Дори и да успее, референдумът на 30 септември ще отвори нова битка - за мнозинство от две трети в парламента за конституционни промени

Какво НАТО, какъв ЕС, какви пет лева?

Някак си накриво започна цялата кампания около референдума в неделя в Македония, а като гледам, така накриво и ще приключи. И как може да бъде другояче, когато още в началото кампанията заприлича все едно става дума за парламентарни избори, а не за допитване с историческа мисия да определи бъдещето на държавата и нейните граждани.

От друга страна, активните пропагандатори или критици бяха преди всичко хора от политическото съсловие, или такива, които пряко са заинтересовани за успеха на референдума, тъй като са участвали в подготовката му. До последния момент не видях действено участие на хора от интелектуалните, или научните, или артистичните или спортните среди в страната, които обикновено са достатъчно дейни при президентски, парламентарни или местни избори. Кога е било без големи концерти в провинцията или в Скопие в самото навечерие на събитието? Толкова ли нямаше певци и други изпълнители да тръгнат заедно в керваните, пълни с партийни апаратчици или хора от високите кръгове на администрацията за да създадат по широка и свежа представа за необходимостта от победа в неделя. Да, имаше подобни случаи, в които изборът на изпълнители бе направо скандален, въпреки уверенията, че „така се прави, ако искаш гласове“... Например, когато националният празник Илинден в Охрид се отбелязваше с концерт на Лепа Брена, или на Северина. Нищо против ефектните дами от север, но нали въпросът уж е за акцентиране на идентичността тъкмо на въпросните празници...

Както и да е. Цялата кампания наистина създаде впечатлението, че референдумът е работа на политиците, а не на всички граждани на Македония. Щях да падна, когато в понеделник, само шест дни преди решителното гласуване, министърът на външните работи Никола Димитров изведнъж призна, че по време на срещите си с хората от различни краища на държавата останал с впечатлението, че те, гласоподавателите, хабер си нямат от истинското съдържание на Договора с Гърция от Преспа. И Димитров се зае да го разяснява, като акцентира на най-важните точки от него: според член 1, към името Македония се добавя определението Северна, гражданството би било македонско, езикът- македонски, регистрационните табели на автомобилите- НМК, а първата страна /Гърция/ ще ратифицира Протокола за присъединяване на втората страна /Македония/ в НАТО. Според член 7 македонският народ, историческият контекст и културното наследство остават македонски. Договорът предполага и промяна на конституционни текстове, които Събранието на Република Македония ще формулира. Границите нямало да се променят, щяло да има по-голяма грижа за македонското малцинство в Егейската част на Македония, значи, на територията на Гърция, но тази грижа щяла да бъде за диаспората като цяло, като преамбюлът в Конституцията нямало да се променя.

В крайна сметка, тълкувал външният министър, чийто подпис стои под Договора, „за нас термините Македония и Македонски означават наша територия, нашият език, нашият народ - македонски, с наша история, с наше културно наследство. Това са въпросите на идентичността“.

Така де, и аз казвам това същото вече толкова пъти. Какво НАТО, какъв ЕС, какви пет лева... Цялата работа се свежда до това първата половина на въпроса –“Подкрепяте ли членството на Македония в НАТО и в ЕС?“ да гарантира гласуването и на втората негова част- „Подкрепяте ли Договора с Гърция?“. Хората, които с гласа си трябва да гарантират успеха на референдума, са наясно с необходимостта Македония да стане член на евроатлантическото семейство. И демонстрират едно завидно етническо единство, независимо че по други проблеми може и да имат спорове и очевидни противоречия. Да, членството в НАТО и в ЕС е вероятно единственият стратегически проект, по който и македонци, и албанци имат обща позиция. Албанците не се интересуват от вълненията на своите съграждани-македонци какво ще остане от така наречената „македонска идентичност“ след подписването на Договора с Гърция. Но ще излязат да участват в допитването, при това масово, защото освен надеждите членството в Алианса да им донесе повече стабилност, а в ЕС- повече просперитет, те имат и допълнителен стимул. А той е напредъкът на Албания, която стана вече членка на НАТО, а получи и обещание през следващата година да започне преговори за членство и в Европейския съюз. Някак си в манталитета на албанеца е да гледа своите роднини от другата страна границата дали вървят добре или не, да се сравнява с тях и ако изостава, да се стреми да го достигне и надмине. Племенната му солидарност, независимо къде се намира по света, винаги ме е впечатлявала...

Такова едно противоречие се получи през цялата кампания: политиците призовават гласоподавателите да отидат до урните заради НАТО и ЕС, а гласоподавателите се интересуват дали в Договора с Гърция е защитена тяхната идентичност. И многобройните високопоставени гости от чужбина, които през целия месец напълниха и препълниха Скопие, помогнаха за това противоречие да се забележи още по-ясно с препоръките си колко е важно Македония да влезе в НАТО и в ЕС, но за да го направи на всяка цена трябва да смени името си на Република Северна Македония. Така, както е записано в точка 1 на Договора от Преспа.

Че референдумът няма да спре пътя на Македония към членство в НАТО и ЕС, няма съмнение. Въпросът е Договорът от Преспа да бъде ратифициран. Иначе, както казва Йенс Столтенберг- има Договор, има НАТО. Няма ли- става лошо. Допитването има консултативен характер, Заев вече обяви, че дори то да не получи очаквания ценз - голям повече от половината гласували от общия списък, и малък- повече от половината гласували да бъдат „За“, решението ще бъде институционално. Значи, в парламента. Но за да мине Договорът от Преспа там, са нужни поне 80 депутатски гласа от всичко 120, значи, 2/3 от тях. Заев в момента контролира 70-71 гласа. Трябват му още девет, които може да намери само от опозицията. Убеждаването им може да стане много по-лесно, ако имаш за аргумент легитимен успешен референдум. За да не се стига до други, не дотам законни начини, които македонският парламент и политическа действителност познават. Битката, значи, няма да спре в неделя.

Все в този контекст на политическо говорене е необяснима и позицията на лидера на опозицията Християн Мицковски. С голямо закъснение централното ръководство на неговата ВМРО-ДПМНЕ реши да остави на гласоподавателите по свое убеждение и съвест да решат как да постъпят в неделя. В същото време Мицковски води кампания, в която критикува остро Договора с Гърция и смяната на името, но не заявява дефинитивно своята позиция за гласуването. Не бил сигурен, знаел само, че на 29 септември има рожден ден, а какво ще прави на 30-и, щял да види...

Мицковски поне си остана в Македония, докато президентът Георге Иванов предпочете да дезертира както от кампанията, така и – вероятно, от гласуването. Взе си куфарите, подбра съпругата си Мая и отпътува за САЩ, където ще говори на 27-ми от трибуната на Общото събрание на ООН. Нещо като прощална реч, нали мандатът му свършва през пролетта на следващата година. На среща с македонската диаспора в САЩ, в Ню Джърси, Иванов заяви, че няма да гласува в неделя и че е категорично против Договора с Гърция.

Е, това не е изненада. Кога ли пък Иванов е бил със своите у дома при важните за Македония моменти?