„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Френски роман уби любима на Дебелянов Баща застреля дъщеря си заради “Афродита” на Пиер Луис

Суровият полковник изпада в дива ярост. Вади револвера и маха предпазителя. Стреля един път, после още един път

Кървава драма се разигра насред София през 1911 година. Там, където е сега кино “Одеон”, баща застреля дъщеря си, а после – и себе си. В сърцевината на трагедията е еротичният роман “Афродита” на френския писател Пиер Луис (1870-1925).

Преди да разтърси България “Афродита” скандализира французите. Романът е роден от любовта на автора към Сара Бернар. “С какво се занимавате?”, пита го тя при първата среща. “Поет съм, госпожо”, отвръща Луис. Актрисата се усмихва: “Много мило е, че сте поет… Напишете нещо за мене.”

Ранната версия на “Афродита” е публикувана в списание “Балони”. След това четивото излиза и в списание “Меркюр дьо Франс”. Първото самостоятелно издание се появява през 1896 г.

Книгата е населена с букет от антични куртизанки, истински “цветя за продан”. Най-красивите показват само овала на лицето си. Други носят тънки роби, през които тайнствено прозира тялото. Трети са разсъблечени до кръста.

“Но най-зрелите по възраст – рисува ги авторът, – знаейки, че чертите на женското лице застаряват по-скоро, отколкото кожата на тялото, бяха съвсем голи, хванали с ръце гърдите си и раздвоили натежалите си бедра, сякаш искаха да покажат, че те все още са жени.”

Толкова откровена еротика стряска дори фриволните французи. Романът е обявен за опасен, което не пречи да тръгне по света в луксозни томчета с аромата на Парнас. Книгоиздателят Александър Паскалев решава да го предложи и на българския читател. Пита Яворов кой би могъл да направи превода. Яворов посочва Димчо Дебелянов.

През 1911 г. нежният лирик живее на “Патриарх Евтимий” 1. Собственик на къщата е полковник Петър Петрунов, чиято най-голяма дъщеря се казва Елена. Тя впечатлява Дебелянов с матовото си умно лице, с черни като гарванови пера коси и тъмни дълбоки очи.

“Запознах го аз случайно на ул. “Московска” пред Университета – разказва Константин Гълъбов, – когато тя се разхождаше по тротоара с мене и моята братовчедка… Ленчето, или както й викаха Пина, познавах по-отдавна, още от ученичеството си в Пазарджик, гдето баща й – един много строг полковник – беше командир на полка.”

Обвит в тютюнева мъгла, Димчо превежда Афродита, а черновите преписва Елена. Тя има калиграфски почерк. Освен това е студентка по френска филология, владее техниката на езика. Двамата се срещат скришом, пазят се от любопитни погледи.

Пина е 18-годишна, Димчо е на 24. Тя – от солидно столично семейство. Той – поет и бохем, който живее ден за ден и едвам свързва двата края.

Зла орис плъзва от романа на Пиер Луис към техния интимен роман, от литературата към живота. В книгата любовта между античния скулптор Деметриос и куртизанката Хризис завършва трагично. Трагична е и развръзката при превода.

Вечерта на 9 юни Петрунови имат гости. Дошли са подпоручик Трувчев, капитан Загорчев и госпожа Тантилова. Почерпка, табла и към 10 часа гостите си тръгват.

Тогава между бащата и дъщерята избухва свада. Оказва се, че той е разбрал за връзката й с Димчо Дебелянов. Видял е и няколко листа от романа, изписани с нейния почерк. Суровият полковник изпада в дива ярост. Вади револвера и маха предпазителя. Стреля един път, после още един път.

Около полунощ Димчо Дебелянов и Константин Константинов се настигат по Граф Игнатиев. “Беше хубава, почти пролетна нощ, с мирис на зеленина и закъснели славеи, които се чуваха в далечината откъм градината”, спомня си Константинов.

Двамата отиват до ъгъла, където сега е паметникът на Патриарх Евтимий. Горният етаж на къщата отсреща е ярко осветен, пътната врата е отворена. Чува се глъчка, шум. Влизат – на стълбите ридае балдъзата на полковника.

Качват се горе. Стражар стои пред една от стаите. “То беше спалня със спуснати транспаранти и един лек, остър мирис се носеше из въздуха – свидетелства Константинов. – На едно легло, покрита със завивката си, лежеше Елена Петрунова със затворени очи и спокойно лице, досъщ като заспала, а на белия чаршаф от завивката, тъкмо над гърдите й, имаше мътночервено разлято петно. На една кушетка до другата стена – продължава очевидецът, – седнал напреко и опрян с гръб до стената, но полуизвит надолу, хъркаше, друсайки се цял, също със затворени очи, полковникът, стегнат в униформа, но без ботуши. Един голям револвер лежеше на земята.”

“О, Мико, ужасни, непоносими часове изживях тогаз!”, изплаква Дебелянов пред сестра си. Поетът дълго не може да се опомни. След зловещата нощ се премества на улица “Юрий Венелин”, където в притъмнена мансарда довършва превода на “Афродита”. Нервите му са толкова разстроени, че нощем се връзва за леглото – да не би в кошмарите да скочи през прозореца.

Преди Димчо Дебелянов в същата стая на “Патриарх Евтимий” 1 живее Димитър Полянов. Той твърди, че една вечер при него дошла Елена Петрунова и го помолила за помощ при написване на домашната работа по български (била още гимназистка). Полянов усетил нещо гнило и препратил девойката към Константин Константинов или към приятеля му Димчо.

“Навярно ученичката не само това е търсила”, злъчно подхвърля пролетарският поет.

Съдбите на Дебелянов, Петрунова и Полянов се вплитат в класически триъгълник. Пина е застреляна от баща си, Димчо загива край Демир Хисар. Полянов оцелява, за да попита ревниво: “Само от желание за хонорар ли, за да може да живее, той избира да преведе “Афродита” от Пиер Луис – един от най-порнографическите романи във французката литература?”

Отговорът е в самата книга, където е вградена сянката на убитата: “На една покойница – обещаният дар. Преводачът.”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.