Френско-германската въртележка

Европейските популисти, единни преди неизменния разкол - Марин льо Пен (Франция, в средата), Герт Вилдерс (Холандия, до нея с бялата коса), с Матео Салвини (Италия, „Северна лига“, крайният вляво) и други съмишленици.

„Апокалиптичните“ варианти за бъдещето на ЕС като вероятност

Повратна беше 2016 г. за политическия живот в Европа и западния свят като цяло, не ще и дума. И опасенията тенденциите през настоящата да се запазят са си съвсем реални, след като се оказа, че на „основателни“ прогнози не може да се вярва. Така или иначе Брекзит вече е реалност, а за новия президент на САЩ Доналд Тръмп… да не говорим. И докато последният изпълнява предизборните си обещаняи с главозамайваща скорост, очаквано хвърляйки в смут цивилизования свят, големите трусове на годината се очаква да дойдат от Франция и Германия. Гражданите на двата „поплавъка“ на европейския катамаран са в позицията или да дадат нов общ курс на ЕС в светлината на Брекзит и растящото вътрешно разделение в съюза, или окончателно да насочат общия кораб към крушение. Апокалиптично ли звучи? Възможно е, но ситуацията „у двамата големи“ не е за подценяване.

Френската левица тази седмица най-накрая определи своя кандидат на предстоящите президентски избори – Беноа Амон, гарантирайки си парадно самоубийство още на първия тур на вота на 23 април. Избирателите социалисти в Хексагона до последно отсяваха възможното „най-малко от най-малкото зло“, избирайки между цял набор от непопулярни и нехаризматични политици, за да се спрат на човек, който дори с кампанията си не успя да привлече интерес отвъд партийните членове. Действащият премиер Манюел Валс „танцува“ до последно, но с прекалено тежък багаж на гърба си – от една страна, наследството от слабото управление (и личност) на отиващия си президент Франсоа Оланд, а от друга, потоците кръв, които се изляха в последните години по улиците на Тулуза, Париж и Ница. Може и да не си давате сметка, но Франция вече втора година е в състояние на извънредно положение без изгледи ситуацията скоро да се промени. Във всеки случай не и от сегашните управляващи – според избирателите. Затова е разбираемо очакванията, отправени към Беноа Амон, да са по-скоро символични. Още повече че кандидатът на десните, тоест преименуваните „републиканци“ (бившия Съюз за народно движение, успешно потопен от Никола Саркози по време и след президентския му мандат) Франсоа Фийон е доста по-рутиниран и убедителен политик. Все качества, които ще са му необходими, за да обедини левите и десните избиратели във Франция, ако стигне до втория тур на вота, срещу Марин льо Пен. Последното отдавна не подлежи на съмнение. Твърдата база между 20 и 25% избирателна подкрепа за лидерката на крайно десния Национален фронт й гарантира повече от сигурно място на финала. Куцият сценарий ще бъде Фийон да падне жертва на вече зародилите се финансови скандали около него, което да избута напред либералния кандидат Еманюел Макрон. Независим, млад, харизматичен и нов в политиката, Макрон ще постави потомците на Волтер в позицията да избират между амбициозен 38-годишен политически любител и второ поколение френски фашист. Което, признайте, ще е доста „брекзитски“ развой на ситуацията.

Но ако левите във Франция са в дълбока агония, социалдемократите и техните симпатизанти в съседна Германия в последната седмица получиха много сериозен стимул – досегашният председател на Европейския парламент и дългогодишен лидер на фракцията на европейските социалисти Мартин Шулц бе издигнат за претендент за канцлерския пост на Ангела Меркел. От положението на притисната в ъгъла на обществените интереси, подобно на съмишлениците си от другата страна на Рейн, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) изведнъж извади артилерия от най-тежък калибър и директно предяви претенции към еднолично управление в лицето на „папа (татко) Шулц“. Което след „мути (мама) Меркел“ за сантименталните германци си е съвсем правдоподобна възможност. Популярността и одобрението за бившия председател на ЕП са почти равностойни на тези за действащия канцлер. Без Шулц в уравнението досега Меркел беше единствената алтернатива – дори за умерените, а и недотам, германски леви избиратели – страната да запази стабилност и приемственост в управлението на ЕС. Нито крайнодесните, нито крайнолевите популистки движения, които набраха скорост сред наследниците на Бисмарк в последните години, обещават подобна възможност или имат достатъчно популярност, за да постигнат нещо повече от хаос. А германците са хора на реда. С включването в борбата на „скромния библиотекар от Аахен, израснал до най-високите ешелони на политическо влияние“, срещу „източногерманката, тръгнала от Дрезден и стигнала до Бундестага и канцлерския пост в Берлин“ предизборната битка силно ще задълбае в националните ценности. Чрез и отвъд всекидневните им грижи за сигурността и приемането на бежанците. Драматично, а!?

 

Сламеното плашило или?

Размерите на това, което може да произлезе от един двоен популистки възход в най-силните икономики на ЕС, комбиниран с вече управляващите единомислещи в Унгария и Полша и възможното повличане на Чехия, Дания и Холандия, които също подновяват парламентите си през 2017 г., в тази тенденция може изведнъж да се окажат прекалени. И сламеното плашило да се превърне в зъбато чудовище. Ако пропускаме България от уравнението, то е по всички обясними причини. В последните 10 години сме се вкопчили в ЕС, без да търсим каквато и да било политическа тежест сред партньорите си от съюза, с познатия си щраусово-бакалски подход. Каквото и да произлезе от предсрочните парламентарни избори през март у нас, малко може да повлияе, камо ли да бъде резултат от процесите в ЕС.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Светът се променя динамично, а чугунените тикви не искат да излязат от зоната си на комфорт и за това са лепнали етикет популист и популизъм на новата вълна и ред.

  2. глупости – Марин ЛьоПен – второ поколение фашист – това пък са глупости на търкалета …
    Марин Льо Пен е патриот, милеещ за Франция – онази Франция, която след 90-те години силно се измени и сега прилича на Алжир.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.