Министерството на енергетиката ще възложи на учени от БАН да изследват необходима ли е АЕЦ “Белене” като нова ядрена мощност на България. Това не е новина. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви намерението да се допита до академичната общност още през декември, когато НЕК плати на руската “Атомстройекспорт” присъдената от международния арбитраж в Женева сума от 601 млн. евро.

Когато нещо се прави с ум, резултатът е добър. Със сигурност е по-добър, отколкото ако се разчита само на ядене. Проектът АЕЦ “Белене” е от такъв мащаб, че към него не бива да се подхожда повърхностно. В противен случай се пропиляват милиарди. А свръхценен инструмент като научна експертиза може да бъде използван тъпо - като микроскоп за чупене на орехи.

Специалисти, които в момента работят в ядрената енергетика, изпитват скептицизъм с какво толкова учените от БАН могат да помогнат по казуса с новата мощност. По финансово-икономически въпроси? По геоложката структура на площадката? По технологията, която ще използват вече произведените два броя водно-водни реактори тип ВВЕР 1000/В 466?

Всъщност от този въпрос зависи дали ще има полза от изследването или то ще се превърне в поредното тресавище, от което министерските хора в енергетиката ще се чудят после как да се измъкнат.

Какво ще бъде питана академичната общност и кои нейни представители ще могат да се произнесат?

Отправната точка е какво иска да научи държавата по темата АЕЦ “Белене”. “Проблемът е, че ние в момента не знаем за кого работим”, споделят държавни служители в енергетиката. Как да напишат задание за изследването, като не знаят утре кой ще седне в кабинета на министъра. Предстои назначаването на служебен кабинет, после - избори и ново правителство, назначено от неясна бъдеща коалиция от партии в новото Народно събрание. Тази политическа мъгла не е подходяща среда нито за възлагане, нито за изпълнение на изследователската задача.

Зад желанието на изпълнителната власт в оставка да прибегне до услугите на БАН прозира търсенето на безспорен авторитет, който да подкрепи в някакъв обществено приемлив вид развитието на проекта за нова ядрена мощност. Добрата новина е, че БАН има авторитет, лошата е, че не е безспорен.

Нещо повече. Учените са живи хора от плът и кръв, а не богоподобни същества, движени само от мотивите на световното благо за човечеството. Сред изследователите, работещи в академията, също може да бъдат съзрени привърженици на ядрената енергетика, но и нейни противници. В зависимост от това кой ще влезе в работната група по задачата за АЕЦ “Белене”, незабавно ще се появят подозрения и обвинения. Или че избраните са от “ядреното лоби”, или обратното. Ако пък екипът е съставен от равен брой привърженици и противници на ядрените технологии, така ще се изпокарат помежду си, че ще отровят живота на всеки, който прояви интерес към работата им.

Без съмнение още на старта на поръчката е заложен съществен риск от академичен, а и от политически провал.

Разбира се, черният сценарий може да се избегне. За целта преди всичко изпълнителната власт трябва да осъзнае, че философският камък, който може да превърне грубият метал на двата реактора в чисто злато, не е заровен в БАН, а в управляващото правителство, макар и в оставка. Анализът дали България има нужда от нови генериращи мощности е готов и е на разположение на Министерството на енергетиката. Автор е този, който по закон и наредби трябва да бъде - държавната компания “Електроенергиен системен оператор” (ЕСО), където са диспечерите на електроенергийната система на страната. ЕСО си е свършил работата, представил е своя 10-годишен план за развитие и който иска, може да го прочете на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране. Според документа България ще има нужда от нова ядрена мощност през следващото десетилетие. По-рано или по-късно зависи от много фактори - икономически растеж, мерки за опазване на околната среда, които ще ударят тецовете, моделът на либерализация, по който цените на тока за населението ще се лишат от държавната защита и ще се оставят на пазара.

Чуждестранен инвеститор за АЕЦ “Белене” - това е решението, което правителството търси. И правилно. Дали то ще е успешно, зависи само от един въпрос: готова ли е държавата да позволи на бъдещите частни собственици да печелят честно от нова ядрена мощност в България? Нито БАН, нито врачка, нито вражалец може да отговори. Само властта може да отговори и дано го направи честно.

Парламентът още държи бариерата пред проекта

Проектът за изграждане на нова ядрена мощност АЕЦ “Белене” и в момента е спрян с решение на парламента от март 2012 г. В малкото оставащи дни от живота на 43-тото народно събрание депутатите могат да премахнат тази бариера, като развържат ръцете на изпълнителната власт и на фирмата собственик на оборудването НЕК да работят. Времето е пари, а по проекта вече са похарчени към 2,5 млрд. лева. За да не бъдат загубени, трябва да бъдат инвестирани. Въпрос на смелост е правителството в оставка да направи тази стъпка и да внесе съответния проект за одобрение от парламента.