Франк-Валтер Щайнмайер – Популярният президент

Франк-Валтер Щайнмайер, ветеран от германската политическа сцена, бе избран вчера за президент на федералната република. Често е сочен за най-популярния германски политик с най-стабилен рейтинг на одобрение, който през годините е надвишавал дори този на канцлерката Ангела Меркел.

Като федерален президент бих искал да играя ролята на нещо като противотежест на настоящата тенденция на безгранично опростяване, заяви 61-годишният Франк-Валтер Щайнмайер, преди да бъде избран на поста, който до голяма степен има представителни функции.

През есента той спечели подкрепата на своята Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и тази на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, което му гарантира достатъчно гласове във Федералното събрание, което се събира веднъж на 5 години, за да избере държавен глава.

В последните си месеци като външен министър Щайнмайер си спечели славата на най-яростния критик на Доналд Тръмп в кабинета в Берлин. Още ден след победата на магната на американските президентски избори на 8 ноември, германецът прогнозира трудни бъдещи отношения между двете страни на Атлантика. А по време на кампанията в САЩ Щайнмайер предупреди, че перспективите за президентство на Тръмп са плашещи за целия свят, и сравни неговите проповеди на омраза с родната крайнодясна “Алтернатива за Германия”.

За разлика от Тръмп Щайнмайер никога не е имал акаунт в социалната мрежа туитър и едва ли би се впуснал да се обяснява в рамките на 140 знака. Залага на ценности като взаимно уважение, толерантност, солидарност и цели, като засилване на демокрацията, в контраст с популисти като французойката Марин льо Пен, унгареца Виктор Орбан или холандеца Герт Вилдерс. “Шумът, който те вдигат, няма нищо общо със силата, към която се стремят”, заявява той.
На новия пост Франк-Валтер Щайнмайер едва ли ще промени стила си, тъй като винаги е бил виждан като обединител, ключово качество за президент на Германия.

Роден е на 5 януари 1956 г. в Детмолд, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Баща му е ковач, а майка му пристига като бежанка от територии на днешна Полша след Втората световна война. След училище и 2 години в казармата Щайнмайер учи право и политически науки в университета “Юстус Либиг” в Гисен. Впоследствие работи там като асистент до 1991 г., когато защитава докторска дисертация, посветена на ролята на държавата в защитата на бездомните.

След това е медиен съветник в сферата на правото в държавното канцлерство на Долна Саксония в Хановер, а 2 години по-късно вече е директор на канцеларията на премиера на провинцията Герхард Шрьодер. Победата на Шрьодер на парламентарните избори през 1998 г. носи на Щайнмайер поста шеф на кабинета и близък съветник на новия канцлер. В правителството на ГСДП, което управлява заедно със Зелените, отговаря и за координацията на спецслужбите.
През 2005 г. става първият външен министър социалдемократ от 1969 г. в кабинета на Меркел, която формира широка коалиция. От 2007 до 2009 г. е и вицеканцлер. Поддържа добри отношения с нея, макар често да заема различни позиции във външните работи. Заради по-меката му политика спрямо Русия и Китай го критикуват в родината и в чужбина.

През 2008 г. е номиниран от ГСДП за кандидат за канцлер на предстоящите през 2009 г. избори, но социалдемократите претърпяват съкрушителен разгром от ХДС на Меркел и се озовават в опозиция. След нови избори през 2013 г. и нова широка коалиция отново е външен министър. Изиграва важна роля в преговорния процес за иранската ядрена програма, както и в многобройните мирни дискусии за Украйна и Сирия.

Поради липса на достоен кандидат Меркел се съгласява да го подкрепи за президент. В тази роля тотй ще се бори със засилващия се популизъм в Германия, без да къса връзката с външното министерство.
Франк-Валтер Щайнмайер е женен за Елке Бюденбендер (р. 1961 г.). Двамата имат дъщеря на 22 години. През 2010 г. съпругата му претърпява операция по присаждане на бъбрек, а неин донор става Щайнмайер, заради което временно се оттегля от политиката.

Боец на тихия фронт

“Френският президент Никола Саркози и съпругата му Сесилия Саркози получават похвали отвсякъде за ролята си в освобождаването на българските медицински сестри от либийските власти. Много по-важен за освобождаването им обаче беше германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който взе дейно участие в задкулисните преговори за пускането на свобода на българките и палестинския лекар. И дори в Либия мислят така”, написа през юли 2007 г. в. “Ди Велт”.

Героят в този казус бе именно Щайнмайер, смятат мнозина в Берлин, но германското външно министерство не пожела да вдигне шум и да протестира срещу медийните хвалебствия по адрес на семейство Саркози.

ЗА НЕГО

На него може да
се разчита

Франк-Валтер Щайнмайер е човек, на когото може да се разчита и с когото работих необичайно тясно, още когато станах канцлер през 2005 г. Той е изключително подходящ за поста президент, а изборът му е знак на стабилност, който дава важен сигнал в тези времена на тревоги и вълнения в целия свят… Той е човек на политическия център.
Ангела Меркел,
канцлер на Германия

Не бих му давал съвети
Не бих давал съвети на моя приемник, тъй като опитен хомо политикус не се нуждае от тях. Щайнмайер беше активен в политиката още преди да заеме поста външен министър. Доволен съм, че с кандидатурата му бе постигнат консенсус в управляващата коалиция. Ще видите президент с усмивка на лицето.
Йоахим Гаук, президент
(2012-2017) на Германия

Надявам се да останем приятели
Действително с Франк-Валтер Щайнмайер ме свързват много топли дружески отношения. Надявам се, че тези отношения ще се запазят независимо от това какъв пост ще заема някой от нас. В крайна сметка Франк-Валтер знае тази моя позиция и доколкото знам, я споделя.
Сергей Лавров,
външен министър на Русия

Допусна фатална грешка
Щайнмайер допусна фатална грешка като външен министър с призивите за затопляне на отношенията между Запада и Русия и така се постави в съмнителна светлина. По този начин той пусна от бутилката духа на политиката, водена от неговия съпартиец и приятел на Кремъл Герхард Шрьодер. Търсейки съмнителна вътрешнопартийна печалба, той успя да проиграе голяма част от доверието, което с упорит труд си бе извоювал в Полша, в балтийските държави и в Украйна.
Райнхард Везер,
журналист от “Франкфуртер алгемайне цайтунг”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. след толкоз хвалби съм убеден, че в негова чест в америка им свириха „дойчланд юбер алес“?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.