Хашоги и моралът на Вашингтон и Брюксел

Всички на Запад знаят, че зад дивашкото убийство стои саудитският престолонаследник – но какво от това?

Под натиска на фактите Саудитска Арабия призна, че убийството на Джaмал Хашоги е умишлено дело на нейни агенти, свързани с високопоставени лица в Рияд. Самият престолонаследник Мохамед бин Салман в словото си пред саудитския инвестиционен форум (“пустинният Давос“) го нарече „отвратително престъпление, което не може да бъде оправдано“. Предишните версии за излизането на журналиста от консулството жив, после – и за смъртта му уж в юмручен бой, са отречени. Престарелият, може би и страдащ от деменция, крал и тесният му семеен кръг харчат десетки милиони долари за панически кризисен пиар за отклоняване удара от фигурата на принца, доскоро величан на Запад като прогресивен реформатор, който откриваше киносалони, разреши на жените да карат коли и ограничаваше религиозната полиция. Шокът от убийството на Хашоги помете всичко без следа.

Саудитска Арабия заяви, че е готова да предаде на Турция всички участници в убийството, а дори и някои високопоставени служители в службите и в министерството на външните работи, ангажирани с него, да извърши чистка в тези институции и органи и да направи ред отстъпки пред Анкара и Вашингтон по различни въпроси. Но кошмарът за Рияд няма да свърши скоро – предстои намирането на частите от трупа на жертвата и сигурно изтичането на видеоматериалите на турските служби, показани от Ердоган засега само на избрани хора като американския държавен секретар Майк Помпео и директорката на ЦРУ Джина Хаспел.

Изглежда обаче в Саудитска Арабия засега няма фактор, способен да острани Мохамед бин Салман от властта – независимо от евентуалните бъдещи сензационни разкрития по аферата Хашоги. Това предопределя и изолацията на саудитския режим в региона дори от доскорошните му най-близки клиенти като Катар. Турция, на чиято територия стана престъплението, както и Русия и Иран, наблюдават гърченията на Рияд с явно задоволство и надежда да извлекат максимална изгода от кризата. Разбира се, не е реалистично да се очакват нови многомилиардни саудитски инвестиции в боледуващата турска икономика – или пък повишаване цената на нефта над 200 долара за барел, или даване на Москва и Пекин на правото да открият военни бази в кралството, каквито известия се появиха и в българските медии. Но позицията на Русия и Иран в Сирия е вече съществено засилена в морално отношение.

Няма да свърши скоро и кошмарът на САЩ и ЕС. Наистина, на 25 октомври Европарламентът гласува за забрана на износа за заливната монархия на „системи за наблюдение и други предмети с двойна употреба, които могат да се използват за репресивни цели“. Във Вашингтон се чуха гласове от двете партии за ограничаване на износа на оръжие за Рияд, особено за тригодишната кървава саудитска агресия срещу Йемен. Бившият шеф на ЦРУ Джон Бренън каза, че нямал съмнение, че зад убийството стои принц Мохамед бин Салман. Това трябва да означава санкции!

Но САЩ и ЕС не могат да си позволят да наложат реални санкции срещу Рияд при сегашната си – и търговска, и корупционна – зависимост от саудитския режим. Традиционно силното саудитско пропагандно и лобистко присъствие в САЩ сега също е утроено и учетворено.

Британия, Франция, както и Канада следват Вашингтон, осъждат на думи престъплението, но си правят оглушки за призивите на своите опозиционери – например лейбъристите на Корбин – за по-сериозни санкции. Напротив, големите износители на оръжие от ЕС в последните години се чувстват ощетени от агресивните действия на Тръмп пред Рияд, които ги изтикват силово от огромния саудитски пазар на оръжие в интерес на американските корпорации. Нещата се влошават и в резултат на кризата с разполагането на руските ПВО системи С-300 в Сирия, които реално застрашават американския оръжеен износ не само за Саудитска Арабия. Но истинските непоправими вреди от убийството на Хашоги и за Вашингтон, и за Брюксел са моралните.

На първо място, поразително е сравнението между реакцията на Запада на аферата с отравянето на двамата Скрипал – при липсата на каквито и да е твърди доказателства за руска държавна намеса в нея, с прогонването на руски дипломати от западните столици, с пропагандната истерия на Лондон и Вашингтон, със сезирането на ООН, ОЗХО, НАТО и т.н. – и реакцията на аферата Хашоги с ясните доказателства на турската страна и с признанията на Рияд.

Фалшът на истерията около Скрипал, а оттам по аналогия – и на истерията за руската намеса в президентските избори в САЩ от 2016 г., около която все още се върти изцяло американският вътрешнополитически цирк, става напълно очевиден. Губи кредит и цялата предвзета антируска кампания на Вашингтон и западните му сателити, започнала с третия мандат на Путин като руски президент преди шест години и оттогава напълно променила облика на глобалната политика към по-лошо. Става ясно също, че икономическите санкции срещу Москва, от които и Западът загуби милиарди, въобще не са били неизбежни. Все по-трудно политически ще бъде те да се поддържат. По-мъчно ще е да се лансира образът на Путин като световен архизлодей, докато касапинът Мохамед бин Салман продължава „прогресивните си реформи“ в Саудитска Арабия.

 

Агресията срещу Йемен

Възмущението от касапското заколение на Хашоги, намерило твърде широк израз и на Запад, ярко контрастира с почти пълната липса на разбиране и загриженост сред западните общества за десетките хиляди невинни жертви, сред които много деца, на саудитската военна агресия срещу Йемен, продължаваща вече три години със съдействието не само на САЩ, но и на Европа. Тези дни стана ясно например, че конвертирани, в нарушение на швейцарската конституция, швейцарски граждански хеликоптери „Пилатус“, както и испански ракети с лазерно насочване, и британски авиобомби, се използват от саудитските военни в Йемен срещу цивилното население. 22 милиона от 30-милионното население на страната, сред които 8 милиона деца, са застрашени от гладна смърт, според ООН.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари