Почистват от дървета 10 км пътища в Шуменско

Болници си прехвърлят 3-годишно дете с апендицит – спасили го в „Пирогов“

Black Friday за напреднали Как най-добре да се възползваме от кампанията?

Изписват натровените деца от болницата в Ямбол

Петима загинали при експлозия в цех за фойерверки в Италия

Унгария с вето срещу резолюция на ЕС за годишни доклади за върховенството на закона

Джейн Сиймор – секси и на 68

Доналд Тръмп: Не съм искал нищо от Украйна

Папа Франциск отправи призив за опазване на жените и децата

Турция е задържала адвоката на германското посолство за шпионаж

Край на политически таргетираната реклама в Google

Джъстин Трюдо представи новото канадско правителство

Отбелязваме Деня на християнското семейство

Мария Габриел e сред кандидатите за заместник на Доналд Туск

България с антирекорд, Гибралтар ни прави компания

Финансистът Любомир Дацов пред „Труд“: Пациентите се страхуват да отидат в болница Даването на пари без да го обвързваш с резултати, не води до нищо добро

Кабинетът одобри проектобюджета за 2020 г. Сега своята дума за финансовия план на страната за следващата година трябва да дадат и депутатите. Същевременно министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че до края на април 2020 г. се очаква да получим покана за членство в чакалнята за еврото. С въпроси какво може да се направи за подобряване на икономиката на страната и за ефекта от влизането ни в еврозоната се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

-Г-н Дацов в проектобюджета за 2020 г. е заложен ръст на икономиката с 3,3%, реалистично ли е това?
– По принцип не е много нереалистично. Неизвестните в икономиката, и то не само в българската, а и в икономиките на индустриално развитите страни от Западна Европа, САЩ и Китай, са много големи за следващата година. Сега тенденциите са по-скоро негативни, т. е. очаква се свиване на световния икономическия растеж, рисковете в много икономики се увеличават. Това основно е заради политическите действия, предимно на САЩ – така наречената търговска война с Китай. Германия, която е основната движеща сила в Европа, е близо до рецесия. Италия перманентно стои около нулата. Франция също е с негативни прогнози. Испания продължава да поддържа голяма безработица, макар че има някакъв растеж. А ние дължим развитието си на връзките с тази част на света чрез търговския баланс. На този фон не може да се каже, че няма никакъв риск за развитието на икономиката ни. Но макроикономическата прогноза към проектобюджета е тригодишна. Има смисъл да бъде анализирана не само първата година, защото целта на една такава прогноза е не толкова да служи за съставяне на бюджета, а правителството да изложи очакванията си за развитието на икономиката, за да може хората да ориентират дейността си и очакванията си според това, което правителството казва. Не че е задължително да му вярват, но в нормалните държави тази прогноза служи на хората и те изискват тя да е максимално точна и вярна. Хубаво ще бъде, ако икономическият растеж през 2020 г. се задържи на това ниво, просто прекрасно ще бъде, ако след две години пак имаме около 3% растеж. Според мен това може да се случи, ако изчезнат политическите рискове в световен мащаб. Защото икономическият цикъл още не е завършил, още не е изчерпан. Това, което се случва в световната икономика, е заради политически действия, а не заради достигане на горната мъртва точка на икономиката. Поради тази причина още не му е дошло времето да започне стагнация в икономиката. Ако се премахнат или намалеят политическите рискове, нищо чудно много от икономиките много по-бързо да излязат на пътя на растежа. Хубаво е да се дискутира този въпрос, защото ако през 2008-2009 г. имахме много дълбока криза в България, сега дори да няма отрицателен растеж със сигурност ще има намаляване на растежа, това за малко ще се задържи и отново икономиката ще се върне по пътя на силния растеж. Така че има възможности тази прогноза да се реализира.

– Възможно ли е да се направи нещо за развитие на икономиката с ускорени темпове?
– Определено може. Ние сме показали, че като държава растеж от 5-6% на годишна база може да бъде постигнат. Но това е въпрос на управление и то не в рамките на една година. Защото растеж в рамките на година може да бъде постигнат с количествени мерки, а не с качествени натрупвания. При ниските преки чужди инвестиции през последните 10 години дългосрочно висок растеж няма как да се постигне. Освен това състоянието на пазара на труда е отчайващо. Поне ако го сравняваме с периода на икономически бум между 2001 г. и 2008. В момента хората на пазара на труда са с 300 хил. по-малко. Т. е. капацитетът на пазара на труда е доста по-малък. Да не говорим за качеството и за структурата му, което също не се е подобрило, а по-скоро се е влошило спрямо тогава. Така че трудно може да се очаква при тази политика и тази работна ръка да се постигне по-висок растеж. Още повече, че системното неправене на реформи в публичния сектор силно попива капацитета за растеж. И дори някой да се опита да промени нещата няма как това да стане веднага, защото проявата на структурната реформа се случва с лаг във времето от година до три в зависимост от размера на реформите и сферата, в която се правят.

– За 2020 г. се предвижда сериозно увеличение на минималната заплата и на заплатите в бюджетната сфера. Според вас това ще повлияе ли добре на икономиката?
– Ние не сме синдикати, за да казваме, че административното увеличение на който и да било доход води до нещо добро и е изключително положително. По принцип минималната работна заплата трябва да е въпрос на договаряне. Това не се случва при нас. Но в края на краищата вдигането на минималната заплата не е неестествен процес поради състоянието на пазара на труда. Доходите в частния сектор силно растат поради липсата на достатъчно квалифицирани работници. Друг е въпросът, че подпирането на доходите откъм долната страна не е добре за икономиката, защото намалява гъвкавостта. Една от големите грешки, която беше направена през 2010-2011 г. в България, е че никой не седна и да договори с работодатели и синдикати да бъдат намалени макар и ниските доходи в България, но да бъде запазена заетостта. За разлика от нас, в Германия и в други по-големи страни беше постигнато съгласие да се намалят заплатите, но да се запази заетостта. Това позволи хората да запазят компетентността си и да имат някакви доходи, макар и по-ниски. В България това, че в момента има 300 хил. души по-малко на пазара на труда, се дължи на факта, че те изчезнаха от страната. Пред това да са безработни по време на кризата те предпочетоха да напуснат страната. И сега плащаме за грешната политика от 2011 г.

– За 2020 г. отново се залага нулев бюджетен дефицит. Правилен ли е този подход?
– Ние трябва да имаме излишък, а не балансиран бюджет. Погледнете прогнозата за отклонението от потенциала за икономически растеж, с което се мери така нареченото прегряване. Прогнозата е това положително отклонение да се увеличава, тъй като най-голямата стойност се очаква да достигне през 2022 г., друг е въпросът дали вярваме на една такава прогноза. Трябва да има антициклична политика, която да е в съответствие с икономическия цикъл. Преведено на бюджетен език, в случая би трябвало да има поне 1-1,5% превишение на приходите над разходите в консолидирания бюджет, а не балансираност.

– У нас данъците са едни от най-ниските в Европа. Това достатъчно ли е за привличане на чужди инвеститори?
– По принцип имаме ниски данъци, но не са най-ниските в Европа. Ние имаме най-ниските преки данъци – данък върху печалбата и данък върху общия доход. Но ако погледнем общо данъчната тежест, сме в средата на Европа. Данъкът върху печалбата е 10%, но това е номинална ставка, а би трябвало да видим действителните данъчни ставки. У нас ефективната данъчна ставка върху печалбата е 9,8-9,9%, а в Европа в повечето големи икономики тя е около 11-12% и не е много по-висока отколкото в България. Основната функция на приходите е да покриват държавните разходи. Т. е. първото нещо, когато конструираш една данъчна система е да я направиш така, че и по време на икономически бум и по време на криза нейната структура да осигурява максимално стабилни приходи в държавния бюджет. Ние имаме една от най-модерните и най-добрите данъчни системи, дотолкова доколкото е базирана върху широка данъчна основа, т. е. много малко неща са изключени от нея, и ниски ставки, които стимулират заетост и растеж. Това се отнася за преките данъци. Но косвените данъци в България въобще не са ниски. Те са съизмерими с тези в останалите държави в Европа. Например ДДС в България е 20%, а средно за Европа е около 21% – за много стоки те имат нулеви или намалени ставки, но за останалите имат по-високи, за да компенсират тези изключения. Но да отговоря на въпроса, дали данъците са достатъчни за привличане на чужди инвеститори. Вижда се, че не е достатъчно. За това как работи една държава, данъците не са най-важната част, защото например право и ред, сигурността са много по-важни. Никой не отива в държава, в която се смята, че има проблеми с правовия ред, че някой може да нареди и държавният орган може да дойде на вратата ти и да почука просто защото нещо не те харесват, или нещо си сгафил. Чуждите инвеститори, ако вече не са стъпили в една страна, трудно влизат в държава, където всеки местен бизнесмен може да купи държавата и да бъде предпочетен пред най-голямата западна компания, просто защото на място той се оправя по-бързо и е много по-гъвкав. Данъците са само едва част от нещата, от тези 5-6 основни стълба, които са определящи за условията за правене на бизнес според критериите в индекса Doing Business на Световната банка. Ако искаме да вървим напред и да решаваме проблема със системно ниското ниво на инвестициите в България, условията за правене на бизнес трябва да бъдат подобрявани.

– Какви реформи трябва да се предвидят за 2020 г. Предвижда се сериозно увеличение на парите за образование и здравеопазване, но не са ли необходими и реформи?
– В България, ако нещо се прави в сферата на публичния сектор, то е в образованието. Само по себе си увеличението на учителските заплати в опит да бъдат запазени хората в тази сфера, не е лоша стъпка. Но само инвестирате в ресурс, какъвто е учителя, без да го обвързваш с резултата не води до нищо добро. В останалите области бих казал, че нещата са потресаващи. Просто се гледа как да не бъде направена определена реформа, да бъде задържано сегашното състояние, отколкото нещо да бъде направено. Виждаме поведението на министерството на здравеопазването, което по-скоро се опитва да имитира някаква дейност по отношение на реформите, или да задължи нещата в сегашните рамки. Според мен това е губене на време, защото сегашната система е деструктивна и не работи. Всяка година се влошават резултатите, все повече и повече пари, все повече недоволни в самата система, да не говорим че повечето от пациентите се страхуват да отидат в болница, от една страна заради качеството на лекуването, а от друга защото доплащанията в тази система скочиха толкова, че една голяма част от хората вече имат проблем с достъпа до здравеопазване. В България вместо да се разширява достъпът да публичните услуги, ние имаме проблем с осигуряване на достъп до тези системи. Т. е. толкова се деформираха тези системи, че създават проблеми. И не говорим за качество, говорим за осигуряване на елементарен достъп до образование, лечение и т. н. Говорим за някаква измислена дигитализация. Казвам измислена, защото дигитализацията е навлязла ежедневно в живота ни, но когато се сблъскаме с услугите на администрацията, се налага четири пъти да ходиш за нещо, което можеш да получиш по електронен път, ако електронната система работеше. Такива неща утежняват живота на човека, а освен това си задаваш въпроса защо плащаш данъци.

– Наскоро ЕЦБ отново намали лихвите до по-ниско отрицателно ниво. Има ли положителен ефект от тази политика?
– Това е както, когато караш кола, залиташ, пътят е хлъзгав, натискаш спирачката и колата започне да се пързаля. В случая колкото и да навиваш кормилото ефект няма, колата е тръгнала нанякъде. Ситуацията с икономиките в Европа е същата. Не напразно, опитвайки се да избягат от настоящата ситуация, все повече политици започват да говорят, че монетарната политика не е достатъчна и трябва да бъде подкрепена от фискалната, визирайки нуждата да бъде разхлабена бюджетната политика. Бих казал, че това е голяма глупост. И ако вече си докарал нещата дотам, че не можеш да управляваш икономически процеси чрез лихвите, значи, че и бюджетната политика няма да ти помогне. Вместо да се говори, че почти никой в Европа не прави реални структурни реформи, ние се опитваме да завоалираме тези процеси чрез ЕЦБ и на ниво правителство, създавайки натиск за разхлабване на бюджетната политика. Отрицателните лихви действат деструктивно. Тази политика на отрицателни лихви на ЕЦБ не е решение на нито един от проблемите в реалната икономика. Липсва динамика в бизнеса, защото като цяло Европа е замряла. Това че сме стар континент, прекалено много започна да се чувства.

– Очаква се до април 2020 г. да получим покана за членство в чакалнята за еврото. Как влизането ни във валутния механизъм ERM II, а след това и в еврозоната ще се отрази на икономиката на страната?
– Големият проблем е, че се очаква, защото се очакваше това да стане още тази година. Трябваше в рамките на настоящата година да получим тази покана. Сега се очаква през 2020 г. Не знам това какво означава като оценка за нас. На мен не ми изглежда като добра оценка. Дай Боже, да се случи. Поне има няколко предпоставки, макар че има и неизвестни. Досега г-жа Лагард подкрепяше политики, насочени към разширяване на еврозоната, макар да беше в Международния валутен фонд. Сега вече като гуверньор на ЕЦБ трябва да видим дали ще продължи с тази политика. ЕЦБ е основен играч в процеса по влизане на България в еврозоната. Европейската комисия също предстои да бъде променена, което е свързано с неизвестни какво ще бъде отношението към разширяване на еврозоната. Решението за влизане в ERM II трябва да бъде взето на ниво правителство на страните членки на еврозоната, т. е. това е политическо решение. Поне в тази сфера се надявам да имаме успех. Стоенето извън еврозоната е деструктивно. Членството в еврозоната означава, че принадлежиш към страните, които са в централния кръг на Европа и взимат решения. Това да си по-различен никога не води до нещо добро, особено пък ако си малък. Ако си голям и можеш да определяш посоката на развитие на нещата, тогава е друг въпрос. Но българската икономика е относително малка в ЕС и не може да бъде определяща. Ние трябва да си свършим работата, за да бъдем оценени положително. За мен посоката е еднозначна – максимално полагане на усилия за влизане в еврозоната. Това ще бъде добре и за банковата сфера, и за хората. Влизането ни в еврозоната ще направи живота ни много по-лесен, най-малкото ще ни спести ходенето до чейндж бюрото преди пътуване.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на фискалния съвет към парламента – независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.