което ни харесва? Филип Кирилов смело е избрал животът му да не е отделни мигове, а безкрайна ваканция.

Да ограничиш стреса или „дауншифтинг” – това социално явление и движение набира все по-голяма популярност на Запад. В буквален превод означава ”да превключиш на по-ниска скорост”, да намалиш темпото. Философията му е контрапункт на забързания и динамичен начин на живот. Удовлетворението от успеха, професионалната реализация и пълната банкова сметка са заменени с щастието от опростения и осмислен начин на живот, свободното време и завръщането назад към природата. Тези хора отказват да зависят от заплатата си. Те сами отглеждат храната си и живеят задоволително с по-малко средства. Прекарват времето си, като се отдават на доброволчески каузи и други инициативи.

Пътят на Филип от цивилизацията към дивото минава през тотално отвращение от Системата; от догмите и калъпите, които другите ни поставят и в които се поставяме сами. Избира безкрайната ваканция. Момчето израства на пъпа на столицата. Потомствен софиянец, учи в елитното 133-то училище, завършва легендарната френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин”. Като тийнейджър се захласва по биологията и без проблем е приет в най-големия изследователски център по естествени науки във Франция – университета ”Пол Сабатие” в Тулуза. След две години следване е напълно разочарован. Не си представя живота като беден студент, който в свободното от лекции време мие чинии. И престижният университет го разочарова – там не се учи как се живее сред природата. Отвращава се и от френската система за кариерно развитие - ако нямаш научна степен, си нищо на пазара на труда по тази специалност.

Тогава идва просветлението. Филип вижда информация за екзотичния остров Реюнион в Индийския океан, между Мадагаскар и Австралия - отвъдморски департамент на Франция. Без да му мисли много, решава да замине. За да има право да остане, записва скално катерене в спортния университет в Тампон – най-южния град на острова. Там пък чува за едно сдружение, нещо като комуна от хора, които живеят на 1600 м височина, на място, където няма ток, и до което се стига единствено по тясна пътечка през джунгли и планински зъбери. Там живеят 3 семейства с 8 деца, разполагат със 160 дка площ, от които 120 дка са превърнали в градини, с овощни, малиноплодни и билкови насаждения.

”Попаднах в рая. Там работеха доброволци, аз не чаках втора покана и останах при тях 2 години”, казва Филип. Той попада в едно „перма семейство”. Названието „перма” идва от ”перманентен” – постоянен. Устойчивото земеделие е постоянно за столетия напред. Практикува се от хилядолетия, но в началото на XX век японецът Масанобу Фукуока дава модел за натурално земеделие и за такъв тип живот в природата. А животът в перма стопанството „малко прилича на земеделска казарма, с тази разлика, че не се учиш да убиваш хора”. Но Филип стоически понася изпитанията – нали живее като дете на природата и това го прави щастлив. Дава си сметка, че като доброволец ще бъде лишен от приходи, но и това не може да спре устрема му да живее по вечните природни правила. Перма стопанството се ръководи от ирландеца Иън Уинклес, който на острова си намира жена, раждат му се деца. Режимът е строг. Доброволците закусват в 5,30 часа, като имат задачи и преди това, поставени им от Папа Иън, както го наричат всички.

Като начинаещ „чирак” Филип е натоварен с много трудоемка задача. Мястото там е с много голяма ерозия, а задачата на българина е да промени едно каменисто плато. Всеки ден в ранни зори той реже със сърп една червена лиана, която расте много бързо и задушава орхидеите и другите растения на острова. Мъкне големи вързопи с лиана до платото и ги разстила на тънък пласт. През деня слънцето убива растението, то повяхва и започва да гние. На следващата сутрин може да сложи втори слой. И така, докато се оформи достатъчно дебел пласт плодородна почва от угнилите растения. После върху нея се засаждат жито или плодни растения, които пък привличат водата.

Филип се включва в перма семейството през 2003-та, а през 2005-та от френското правителство му дават срок от 40 дни да напусне, тъй като от 2 години не ходи на лекции и е загубил правото да пребивава в страната. По същото време майка му и сестра му гостуват на острова. Майка му вижда с какво се занимава и му казва: ”Защо не правиш същото в България? Ела си вкъщи, ето ти къщата на баба ти в село Желен, ние ще ти помогнем с каквото можем”. После семейството му купува втора къща, високо в планината и в периферията на селото, в местността Черни камик. Филип избира да се настани там, за да работи по възстановяването на биоравновесието на Черни камик. Той създава сдружението „Тринога”, от името на металната поставка с три крака, върху която се поставят съдове на огъня, като символ на устойчивост.

Оказва се, че необикновеният модел за перма стопанство може успешно да се приложи у нас за възраждане на изоставени български села и земи. Днес стопанството на Филип в Желен разполага с 30 дка земя в Черни камик, като на площ от 10 дка се правят експерименти. Стабилизиран е дебитът на водите, засадени са 1400 дървета от различни редки видове, променени са микро релефите, обогатено е биоразнообразието.

В перма семейството всички служат на природата и едни на други. Когато някой строи или ремонтира къща, останалите помагат. В селото по примера на „Тринога” 15 семейства са си купили къщи. От тях половината са в Желен за постоянно, другите са „с единия крак в селото, с другия - в София". Всички са млади хора и са си осигурили доходи, живеейки в Желен. Има IT специалист, който работи дистанционно, дизайнер на керамика, психолог, химик, архитект, художник, ботаник, агроном… „През първите години местните хора ни гледаха доста странно и с недоверие, но напоследък започнаха да се включват в работата по облагородяването на района", казва Филип.

Лятото идват доброволци от чужбина. Живеят по 2-3 месеца при комбинирана програма – внасят дарения и работят. Тази година от 14 до 22 юли за 11-и път се проведе Международният летен събор на „Тринога”. За българина изглежда непонятно що за „откачена” ваканция си избират някои млади хора от Европа и дори от САЩ. Те сядат в самолета и идват в Желен да работят тежка физическа работа като доброволци. Харесва им идеята да се запознават с нови хубави хора, да правят редовни практики за тялото и духа, да хапват здравословна и вкусна храна, да работят по обогатяване на биоразнообразието, да участват в кръжоци, да се занимават с музика. Няколко пъти годишно Филип и съмишлениците му провеждат обучения по здравословно хранене и цялостен подход в Швейцария, в планината Юра.

Природата е дала лек за всичко, убеден е мъжът. От 12 години в Желен се усвояват знания от д-р Димитър Пашкулев, специалист по природна медицина и интегрално образование, което включва живот в природата, екоземеделие, природна медицина, адекватно образование и взаимопомощ. В перма семейството хората боледуват значително по-рядко. Един вирус там се овладява за 30 часа. Филип и приятелите му изработват по рецепти на д-р Пашкулев билкови чайове, сиропи и мехлеми, тинктури, магнезиеви продукти, минерали.

Срещата на Филип с една австрийка преди 3 години го кара да направи нов завой в живота си. Барбара пристига на велосипед в Желен, след велопоход по Дунава от Австрия до България. „Тя се появи на традиционния ни летен събор и реши да остане. Днес живеем заедно, обединени сме от общи идеи и нашата любов процъфтява. Барбара също има много силни идеи", казва Филип.

Двамата създават нов проект – „Вегетариум", чийто идеолог е д-р Пашкулев и е основан на цялостния или интегрален подход. Той е синтез на човешката мъдрост от древността до наши дни, като включва всички стойностни страни на обученията от Древен Китай, Индия, Египет, Древна Европа, Средновековието и съвременните научни открития.

"Вегетариум" означава "най-добра среда за растеж и развитие". Целта е цялостна трансформация на личността чрез положително развитие в три измерения: повдигане и стабилизиране на съзнанието, уравновесяване на характера и задълбочаване на основните компетенции.

Води се балансиран ритъм на живот - практики за тялото и духа, здравословна храна, физически и умствен труд в полза на биоразнообразието, разходки в природата, лично и колективно творчество. Усвояват се основни познания по природна медицина и профилактика, екология и еко земеделие, психология и педагогика, икономика, информатика, езици, изкуства.