Фридрих Мерц - кандидат за канцлер от… САЩ

ХДС е на път да се превърне в инструмент на политиката на американския глобализъм

Изявлението на Ангела Меркел за края на нейната политическа кариера беше прието сензационно. Но какво става зад кулисите на германската политика? Макар че, канцлерката определи окончателното си оттегляне за 2021 г., последствията от нейния ход имат своето влияние сега. Около бъдещия курс на Германия се разгоряха спорове. На преден план излиза въпросът за „трансатлантическите отношения“, който напоследък е подложен на изпитания.

За немските политици е очевидно, че „доброволното оттегляне“ на Меркел не е толкова доброволно. Кръговете на „глобалния елит“ имаха опасения, че Меркел не е в състояние да ограничи ръста на антиамериканските настроения в Германия. Десните консерватори и антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ са в състояние да догонят и изпреварят водената от ХДС „голяма коалиция“. И това ще промени не само вътрешнополитическата ситуация, но ще се наложи коригиране на атлантическия курс на Германия.

Видимо е желанието на „глобалния елит“ да замести уморения немски лидер със свеж проамерикански защитник. От тримата най-вероятни кандидати за поста й, най-голямо внимание привлича Фридрих Мерц. Този професионален адвокат започва своята политическа кариера през 1989 г. като депутат в Европейския парламент от партията на ХДС. През 1994 г. е избран за депутат в Бундестага и печели популярност със своите законодателни инициативи по финансови и икономически въпроси.

През 2002 г., след провала на ХДС на парламентарните избори, Мерц напуска поста си. Той е сменен от самата Меркел, заради неговите критики на предложената от нея реформа в здравеопазването, както и нейната инициатива за обща европейска фискална политика и общ пазар на труда. През 2009 г. Фридрих Мерц напуска политиката и започва работа като адвокат на редица големи корпорации. Той е председател на германския надзорен съвет на американския инвестиционен гигант BlackRock. Според бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър BlackRock е най-мощната финансова корпорация на планетата.

Един от най-опитните политици в Германия, Вили Вимер коментира така номинацията на Мерц: „Кандидатурата на Фридрих Мерц за поста председател на партията е подготвен от „дългата ръка“, но сега излиза на финалната права. Хора, на които имам доверие, ми казаха, че две седмици преди изборите в Хесен, той се е самопредложил за поста. Той е председател на „Атлантическия мост“ и председател на германския надзорния съвет на американския концерн BlackRock... Меркел оставя след себе си „изгорена земя“ в редовете на ХДС/ХСС и тази партия няма да оздравее, както не успя да оздравее СдПГ след оттеглянето на Шрьодер. Германия може да бъде поразена от политическа немощ“.

Главният редактор на онлайн списанието „Страници за размисъл“ Албрехт Мюлер допълва това: „Към заявлението на Вили Вимер за опасността на поста канцлер да дойде Фридрих Мерц, ще добавя следния факт: шефът на BlackRock Лари Финк поиска тази пролет във Франкфурт да се премахнат държавните пенсии в Европа и да се даде простор на частния капитал в социалното осигуряване. Това означава, че големият международен капитал иска да вземе под свой контрол ЕС и техните шефовете ще решават как трябва да организираме пенсионното си осигуряване. Това е нулева демокрация. BlackRock отдавна има мераци да приватизира европейските пенсии, а Еврокомисията ще се превърне в полезен помощник. Представителят на този концерн в Германия Фридрих Мерц иска да завладее най-влиятелните политически позиции у нас. Така той ще осигури пробив в приватизацията на социалното осигуряване“.

В съвременната история на Германия за пръв път кандидат на финансовия капитал на САЩ е предлаган за поста канцлер толкова открито. Тежест има и неговото председателство на организацията „Атлантически мост“. Известният немски публицист Удо Улфкот нарече тази почти неизвестна на широката общественост организация, „тайната ложа“, близка до ЦРУ.

Фридрих Мерц е също член на Тристранната комисия, създадена от Дейвид Рокфелер. Заместник на Мерц в „тайната ложа“ е зам.-председателят на Бундестага Еделгард Булман, който също е член на Тристранната комисия. Втори зам.-председател на „Атлантическия мост“ е бизнес консултантът Буркхард Швенкер, а ковчежник е Андреас Р. Домбер, партньор на Ротшилд, преди това е заемал водеща позиция в Bank of America и днес е в борда на германската федерална банка.

„Атлантическият мост“ е създаден през 1952 г. като частна организация от бившия президент на Световната банка Джон МакКлой, който по това време представлява интересите на американските окупационни власти в Западна Германия. Официално организацията преследва „образователни, научни, културни и благотворителни цели, както и развитието на взаимно разбирателство между народите“. Но всъщност тя е заета да създава мрежа от ръководни кадри, които да оказват влияние върху формирането на общественото мнение в духа на подкрепата на действията на НАТО и САЩ.

 

„Атлантическия мост“ – начин на употреба

В годишните доклади за персонала на „Атлантическия мост“ се споменават около 100 големи немски журналисти, „свързани“ с организацията, т.е. те работят за нея. Удо Улфкот разкри, че ЦРУ им плаща, за да произвеждат измислени и провокативни материали. Естеството на работата на „Атлантическия мост“ бе описана така от нейния бивш председател Аренд Еткер: „САЩ се управляват от 200 семейства, с които искаме да поддържаме добри отношения“.

След появата на книгата на Удо Улфкот „Продажни журналисти. Истината за Вашите пари“ (2014 г.) бе блокиран акаунтът на журналиста във фейсбук, а в началото на 2017 г. той бе намерен мъртъв в дома му. Експертите са констатирали отравяне.

Превод за „Труд“ Павел Павлов

Коментари

Задължително поле