Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и срещу Цветанов

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Башар Асад заяви, че операцията на Турция в град Африн е подкрепа за екстремистки групировки

Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

Гришо премина уверено през Кирьос и е на четвъртфинал на Аустрейлиън оупън (ВИДЕО)

Финансистът Емил Хърсев пред „Труд“: Ръстът на икономиката е силно подценен

Влизането в еврозоната трябва да стане национален приоритет

– Г-н Хърсев, във вторник Националният статистически институт оповести данни за икономическия растеж. През третото тримесечие на 2016 година ръстът е с 3,5 процента спрямо същия период на миналата година. Това много ли е или малко?
– Както винаги ръстът е подценен от статистиката. Истинските ръстове на икономиката на България ги получаваме с петгодишно закъснение. Обикновено ръстът се подценява с между 75 и 100 процента. Може да се окаже, че ръстът е бил двоен през този период.

– Защо се получава така?
– Защото има изоставане заради методологията, която се прилага. Има брутен вътрешен продукт, който не се обхваща в този период. Тази методика се прилага в развиващи се страни, навремето този начин на отчитане беше наложен от МВФ. Не само при нас, навсякъде в Източна Европа е така, но в България е особено тежко положението. Имаме подценяване на ръста.

– Да се върнем на резултатите от президентските избори и това, което последва – оставка на кабинета, въртележка с връчване и връщане на мандати, назначаване на нов служебен кабинет…Как се отразява всичко това върху икономическата и финансовата температура на страната?
-Надявам се, въз основа на опита който имаме от доста години, българският бизнес някак си да е претръпнал. За съжаление обаче има доста голяма част от бизнеса, който разчита на поръчки от държавата, това му е работата. Но всяка една политическа криза се отразява като забавяне на този жизнен цикъл на икономиката, на бизнеса, който разчита на поръчките на държавата. Но тази част не е толкова голяма или колкото я изкарват някои. Пълна мистификация, че разчитаме на парите от Европейския съюз. Парите, които получаваме оттам са горе-долу равностойни на парите, трансферирани от работещите в чужбина български граждани.

– Около 2 милиарда лева?
– Според БНБ са около 2 милиарда от Европейския съюз. Пак по данни на централната банка между 850 милиона и 1 милиард са парите от българите в чужбина, които постъпват в платежния баланс. Но тава са преводи по банков път. Голяма част от трансферите обаче хората си ги носят в джоба. Затова смятам, че тези пари са колкото постъпленията от Евросъюза.

– Трябваше ли според вас да се обвързват резултатите от президентските избори със съдбата на изпълнителната власт?
– Щеше ми се да не е така и българските правителства да си довършват мандатите. Сега е модерно всичко да се сравнява със САЩ. Често там се е случвало администрацията, президентската администрация като аналог на правителството у нас, да работи в условията на Камарата на представителите, Сената да бъдат доминирани от представители на противоположната партия. Въпреки това нямам спомен президент на САЩ да е подавал оставка поради това, че не е имал мнозинство в Конгреса. Но там държавното управление и изпълнителната власт са силно имунизирани срещу влияние на законодателната власт. Прякото избиране на главата на изпълнителната власт дава тази стабилност. Конституцията на страната дава възможност правителството да функционира и ако е непопулярно, ако по време на мандата остане без подкрепа от законодателната власт.

– Означава ли това, че е по-добре и ние да станем президентска република?
– Що се отнася до икономиката, бихме имали една по-стабилна и адекватна ситуация, що се отнася до нашите ширини и нашата пазарна среда. Но това е мое лично мнение. Не само в държавите с президентска република сме свидетели на правителства на малцинствата. Например в Испания доста време правителството работеше без подкрепа от парламента, функционираше като служебно. В Белгия също нямаха почти две години кабинет. Явно бизнесът може да функционира и при такива обстоятелства. Но не е добре. Особено в страни като нашата, където разчитаме на чуждестранни инвестиции. Но това постепенно отшумява. Например в Румъния вече се твърди, че има ясен недостиг на работна ръка.

– Споменахте за чуждестранните инвестиции. Напоследък у нас хич ги няма…
– Проблемът с чуждестранните инвестиции е същият, с който започнахме – за ръста на икономиката. Всяка година статистиката отчита, че тези инвестиции са по-малки от предходната. Но след година и половина например се оказва, че размерът на инвестициите не е толкова малък. И това при положение, че преди това сме се вайкали. И това е факт през последните години. Да, не са инвестициите такива, каквито бяха примерно в началото на новото хилядолетие – във времената на великия им ръст през 2001-2006 година. Но, забележете, подобряването на качеството на тези инвестиции. Едно е придобиването на земята на стрина Пена, за да се направи голф клуб и после да се търси да се препродаде. И съвсем друго е инвестиция в един аутсорсинг, където огромна част от разходите отиват за създаване на доходи за заетите там служители. Или пък инвестиция в завод, който създава принадена стойност и открива работни места. Покупката на една нива или препродаването на един мол не създава стойност, макар че се отчита от статистиката. Въпросът е къде отива тази стойност и колко доход създава за населението на страната. Това е важното, защото вдига потреблението и увеличава доходите.

– Независимо от политическата нестабилност, трябва ли да настояваме за приемането ни в еврозоната?
– Абсолютно! Това е много важно за България. Това трябва да е истинският, първият национален приоритет. Ще ви дам само един довод: В момента, в който България стане член на еврозоната, ще се промени паричната система. Няма да бъдем длъжни да държим като покритие над 140 процента от емисията на левове в обращение. Ще си върнем разпореждането като нация над този валутен резерв, който стои в момента замразен. С тези пари може да финансираме много неща. Сега Централната банка няма право да вложи тези пари в българската икономика. Практически с тези пари финансираме европейските икономики, защото ги държим при тях, те и такси ни начисляват за това. Направо като в приказката за болен здрав носи. Когато въведем еврото и валутният борд изчезне, този разполагаем резерв – около 18 милиарда евро, повече е от външния ни дълг, ще може да се използва и така ще останем практически без външен дълг.

– Има опасения, като въведем еврото, ще има висока инфлация, ще се повишат цените…
– Трябва да се види каква е природата на тази инфлация, която сме наблюдавали във всички страни, приели еврото. Тя е различна примерно в Германия. Та е имало не инфлация, а увеличаване на цените с около 3 процента за срок от два месеца и после се връщат обратно на старото си ниво. Това е един ефект – всеки търговец се опитва да се възползва от момента. Но, щом пазара не му дава, той се свива обратно. Има и други страни, които преминават от плаващ курс на валутата си към фиксиран. Такива са Гърция, Португалия, Италия. Там ценовият ефект е бил значително по-голям – примерно от Германия и Франция. Но в крайна сметка всичко се връща обратно на старите равнища. Инфлационният ефект вече сме го играли – правихме го през 1997 година при преминаване от плаващ към фиксиран курс. Тази цена вече сме я платили. Сега в системата на валутния борд нашите банки са принудени да държат като резерви три пъти повече от банките в еврозоната.

– Ако трябва да оценим състоянието на българската икономика и на финансите на държавата, колко бихте им писали?
– Трудно е да се дават подобни оценки. Ако съдим по данните на статистиката, може да се окаже, че България е с най-бърз растеж в Европейския съюз. Ако НСИ отчита 3,5 процента, и като знаем, че той е поне 50 процента отгоре, ще се окаже, че няма друга страна в ЕС с такива показатели. Ще се види, но след пет години, че България е била не шестата, а първата. Но ние се подценяваме. Все едно да продаваш кон, който е изпреварил всички останали, но поради начина на оценка, като тръгнеш да го търгуваш казваш, че не е победител, а е на трето място. А не е еднаква цената на третия и на първия кон. Губим от това, че се подценяваме, въргаляме се едни други в калта. Вижте какво правят всички западни държави – точно обратното. Всяка година рапортуват, че имат 2 процента ръст, но после се оказва, че е само един процент.Всички световни бонзи – Европейската комисия, Световната банка, МВФ трайно надценяват ръста на западните икономики и подценяват този в периферията. Това служи за оценка на рисковите фактори при редица сделки. По този начин например се купуват българските предприятия, ако изобщо се купуват, на една по-ниска цена. Ако едно предприятие прави милион на година, в Германия ще се продаде за 30 милиона, а в България – за 10 милиона. Това е положението!

Нашият гост
Емил Хърсев завършва немската гимназия в София.Завършва висшето си образование във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), където се дипломира по специалността „финанси“. Защитава дисертация на тема „Еволюция на парите“ (1990 г.).Бил е подуправител наБНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело и банков мениджмънт в УНСС (от 1996 г.), финансов и инвестиционен консултант и собственик на „Хърсев и КО“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Ръст има, ама на бедността и смъртността. А икономиката расте само гледано през джобовете на Прокопиеви и приближените им икономисти.

    1. Депутатската заплата трябва да стане равна на минималната пенсия. Няма друго решение. Тогава ще видим, дали Тиквата ще санира блокове на ГЕРБ или ще даде парите за пенсии

  2. Нашия гост е типичен представител на банковото лоби, където основното е раздаване на повече кредити и получаване на максимални печалби. Въпроса е в това какво ще правиш с този кредит и дали ще можеш да го връщаш. А иначе пари за раздаване има предостатъчно.

  3. И Гърция е в еврозоната и хубаво си раздаваха парите докато не дойде видов ден. Така че Хърсев тия локуми ги разтягай на гърците.

    1. Станчо, сред хората, които разбират от финанси, Хърсев е сред 5-те от най-добрите.Неговата езикова подготовка му позволява достъп до информацията на големите финансови центрове и благодарение на несекващите публикации в печата и сайтовете, всеки интересуващ се от тази материя може на воля да се ползва от тази информация.Експертът Хърсев обаче често прибягва до импровизации, които влошават качеството на неговите анализи.В нашия случай слабост от подобен характер е коментара за икономическия растеж, който задължително следва да се фокусира върху първичния и вторичния сектор (добиваща и преработваща промишленост).Третичния сектор (услугите) за една неразвита икономика,каквато е българската, е второстепенен фактор за икономическия растеж.

  4. А дали ще расте икономиката/липсва производство и селско стопанство/ след края на европрограмите през 2020 г.

  5. Умни думи от умен човек. Очевидно е, че икономиката расте много по-бързо от 3-те процента, изчислени от НСИ. Проблемът не е само в приетата методология за отчитане, но според мен повече в неспособността и/или нежеланието на държавата да извади сивата икономика на светло.
    Също така одавна е ясно, че валутният борд тежи като камък върху икономиката ни и трябва да се отървем от него. Въвеждането на еврото няма да е изцяло положително за бизнеса, но ще е далеч по-добро от валутния борд, и ще е най-безболезненият начин да се отървем от борда.
    Не бива да се забравя обаче, че с влизането в еврозоната БНБ ще се осводи от сегашните ограничения на борда, но ще мине под стриктния контрол на Европейската ценрална банка – и за добро, и за лошо…

  6. Някой, някъде беше споменал, че България трябва да плаща отчисления на Европейската банка в размер на около 5% от БВП или около 5 млрд лвили евро всяка година. Вярно ли е това?

  7. Другарьо Петрофф,по твоята логика , на министрите ,депутатите и председателите на мин. съвет и народното събрание и на министър председателя,трябва да им се удрят всяка година по 10 тояги на голо!Аман от простаци и популисти.Лошото е ,че такива дойдоха на власт през 1944 г.И оттогава майка България страда хронично!Даже и сега,един популист иска мин.пенсия да стане 300 лв.Но, Господ си знае работата!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.