Фискална политика и бизнес цикъл

Снимка на fancycrave1 от Pixabay

Повечето икономисти биха се съгласили с практичен подход към фискалната политика, според който данъчните ставки и дискреционните бюджетни разходи, като дял от БВП, са постоянни в хода на бизнес цикъла. Подобно поведение би позволило провеждане на антициклична фискална политика, която охлажда икономическата активност в периоди на бум, когато трупа резерви, и я стимулира в периоди на спад с помощта на натрупаните резерви. В личен или бизнес аспект повечето хора са запознати с този принцип, който разговорно е по-известен като „бели пари за черни дни“.

Като цяло правителствата в България се придържат към подобно поведение, но последните месеци изглежда са сред изключенията. В периода 2016-2019 г. се наблюдават бюджетни излишъци в размер на 0,1-1,6% от БВП за съответната година, а след актуализиране на бюджета за 2020 г. Министерството на финансите (МФ) очаква дефицит в размер на 3%, като очакванията на Европейската комисия са сходни. За четири години фискалният резерв се увеличава с близо 1,9 млрд. лв. и към края на май 2020 г. е в размер на близо 9,7 млрд. лв. С други думи, налице са всички предпоставки за провеждане на антициклична фискална политика - бюджетни излишъци и ръст на резервите в добрите години и би трябвало да очакваме по-високи разходи в трудни времена, като пандемичната обстановка в периода март-май 2020 г.

През март разходите наистина се увеличават, но това може да се отдаде изцяло на това, че противоепидемичните мерки влизат в сила в средата на месеца, отколкото на целенасочена държавна политика, докато през април и май бюджетните разходи са почти същите, каквито са били в същите месеци на 2019 г. Това е странно, защото бюджетната рамка предвижда ръст на консолидираните разходи през 2020 г. от над 1,6 млрд. лв. в сравнение с изпълнението им за 2019 г., а с влизането в сила на схемата 60/40 НОИ може да похарчи допълнителни 1 млрд. лв. над предвидено в бюджета си за годината. Данните обаче сочат не само, че през април и май допълнителни средства за смекчаване на икономическите последици все още не се харчат, но и правителството дори не изпълнява заложената бюджетна рамка.

От предварителните данни на МФ за изпълнението на бюджета през май оставаме с впечатление, че свиването на разходите през април е било еднократен ефект, може би в резултат на висока степен на неизвестност, но крайните данни разказват друга история. Според предварителната оценка консолидираните бюджетни разходи през май се очаква да са 3,8 млрд. лв. (в сравнение с около 3,15 млрд. лв. през май 2019 г.), но отчетените разходи са в размер на 3,19 млрд. лв. Това повдига и въпроса за надеждността на прогнозата за юни, според която месечните разходи са в размер на 4,1 млрд. лв. в сравнение с 3,2 млрд. лв. за същия месец на предходната година. И по-важното - дали тенденцията на свити бюджетни разходи ще се запази и през следващите месеци. С други думи - ще трябва да изчакаме отчетните данни за юни, тъй като разминаването с прогнозните е твърде голямо.

Проблемът не е само липсата на разходи в съответните месеци, а и че е необходимо технологично време за извършването им - обявяване и провеждане на процедури, срокове за кандидатстване, обжалване и т. н. С други думи, дори и правителството да се опита да навакса с разходите и реално да помогне на бизнеса, може да се окаже невъзможно в рамките на бюджетната година. Виждаме, че дори опростени механизми, като например схемата за държавна помощ до 10 хил. лв. за микро и малки фирми със суми, при изцяло електронно подаване и разглеждане на документи и на практика без оценка на проекти, отнемат повече от месец за старт на плащанията. Съдейки по броя разгледани и финансирани проекти вероятно плащанията ще се проточат до есента.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения

Коментари

Задължително поле