Филип Трифонов - Едно момче на 70

Емблематичният актьор Филип Трифонов днес ще бъде обявен за „Почетен гражданин на София”. Това ще се случи по време на последното заседание за тази година на Столичния общински съвет, който ще гласува предложението на кмета Йорданка Фандъкова, на шефа на СОС Елен Герджиков и на председателя на комисията по култура Малина Едрева. Филип Трифонов е участвал в десетки български филми, като най-известните от тях са „Момчето си отива” и „Оркестър без име”. През май стана на 70.

Той е актьорът, произнесъл едни от култовите реплики в съвременното българско кино. Като тази: “Една боза от 6 стотинки” в “Момчето си отива”. Няма българин, който да не е чувал знаменитата реплика на Ран - единайсетокласникът абитуриент, влюбен в Тинчето, продавачката от провинциалната сладкарница “Тинтява”. Партньорството му с Невена Коканова във филма на Людмил Кирков ще си остане едно от най-красивите в киното ни. Особено с онази прелестна целувка, с която Тинчето дарява осмелилия се да влезе в дома й Ран. Когато изиграва ролята си той е още студент във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в класа на незабравимия Апостол Карамитев. Но затова пък каква чест: да играеш влюбен в божествено красивата Невена!

Ами другата крилата реплика от любимия на всички “Оркестър без име”: “Ай сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели?!” В целия филм Фипо, както го наричат всички, произнася само 4-5 изречения. Но пък какви!... И пак е влюбен - освен във Ваня, и в китарата си.

Тези два филма, снимани съответно през 1972-а и през 1982-а, не са единствените му шедьоври, запомнящи са ролите му в “Преброяване на дивите зайци”, “Адио, Рио”, “Не си отивай”, “Лавина”, “Силна вода”, “Иван и Александра”... - общо 35 на брой.

А всичко започва още, когато Филип е на осем. Тогава той участва в детското представление “Зайко Всезнайко” и му се налага да пие... боза. Да, вместо в паничката на зайчето да има супа, за да го “разядат” големите му сипвали от любимата боза. Пак на тази възраст той ще преживее първото си разочарование - по време на пробните снимки за лентата “Точка първа” асистентката на знаменития режисьор Боян Дановски го обявява за безперспективен и че не става за кино. “Момченцето да си отива. Липсват му вяра и наивност” - това са буквалните й думи. Е, все пак “познава” името на филма, който ще го направи звезда след 13 години.

Филип Трифонов е роден на 4 май 1947 г., на две преки от Народното събрание и е син на актрисата Люба Трифонова, която е сред основателите на столичния “Младежки театър”. Малцина знаят, че като ученик е успешен състезател по бокс и на градското в София през 1965 г. е шампион в категория до 67 кг. Освен това е и скиор, и сервитьор на морето, и какво ли не. Талантът му е забелязан още като студент от режисьора Георги Дюлгеров... и той дебютант. И дебютът му в киното идва бързо - през 1971-а в новелата “Изпит”. В нея той играе младия бъчвар Лио, който отрязва брадата на ходжата, заради спечелен от него бас. Играта му е толкова добра, че лентата по разказ на Николай Хайтов получава две големи награди - на кинофестивалите във Варна и в Локарно (Швейцария). И кариерата му тръгва нагоре. Филмите следват един след друг.

Животът го среща на екрана с едни от най-красивите български актриси. Пред камерата той застава редом до прекрасната Невена Коканова, до Ваня Цветкова... докато се стигне и до съвременната красавица Елен Колева, с която са партньори в спектакъла “Чайки пият чай” в Народния театър. Въпреки че зрителите го свързват с брилянтните му филмови роли, Фипо е любимец и на театралната публика, която го аплодира на сцените на Сатирата, Народния, театрите “София” и в Благоевград. Независимите сцени също са част от богатата биография на Трифонов. Ролите му в спектакли като “Аудиенция”, “Сако от велур”, “Секънд хенд”, “Двайсет минути с ангела”, “Тестостерон”, “Детектор на лъжата” и още много други са част от визитната му картичка. Част от нея е и съоснованият от него и режисьора Николай Гундеров Естествен театър “Трифоноф & Гундеров”. Поставеният от Фипо моноспектакъл “Германия - Отечество мое” е следствие на краткия му период на емиграция в началото на 90-те - с него Трифонов става основоположник на стендъп комедията у нас.

Днес Филип Трифонов си остава същият чаровник с прекрасно чувство за хумор и самоирония. Момчето, което не иска да порасне, макар и на 70...

Хамалин и шофьор

на такси

В началото на прехода става трудно да се живее и за артистите, които преди промените през 1989-а са едни от най-ухажваните от властта. Филип се отправя към Германия, където става гастербайтер в Нюрнберг. Работи като хамалин, издига се до шофьор на камион и прави курсове в цяла Германия. Работи и в италианска фабрика за тортелини и обработва машинно десетки килограми мортадела. Но не издържа в чужбина и се завръща в България, за да изкара може би най-трудното десетилетие в живота си. Две години кара такси и когато клиенти го разпознаят, той с присъщото си чувство за хумор и тънка ирония не се крие и не отрича, че е звездата от “Момчето си отива” и “Оркестър без име”.

ЗА НЕГО

Фипо отказа да порасне

Филип ми е повече приятел в живота, отколкото колега партньор. От всичките си колеги в “Оркестър без име” най-много се сприятелих с него, виждаме със семейството му, с жена му и двете му дечица. Той е един от най-добрите хора, които познавам. Много е кротък, над нещата, не се дразни като всички нас, които все плюем, псуваме... Гледа на живота като дете, запази завинаги детското в себе си, отказа да порасне. Винаги е с усмивка на лице, която ми действа успокояващо. Отзивчив, сръчен и добър приятел е Фипо - знам, че винаги мога да разчитам на него.

Катерина Евро,

актриса

Харесвам го този човек!

Съдбата трябва да е била много благосклонна към мен, за да срещна този изключително обаятелен, талантлив и приятен човек, който никога не те оставя да скучаеш. Имах късмета да снимам първия си филм с Филип, който вече беше звезда. С него можеш да говориш на всякаква тема, винаги обръща нещата с чувство за хумор, за което дори и аз му завиждам. Харесвам го този човек! Радвам се, че съдбата ни събра и в театъра. Играем заедно в „Сако от велур”. Все ще измисли нещо дори и по време на репетиции, и по време на самата игра. Да е жив и здрав и нека Господ да е с него и да му помага да върви напред.

Георги Мамалев,

актьор

Добър актьор и добро момче

С Филип ме запозна Невена Коканова – моята най-добра приятелка, преди повече от 40 години. Тя ми каза: „Ела да те запозная с едно момче, което ще стане много добър актьор”. Тогава снимаха „Момчето си отива” и бях с нея по време на снимките на филма във Враца. Останахме приятели с Фипо и често се срещахме. Няма съмнение, че той е много добър актьор. Но има и едно качество, което малцина притежават - каквото му е на душата, това е му е на устата.

Никола Антикаджиев, ресторантьор и биограф

на актьорите

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети