Съперници по неволя

Десет пъти титлата във Формула 1 се е решавала в битки между съотборници

В неделя на пистата „Яс Марина“ в Абу Даби пилотите на „Мерцедес“ Нико Розберг и Люис Хамилтън ще „се разберат като мъже“, за да определят шампиона за 2016 г. Историята на Формула 1 помни много битки между съотборници, които са се оказвали решителни за титлата.

1961

Гонката на „Монца“ по програма е предпоследна, но по стечение на обстоятелствата решава шампионата. През сезона доминира „Ферари“ с известния болид с нос „акулска муцуна“ и двама съвсем различни пилоти - лудия германец Волфганг фон Трипс и доста по-разумния американец Фил Хил. Фон Трипс има аванс в точките, но във втората обиколка се удря с Джим Кларк и колата му отхвърча в трибуните. Загиват 15 зрители и пилотът, а състезанието продължава. Хил печели победата, с което става шампион, тъй като Фон Трипс няма как да отговори. „Ферари“ се отказва от участие в последното състезание.

1967

Джак Брабъм е собственик на отбора, в който кара, но това не пречи на съотборника му Дени Хълм да му хвърли ръкавицата в битката за титлата. Сезонът се печели от по-здравата кола, а тя е на „Брабъм“ - Джак и Дени отпадат само по един път, а основният им съперник Джим Кларк - цели пет пъти.

Голямата битка е в Мексико, Хълм отива с 5 точки преднина. Кларк печели, Брабъм завършва втори, а Хълм трети, но това му е достатъчно, за да си осигури титлата. След шампионата той напуска тима - нещо, което ще се случва често занапред след битки между съотборници за титлата.

1978

„Лотус“ печели 8 от 13 гонки преди тази в Италия. Марио Андрети е безспорен първи пилот и води в шампионата, но отличната кола дава шанс на съотборника му Рони Петерсен да запази шансове до края на шампионата, като печели две състезания, в които асът има проблеми.

На „Монца“ Андрети се изстрелва напред от полпозишън, а шведът попадна в центъра на кошмарна катастрофа с участието на Джеймс Хънт и Клей Регацони. Докато Андрети печели състезанието, съотборникът му получава усложения на травмите си и на другия ден умира. До края на сезона остават още две гонки, които вече са без значение за титлата.

1984

„Макларън“ се опитва по всякакъв начин да размине асовете си Ники Лауда и Ален Прост. Двамата обикновено имат различни стратегии и рядко се срещат на пистата. Лауда е наясно, че няма темповите умения на французина в една обиколка, и изгражда тактиката си върху алтернативни стратегии в състезанията. Така той успява да запази шансовете си за титлата до края на сезона и в крайна сметка печели с половин точка. Малшансът за Прост идва от прекратеното заради дъжд състезание в Монако, заради което той получава едва половината точки, а отпадналият Лауда не губи нищо.

1987

Найджъл Менсъл вече се е наложил в „Уилямс“ за сметка на Кеке Розберг, но тогава в тима пристига Нелсон Пикет. Двамата се вкопчват с тежък двубой още през 1986 г. и политиката на тима да не използва отборни заповеди подарява титлата на Ален Прост. На следващата година Пикет се разбива на „Имола“ и пропуска състезанието, след което възприема предпазлив подход и седем пъти завършва на второ място. Това се оказва печеливша тактика, тъй като Менсъл има шест победи, но и четири отпадания в опитите да намали изоставането си. След поредната тежка катастрофа на „Сузука“ британецът не успява да се вдигне за последната гонка в Австралия и така Пикет става трикратен шампион, след което напуска тима.

1988-1989

Към утвърдената си суперзвезда Ален Прост „Макларън“ прибавя нова - Айртон Сена. Колата е легендата MP4/4, която печели 15 от 16 състезания през 1988 г. Прост печели повече точки, но тогавашният правилник взима предвид 11-те най-добри резултата на всеки пилот. Сена има 8 победи и 3 втори места срещу 7 първи и 8 втори места за французина. Така шампионът не е по-предпазливият, а по-агресивният пилот.

Отношенията между двамата бързо се влошават. Колата на „Макларън“ е много по-добра от останалите и те са наясно, че единственото препятствие към титлата е другият в тима. Така следващият шампионат е изпъстрен с взаимни обвинения в нарушаване на правила и джентълменски споразумения. Голямата драма е в Япония, където Прост затваря пътя на Сена и отпада. Маршалите добутват колата на бразилеца до бокса, след което Сена печели гонката. По-късно обаче е дисквалифициран и французинът печели титлата, а Айртон обвинява за изхода тогавашния президент на ФИА Жан-Мари Балестр.

1996

Шампионът Михаел Шумахер кара първия си сезон във „Ферари“ и на практика е извън играта. Така „Уилямс“ остава на практика без конкуренция и титлата се решава между аса Деймън Хил и новака Жак Вилньов - и двамата синове на легенди в спорта. Хил е наясно, че това е неговият шанс да спечели титла, но канадецът е дошъл като шампион на „Индикар“ и още в първата гонка показва зъбите си. Хил печели четири от първите пет състезания, след което се задоволява да кара за второ място и така до последно в Япония интригата остава жива. Вилньов печели убедително полпозишън, но по време на състезанието отпада и британецът грабва титлата, след което се оттегля от спорта, а Жак го наследява на върха година по-късно.

2008

Може би най-противоречивата битка между съотборници е тази между двукратния световен шампион Фернандо Алонсо и новобранеца Люис Хамилтън. Младият британец обаче е дете на академията на „Макларън“ и се ползва с пълната подкрепа на шефа Рон Денис. Той бързо показва, че е дошъл в спорта не да се учи, а да побеждава. Испанецът отговаря с оплаквания, че в тима не го третират подобаващо. Победата на Хамилтън в Канада убеждава Алонсо, че съотборникът му се ползва с тайна техническа подкрепа от „Макларън“. Той започва да играе мръсно и блокира младока в квалификацията в Унгария. Това обаче не му помага - първо го наказват, а след това избухва т. нар. шпионски скандал, който подкопава позициите на „Макларън“ за сметка на големия враг „Ферари“.

Алонсо все пак показва класа и побеждава на три пъти съотборника си, преди да отпадне в Япония - първият подобен провал на тима за сезона. Хамилтън получава повреди в последните две състезания и така с две победи в тях Кими Райконен измъква титлата от ръцете на двете скарани звезди.

2010

„Ред Бул“ започва четиригодишното си властване в шампионата, но балансът на силите в тима все още не е изяснен. Марк Уебър се представя по-постоянно в сравнение със Себастиан Фетел през сезона и е фаворит за титлата преди последното състезание в Абу Даби. Двамата вече са се вкопчили в тежка битка помежду си и върхът е сблъсъкът им в Германия. Австралиецът започва да подозира, че тимът помага на съотборника му, който е продукт на пилотската академия на „Ред Бул“. „Не е зле за пилот №2“, казва Уебър иронично по радиото след победата си на „Силвърстоун“. До края на сезона обаче всичко работи за него, преди в играта да се появи трети човек - Фернандо Алонсо. Така в последната гонка „Ред Бул“ решава да заложи на Уебър и го праща да покрива стратегията на испанеца. Асът на „Ферари“ обаче се забива зад реното на Виталий Петров и не успява да го изпревари в продължение на 20 обиколки. Това дава шанс на Фетел да спечели състезанието с алтернативна стратегия и от трето място в класирането преди последния кръг да грабне титлата - първа от четирите му поредни с тима.