Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

Министър Ангелкова: 32% ръст на туристите в местата за настаняване отчита Боровец

Финансистът Любомир Дацов пред „Труд“: Икономиката може да прегрее до няколко години

Достига ли максималния си потенциал българската икономика? Колко голям е дисбалансът на пазара на труда? Ефективен ли е бюджетът на държавата? Връщат ли се квалифицираните кадри от чужбина, за да развиват кариера в България или напротив – страната продължава да губи „умните си глави“, а и не само тях. Защо намаляват преките чуждестранни инвестиции? Отговорите на всички тези въпроси дава финансистът Любомир Дацов.

– Г-н Дацов, колко голям е потенциалът на българската икономика?
– В глобален мащаб цяла Европа, включително и България, се намират във фаза на икономически растеж, който на места регистрира по-значителни темпове. Факт е, че в огромната си част ръстът на икономиката ни се дължи най-вече на възходящото движение на основните икономики в Европа, които са наш основен търговски партньор, а не на по-добра бизнес среда в страната или оптимизация на нормативната уредба, например.
Може да се каже, че икономиката в момента расте с темп близък до потенциала си, който се оценява от почти всички институции, занимаващи се с това, на около 3,5%. Друг е въпросът, че ръст от 3-3,6 % не може да бъде наречен впечатляващ от гледна точка на нуждата от изпреварващ и догонващ растеж спрямо другите страни в ЕС. Капацитетът на БВП се изследва през призмата на няколко критерии, като количество и качество на работната сила, капитал и обща факторна производителност. Особено последният показател показва спойката и качеството на икономиката във всяка една страна, включително качеството на управление.

– 3,5% ли е таванът на растеж на БВП?
– Може да се каже, с всичките услов­ности, които математическите модели предполагат за една такава оценка. Ако погледнете прогнозите на МВФ, ЕК и на МФ, те се различават в детайлите, но и трите очакват до 2020 г. да сме близо до точката, в която имаме пълно използване на ресурсите, а дори да излезем над 100% от използването им. В икономиката, когато отидеш над горна мъртва точка, това се нарича прегряване. През 2008 година например, когато заплатите растяха с големи размери, имаше огромно търсене, икономиката работеше на пълни обороти, но нямаше достатъчно работници, се получи прегряване на пазара на труда. Една от възможностите да излезем от това положение е да се реализират достатъчно реформи, които да увеличат потенциала на икономиката.

– Колко големи са проблемите на пазара на труда?
– Те са осезаеми не от вчера или днес. В България традиционно незаети остават големи групи от населението. В най-пиковите си години сме постигали коефициент на заетост, близък до средния за повечето големи икономики в Европа. По време на кризата, една от най-големите недомислици беше липсата на политика, която да адресира този проблем. Заетостта се срути от около 72-73% през 2008 г. до 61-62% през 2011-2013 г. За съжаление плащаме твърде голяма цена, ако щете на незнанието си как да реагираме. Например в Германия, синдикати, работодатели и правителство се договориха и вместо да загубят работни места, намалиха работните заплати. При нас натрупаните дисбаланси бяха „изгорени“ чрез освобождаване на хора, което е лошият вариант, защото ефектът не е само икономически, а има и редица негативни социални измерения. Факт е, че ако погледнете последните статистически данни, имаме възстановяване на коефициента на заетост на предкризисните нива, само че едни 250 хил. работни места липсват.
Последните две години имаме изпреварващо нарастване на работните заплати – средните заплати растат с двуцифрени проценти, на фона на икономика, която се покачва около 3-4 %. Имахме дефлация няколко години, в последствие минимална инфлация в рамките на 1%, което означава, че номинално увеличението на заплатата не би трябвало да е изпреварваща величина спрямо други условия, като ръста на БВП. Ако няма други фактори, като липсата на предлагането на качествена работна сила, а едновременно пазарът и предприятията имат потенциал за повече, това е един от знаците за прегряване на икономиката.

– Какво може да се направи, за да се минимизира това прегряване?
– Има анализи, които се правят на база на цикличността, и ако сравним процесите в Европа и в България, ще видим, че обикновено нормалният цикъл за растеж на икономиката е около 5-6 години. Така, че ако погледнем кога започна възстановяването, към 2020 година абсолютно естествено е на базата на повтаряемостта в икономиката, да бъде достигната тази връхна точка. Онова, което може да се направи, е просто да се опише, но трудно за постигане. Нарича се по-висока заетост и ръст на инвестициите. Например, последните години страната ни трудно привлича чужди инвестиции, това се отнася и до склонността на местния бизнес да инвестира. Имаше един период до 2009 г., когато голяма част от тях бяха свързани с инвестиции в имоти и се видя, че по един или друг начин те се преструктурираха и допринесоха за изграждането на индустриален капацитет. Инвестициите, които дойдоха през периода 2003-2007 година, позволиха след кризата държавата по някакъв начин, макар и с големи жертви, да я превъзмогне. Капацитетът на икономиката в момента се дължи на вложенията, направени поне преди 10 години у нас. Това в исторически план дава удовлетворение, но все пак 10 години, особено при тази динамика на развитие на икономиката, индустрията и технологиите, е много дълъг период за липса на ходове напред. Общи инвестиции на ниво около 22-23% от БВП с почти липсващи чуждестранни капитали предполага, че капацитетът на икономиката от гледна точна на капитал, няма колко много да се измени. Много хора твърдят, че това относително ниво е напълно задоволително поради изменената структура на икономиката и развитието на сектори, особено услугите, неизискващи големи капиталови инвестиции. Силно съм скептичен спрямо една такава теза. Ако погледнем други държави с икономики, базирани на знанието, ще видим, че това е доста скъп процес, изискващ огромни инвестиции. Това са капитали, които увеличават капацитета, структурата им се променя, но обемът и качеството са задължителни. Но, колкото и бързо развиващи да са тези инвестиции в България, те не са основополагащи. И ние трябва да си отговорим на въпроса защо като имаме такива стабилни икономически ръстове, липсват чуждестранни инвестиции? Тези неща трябва да бъдат адресирани към държавната политика, ако нещо не върви и не се случва. Да, държавата рядко е причина за нещо положително, но е способна да намали отрицателните ефекти в обществото и икономиката. Преди време се шегувах, че ще повярвам на някое правителство, че разбира какво прави, едва когато раздели министерството на труда и социалната политика и вкара труда в икономиката, сложи министъра на икономиката за вицепремиер, който пряко да контролира образованието и здравеопазването. Т.е., всичко събрано на едно място да дава качеството на работната сила. Сега берем плодове на дълги години неяснота какво да се прави. Както виждате има много естествена връзка между инвестициите и пазара на труда. Макар, че бих казал, че основният проблем касае хората без квалификация, най-малкото защото те са по-голямата група. Така, че знаците на прегряване на пазара на труда са видими с просто око.

– Искате да кажете, че има сигнали за нова финансова криза, така ли e?
– Не непременно финансова, надявам се до 2020 година да не се случи това, което стана през 2008-а, най-вече заради външната финансова криза, когато икономиката в света се срина. Съществуват и друг сценарии, в който светът не трупа дисбаланси, а има задържане по време на което икономиката да се стабилизира и после да почне да расте – това също е възможен сценарий.

– След 2020 година, освен това, се говори за сериозно намаляване на финансовите потоци към България от европейските фондове. Как ще се справим с това?
– Не знам, не ви ли прави впечатление, че то и сега никакви ги няма, последните две години усвояването е минимално. Освен това полезността им трудно може да бъде измерена, поради това, че се акцентира повече на количествено усвояване, а не върху полезността и ефективността на тези фондове. При растяща икономика, когато публичните инвестиции спаднат почти двойно, спрямо предходната година, както се случи през 2016 г. и това няма отражение върху ръста на БВП, това означава само едно – имаме проблем с ефективността на публичните разходи.

– Макар и слабо, еврофондовете си вървят. Пак ви питам какво правим след 2020 година?
– Никой не е казал, че Европа спира кранчето на парите. Впрочем, България има огромен шанс в тази насока, защото финансовата рамка на Стария континент след 2020 година ще бъде обявена и договаряна по време на председателството ни през 2018 година. Двете най-големи предизвикателства пред нашето европредседателство са Брекзит и новия програмен период на европарите и въпросите за приоритетните зони и правилата, съгласуването и дипломатическата работа ще се дебатират на наша територия. Тези предизвикателства изискват огромен капацитет от управляващите и секторните министерства, които трябва да водят политиките. Ясно е, или поне има очаквания, че ще бъдат променени принципите на раздаване на европейски пари, а заради Брекзит може да има свиване на общата финансова рамка, но от гледна точка на това, че почти навсякъде има проблем с ефективността на европейските средства, като че ли свиването на средствата може да доведе до по-голяма ефективност и по-добро насочване на средства. В началото на следващата година Европейската комисия ще представи насоките за бъдещите политики, които ще поставят началото на дискусията за новата финансова рамка.

– Дотогава може да си върнем част от кадрите в чужбина, нещо, което е поставено като приоритет от не едно или две правителства. Как гледате на това?
– Ако погледнете дори отзивите във социалните мрежи, хората, които си заминават от България, повечето, от които са във висококвалифицирания дял, са като че ли повече от тези, които се връщат. И тези политики за привличането на работна ръка от близки държавни също са пълни илюзии. Ако не можеш да привлечеш висококвалифицираните хора, опитай да запазиш тези, които си тръгват. Повечето от тях не са икономически емигранти, има други процеси от които бягат. Говорим си как ще вкарваме хора отвън, но голяма част от публичните послания звучат абсолютно пожелателно. Не мисля, че има и смисъл да обсъждаме има ли политика и ли няма в тази сфера. Да, можеш да вкараш все още някакви сезонни работници, но това не е решение, което да определи посоката и лицето на държавата. Най-много след още 5-10 години да започнат да се завръщат онези емигранти от началото на прехода, които са се пенсионирали и носталгията по някакъв начин ще ги върне. Това, което съм научил от собствената си практика, е че раждаемостта и връщането на емигрантите е възможно, когато има предвидимост и устойчив хоризонт за живеещите тук.

Нашият гост
Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите.
Заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет на парламента, независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Голем икономист, нема що. За каква икономика говори тоя? Покажете едно предприятие, което може да задоволи българския пазар 100% и да има след това още огромно количество производство, което да пласира в чужбина. Такива предприятия имаше много, но ги унищожиха. Не може да прегрее една икономика, която 80% е базирана на сферата на услугите и лихварството.

    1. Не знам на колко си години, ама аз помня празните магазини и опашките за хляб и мляко. Помня дивашките сбивания пред магазините от веригата “ Младост “ за маратонки „Ромика“.Помня записванията за телевизор „Велико Търново“ и опашките през цялата нощ пред магазините и проверки на списъка с чакащите. Помня как се чакаше 14 години за “ ЛАДА “ Та какво е задоволила соц. икономиката за вътрешния пазар, та чак изнасяла навън ? Компютри ? А, не бе , компоти. За СССР.

  2. Велемире, ако нямаш кво да кажеш си мълчи, писнахте ми със соц-спомените си.

  3. В Германия си намалили заплатите! Г-н Дацов,вие що не си намалите заплатата,вместо да плещите глупости! Глупости прошепнати ви от някой,като Васил Велев?А?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.