Хамилтън: Когато съм на подиума, чувствам вътрешна празнота

Люис Хамилтън, звездният пилот на „Мерцедес“, ще се запомни този сезон не толкова с успехите си на трасето, а повече с извън състезателната дейност. Шесткратният шампион активно подкрепя американското движение Black Lives Matter (б.р. - Черния живот има значение) и дори въвлече в тази инициатива и Формула 1. Първо продаваше фланелки с обръщение срещу расизма. После убеди колегите си да участват във видеоклип с подобен призив и му осигури място в ефира. Паралелно пропагандира и идеята за заставане на едно коляно. Обяви се и срещу насилието на американската полиция срещу тъмнокожи. Наскоро шампионът даде обширно интервю пред „Road&Track“, в което разкрива и други подробности от живота си.

- Кога за първи път проявихте интерес към темата "Черния живот има значение"?
- Голям фен съм на американския футбол и видях как Колин Каперник застана на коляно. И това много ме вдъхнови. Трябва да притежаваш голямо мъжество, за да се изправиш срещу целия свят. През 2017-а пристигнах за Гран при на САЩ от Формула 1 и исках да подкрепя Каперник. Но не беше моментът, всичко щеше да се обърне срещу мен. Оттогава досега обаче се промениха доста неща. Разбрах, че живеем във време, в което много хора си мълчат – нямат право на глас, мнение или просто се страхуват да го изкажат. В съвременния свят много е важен отзвукът. Хората винаги се опитват да се защитят и може да получат доста негативизъм, само за това, че искрено вярват в нещо. И с възрастта разбрах: провървя ми, че съм в това положение, в което съм сега.

- Имаше ли някакъв конкретен повод, който промени поведението ви в социалните мрежи?
-. Наблюдавайки за случващото се с Джордж Флойд (б.р - умира след полицейско насилие в САЩ) разбрах, колко това ще разгневи света. Същото нещо ми донесе много болка и на мен, която потисках като дете в Англия. В училище ме тормозеха - вървиш например по улицата, а срещу теб налита цяла банда деца. И това се случваше не само в училище, но и на пистата. Всичко, което ме тревожеше и се опитвах да забравя, изведнъж изплува с нова сила. И си казах: Мислите, които ме тревожат, искам да споделя и с другите. 

- Притеснявахте ли се как ще бъдат възприети думите ви?
- Имаше моменти, в които се опитвах да кажа нещо, но в отговор получавах само гняв. Може и да не е било казано правилно или просто на хората да не им харесваха подобни изказвания. Не знам. Но си казах: Повече не мога да мълча! Наложи ми се да се самообразовам, защото никой не преподава историята на тъмнокожите. В училище говорят само за бялата история на Англия. И да се запозная с движението BLM, както и с неговите участници, беше невероятно.

- Ангажира ли сте се не само с BLM, но и с околната среда, с промените в климата...
- Логично е, когато виждам какво се случва по света. Например пожарите в Калифорния... Някои ги виждат и си продължават напред. Но аз съм много чувствителен и веднага започвам да си мисля за хората, животните, околната среда. И търся да видя с какво мога да помогна.

- Очевидно феновете ви възприемат тези послания. А в конкретния случай автомобилният спорт с какво може да помогне?
- Много спортове не искат да се месят в това, и Формула 1 е един от тях. Но вместо негативни действия, седнах с моя отбор да обсъдя нещата. Какво да направим, че да преодолеем тези пречки. Сега сме в този период, в който може да кажем нещо. И хората не трябва да се боят от реакция на околните. Аз не се страхувам да загубя работата си, но за да стигна дотук трябваше да измина дълъг път. Не съм идеален, няма такива хора. Но се старая да се уча и позитивно да влияя върху другите. Когато започнах да излизам от зоната на личния си комфорт и да показвам и слабостите си, забелязах съвсем друга реакция на околните. Казах си: Тези думи могат далеч да стигнат, внимавай какво казваш и правиш!

- Говорихте ли за тези неща с шефа на вашия отбор.
- Разбира се. Попитах го: „Защо съм един от малкото хора с различен цвят на кожата в екипа?“ . Той отговори: „О, дори не съм се замислял за това“. Отвърнах: „Аз пък мислех, тъй като съм един от вас.“ И колкото повече говорех с него, толкова по-добре той ме разбираше. Стигнахме до там, че го убедих да махнем сребърния цвят от болида и да го боядисаме в черно  - в знак срещу дискриминацията.

- Какво още може да направи спортът в борбата за равенство?
- Много. Първата крачка вече е направена – имаме платформа и влияние. Мисля си, че в много спортове собствениците на отборите не се решават да влязат в политиката, заради страх да не загубят доходите си. Но все повече хора се решават и на тази стъпка. Страхотно е, че и Формула 1 се осмели да го направи.
- Какво мислите за вашето наследство като състезател и  човек, който призовава за социални промени?
- Състезанията са моят живот. Бленувах за тях още от детството си. Като растях, мечтаех да стана Супермен или шампион във Формула 1. Когато се състезаваш, трябва да действаш егоистично. В смисъл, че трябва да се концентрираш върху една цел, за да успееш.  Но когато стоиш на подиума или си тръгваш след поредната надпревара си мислиш: „И за какво е всичко това?“

- Неочаквано е да чуеш подобни думи...
- Страхотно е, когато успешните хора празнуват победи или добре свършена работа. Но лично аз винаги съм чувствал празнота – сякаш това е от значение повече за публиката, отколкото за мен. Исках да разбера какво мога да направя с целия този успех. Та аз съм в светлината на прожекторите - как мога да дам на хората позитивизъм, да ги подкрепя? Как да ги вдъхновя да постъпят правилно, да се усъвършенстват, да се впускат в предизвикателства и да не се отказват?

- И до какви заключения стигнахте?
- Хората често ме питат как се справям с несполуките, откъде черпя сили да не се отказвам. Отговарям им: Вдъхновявам се от невероятната смелост на много други хора. Винаги помня откъде е семейството ми и какво е направило за мен. Никога не съм възприемал случващото се за даденост. Но тази година чувствам, че водя битка за нещо много голямо заедно с други хора от BLM. И не спираме да говорим, че трябва борба за промени. Сестра ми има две прекрасни деца, сега съм чичо. Като ги гледам си казвам: Виж какво представлява светът. Отговорността ни е да променим нещата към по-добро заради нашите деца, заради тяхното бъдеще. Чувствам голяма отговорност. За мен това е много по-важно от всякакви шампионати и победи!