15-годишен е открил стрелбата в училище в Кентъки Загинали са момче и момиче

Румен Порожанов: Земеделските производители трябва да получават справедлива цена за продуктите си

България на 56 място в класация на най-добрите страни в света

Скандал със зетя на Орбан може да струва на Унгария €43,7 млн. ОЛАФ готви глоба на Будапеща за злоупотреба с еврофондове

Фалстарт на делото срещу Ченалова

КЕВР: Спекулация са твърденията за драстично поскъпване на тока за бита

Съдът в Румъния определи като неприемливи части от промените в правосъдното законодателство

Предсрочни президентски избори във Венецуела до края на април

Еманюел Макрон ще се срещне с Доналд Тръмп края на април

Разпитаха американския правосъден министър във връзка с евентуалната руска намеса на изборите в САЩ

Българският филм „Ага“ ще закрие кинофестивала „Берлинале“

Организацията “Шалом”: Законът трябва да осигури право на собствена изява

Екатерина Захариева: ЕК е отпуснала средства за комуникационната сигурност на Западните Балкани

Хиляди левове се харчат за спасителни акции у нас

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в сряда, 24 янури 2017

Финансовият анализатор Лъчезар Богданов пред “Труд”: Правителството няма да изпълни инвестиционната си програма

– Г-н Богданов, как ще коментирате реакцията на финансовите пазари на победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ?

– Първоначалните реакции на международните финансови пазари за резултатите от изборите в САЩ бяха следствие от изненадата – социолозите не познаха. Ако можем да резюмираме, “Уолстрийт обича Клинтън” – и снощи (във вторник вечерта – б.р.) основните индекси растяха заради очакваната победа на демократа. Търговията в първия ден след победата на Тръмп сочи за спад в цените на акциите и енергийните суровини, както и на стойността на долара. За сметка на това в търсене на “сигурност” златото поскъпна. Мексиканското песо се срина, вероятно на вълната на емоцията от заявките от кампанията за коренна промяна в условията на търговия между двете страни.

– Да се върнем у нас – има ли заплаха за приемането на бюджета за 2017 година, ако се стигне до оставка на правителството на Бойко Борисов?

– Не знам защо да използваме думата “заплаха”. По конституция парламентът не може да бъде разпускан 3 месеца преди изтичане на мандата на действащия президент. Чисто формално, ще има Народно събрание, което може да приеме бюджета. Процедурната логика обаче е съвсем различна от политическата – ако правителството подаде оставка, то кой защитава внесения законопроект? Кой аргументира макрорамката, допусканията за събираемост на данъците, приоритетите в разходите по сектори?

– Какво е вашето мнение за сегашното състояние на сметките на държавата?

– За тази година са вече ясни поне три факта. Първо, правителството няма да изпълни инвестиционната си програма. На практика това означава 1,7 млрд. лева “спестени” – или по-точно отложени за следващата година – капиталови разходи. Забавени проекти, отменени търгове, труден старт на европрограмите – причини има най-различни. Данъчните приходи ще бъдат преизпълнени – основно заради по-бързия от очакваното икономически растеж и оттам – повече заетост и потребление. В крайна сметка дори консервативната оценка на министерството на финансите е за нулев дефицит в бюджета до края на годината (при 1,8 млрд. лева планиран дефицит). А това пък означава, че емитираният дълг (през март) ще си остане във фискалния резерв, като ще позволи догодина да се изплатят падежиращи облигации. През 2017 г. държавният дълг ще намалее с около 1,5 млрд. лева.

– Смятате ли, че заложените параметри в бюджет 2017 са изпълними?

– Бюджетът предполага ръст на разходите с 3,6 млрд. лева. Почти половината от тях са нарастване на капиталовите разходи – т.е. очакванията са за наваксване в инвестиционната програма. По текущите разходи е видно, че се увеличава финансирането във всички сфери. Все пак трябва да се отбележи, че заради очакваната по-добра картина на заетостта и доходите разходите за социални помощи и обезщетения няма да нараснат. При приходите се залага ръст от 5,5% спрямо 2016 г. – ако растежът е около 3%, това е реалистична прогноза. А не трябва да забравяме и увеличаването на осигурителната вноска с 1 процентен пункт.

– Не са ли много разходите за отбрана и сигурност?

– Увеличението има две обяснения. От една страна, то е в изпълнение на приета програма за превъоръжаване. На практика става въпрос за покупка на военна техника. От друга страна, политиката по защита на външната граница е свързана с допълнителни разходи (част от които ще получим от ЕС).

– Да остане ли плоският данък, или да се въведе прогресивно облагане? Вашето мнение?

– Със сигурност казвам, че плоският данък трябва да остане. При това – запазване на сегашните ставки както за корпоративното, така и за личното облагане. За бедна страна без натрупан капитал растежът изисква стимули за инвестиции и труд. Моделът в такъв случай е относително по-леко облагане на доходите и печалбите и малко по-тежко облагане на потреблението. Разбира се, най-добре е всички данъци да са ниски, а държавните разходи да са по-ефективни. Но все пак, ако искаме да насърчаваме предприемачеството, спестяването и създаването на работни места, можем да си позволим малко по-високи акцизи, но не и висока тежест върху стопанската активност и труда.

– Кои са най-големите предизвикателства пред икономиката и финансите на страната?

– Предизвикателството е премахване на бариерите пред мобилността и повишаването на уменията на работната сила. От гледна точка на привличането на нови инвестиции доверието в институциите е ключово – то бавно се гради, а всеки скандал с прокуратурата или корупционна практика на високо политическо ниво го разрушава. Това доверие е необходимо условие България да бъде “на картата” на все повече глобални компании, които да са готови да преместят все по-сложни производствени процеси у нас.

– Какви са пътищата за повишаване на доходите на хората?

– Краткосрочно – инвестиции и нови работни места. Дългосрочно – образование. Защото не е все едно какви работни места се разкриват, а инвеститорите насочват капитала според качеството на работната сила.

– Кога според вас най-накрая ще падне таванът на пенсиите?

– Изглежда няма да падне поне до 2019 година.

– Увеличава ли се делът на средната класа в България?

– Със сигурност. Повече от половината добавени работни места през последната година са в сектори, които плащат около и над средната работна заплата, при това с перспектива за растеж.

– Спестяванията, депозитите на домакинствата у нас непрекъснато растат. Означава ли това, че хората се притесняват да инвестират, да харчат?

– Инвестирането е следствие от наличие на предприемаческа идея и относително позитивно очакване за развитието на страната или потенциалния експортен пазар. До съвсем скоро вторият компонент отсъстваше – Европа беше в рецесия, Гърция в колапс, заетостта в България стагнираше. Банковият сектор от своя страна беше притиснат от последиците от кризата през 2008-2009 година, примесени с шока от фалита на КТБ. Едва през август 2016 г. видяхме резултатите от прегледа на активите на банките, вече има яснота и какво ще се прави в следващите месеци. Така че инвестициите и увеличеното потребление лека-полека ще се “задвижат”.

– Как стоят нещата с чуждестранните инвестиции в България. Има ли застой или криза?

– Има ръст през последните 12 месеца. Все пак обаче у нас влизат 5 пъти по-малко инвестиции в сравнение с 2007-2008 г. Това може и трябва да се промени. Добър знак е, че много от стартиралите бизнес у нас предприятия в последните 5 години разширяват дейността или дори строят втори и трети завод, или откриват офис в други градове. Това е валидно както за преработващата индустрия, така и в ИТ и аутсорсинг сектора.

– Редно ли е да заложим сега членство в еврозоната като непосредствена цел на страната?

– Това е важен приоритет, той дава някаква яснота и хоризонт за бъдещето на страната. Не е учудващо, че последните присъединили се към еврозоната страни в Източна Европа незабавно получиха повишение на кредитния си рейтинг. Разбира се, големите икономики в еврозоната трябва да намерят политическа воля да наложат правилата във валутния съюз – дисциплината трябва да важи за всички. Както правителствата, така и банковият сектор в някои страни продължават да трупат рискове.
Нашият гост

Лъчезар Богданов е роден в София през 1976 г. Учи в Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство, като там завършва магистратура по счетоводство и контрол. Притежава допълнителни квалификации от курсове и семинари във водещи международни университети и организации в областта на икономическите реформи в Източна Европа, европейската интеграция, стимулирането на частния сектор, отношенията държава – пазар.

От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика. От 2004 г. до днес е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. вчера излязоха данни че за 1 год има нови 105 милионери а преди няколко дни други данни сочат че 60 или 70 % от сънародниците ни живеят на границата на бедността или под нея как господине да растат доходите на тези хора как тези хора да използуват прословутите им магистрали пред тях е дилемата за отцеляване асолютно ясно е на кой растат доходите това ни донесе герб за последните години

    1. Ако енергиата на българите пренасочат творческата си енергия от плюене, мразене и надзъртане в чужди панички към себеусъвършенстване, развитие и обучение, много хора ще израстнат доста над линията на бедност. Безработицата намалява. Ако се повиши производителноста на труда ще нарастнат и заплатите. Но това ти няма как да го знаеш, защото вместо да учиш – плюеш. Аз не съм измежду богатите, но печеля достатъчно, за да живея добре. За което благодаря на Господ и на себе си. На Господ – че ме закриля, а на себе си – че никога не съм завиждал, а съм използвал енергията си за да получавам нови знания, чрез които да живея по-добре. Направи го и ти, па после ще те вида, дали ще плюеш по хората, които са успели в живота!

  2. ВНИМАНИЕ ПАТРИОТИ! SKAT БЪЛВА ЛЪЖИ. Mного съжалявам СИДЕРОВ и КАРАКАЧАНОВ, че се хванаха на въдицата на СИМЕОНОВ. SKAT кани ГЕРБ омразните крадци на БЪЛГАРИЯ и бълва лъжи. БАЙРАКТАРОВ нима предпочиташ турците на ЕРДОГАН, които са подкрепили ЦЕЦКА? С тези лъжи вие пак няма да бъдете трети. СИМЕОНОВ и вие започнахте, като ТИКВАТА аз направих оградата, аз, аз… Стига с това аз. Да не ни мислите за малоумници! Много сме по умни от теб и твоите репортери от SKAT. Оправете се ! Досега гласувах за КАРАКАЧАНОВ но утре съм за РАДЕВ!

    1. Лазаре, ти пишеш за себе си в женски род, та не ме учудва шизофренията ти. Като ти мине цикълът ще се освестиш!

  3. „През 2017 г. държавният дълг ще намалее с около 1,5 млрд. лева.“ велемиркеееееееееееее, що не коментираш ТОВА??????

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.