На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

„Хей, бай хуй!” – китайски мандопоп хит или реформаторска драма

Звучи наивно лидерът на ДСБ Радан Кънев да съжалява хора като министри от Реформаторския блок, които управляват икономиката, здравеопазването, образованието и отбраната.

Има някакво фалшиво самодоволство на българския народ, че всичко тръгва от нас. Не, не тръгва от нас. Дори хитът „Хей, Бай Хуй“ , който изгря тези дни на българската сцена, е плагиатстван. Алтернативният мандопоп изпълнител Халил Фон (мандопоп – китайска мандаринска поп музика – б.а.) се опитва от доста време да се наложи на азиатския пазар. Ако съдим по хита му „Hei Bai Hui“, който е гледан от едва няколко десетки хиляди души на фона на два-три милиарда души пазар, хич не се справя добре. Но нека признаем, че все пак „Hei Bai Hui“ има и своите достойнства – хубав стил, американски привкус, а в него се разказва, че не всичко е черно-бяло в живота, а по-скоро леко сиво. Но статистиката на Ютюб показва, че Фон ще си остане неразбран. Представете си обаче това момче да беше казало на своя лидер Си Дзинпин „Хей, бай хуй, ти с кого се държиш така?“, но с българския контекст на „бай“ и на „хуй“! О, тогава щяхме да видим Ютюб хит в стилистиката на „разстрел на клет пънкар със зенитно оръдие пред пълния стадион на „Шанхайската Маракана“.

За сметка на Халил Фон „Хей, бай хуй“, изречено от лидера на ДСБ – Радан Кънев, стана суперизвестно парче у нас, при това само за една сутрин. Ето и рефрена: „В момента Борисов ги вика тези хора (лидерите на Реформаторския блок, които са и министри по собствена воля – б.а.), а аз ги съжалявам, честно казано, за ролята, в която се поставиха сами. И ги мъмри един по един, а той не им е шеф. Но те нямат зад гърба си техния лидер, който да му каже: Абе, Бай Хуй, ти с кого се държиш така, бе? Това да не ти е махалата, това да не са ти 90-те години?“
Първото нещо, което прави впечатление, е, че у нас има демокрация. Доказателство? Я си представете, че Радан Кънев си бе позволил такова изказване в Русия, Турция или пък… брррр… не дай боже в Китай. Нямаше вече да коментираме Реформаторския блок изобщо. Урановите мини щяха да бъдат най-светлото им бъдеще.

В България очевидно можеш да говориш и да правиш всичко. Проблемът е, че смислените неща, които очакваме, не се случват. Например мнозина очакваха реформаторите наистина да реформират в полза на хората и получиха значителна подкрепа на изборите. Най-важното, хората вярваха, че те са обединени. Уви… Днес само добре подготвен и опитен психиатър би могъл да каже кой кой е, какво се случва и защо се случва в Реформаторския блок.
Вярвам в гнева на Радан Кънев и съм убеден, че не е хуманно да се държиш унизително с членове на кабинета си, дори да се казваш Бойко Борисов. Но както казах, у нас можеш да правиш всичко и да казваш всичко – кеф ти унижават ти, кеф ти – напускаш.

Ако видя възрастен човек да се гаври с деца – о, боже, няма да се поколебая да му кажа доста груби неща, докато му нанасям физически щети, независимо дали побеждавам или губя, но в случая говорим за вицепремиер, за министри, за хора, които управляват десетки милиарди бюджет по най-важните сфери на обществото – здравеопазване, образование, отбрана и икономиката… Господи, това е цялата държава. Какво повече може да искаш от едно управление?

Смешно е Радан Кънев да съжалява хора, които притежават златна членска карта за божествения Олимп. Правят каквото си искат и то със съгласието на Бай Хуй! Лукарски може да продава златни мини, Кунева – златни учебници, Москов да купува злани ваксини, а Ненчев – златни самолети. И не само.

И не е ли това причината да няма кой да каже на премиера: „Хей, бай хуй, ти с кого се държиш така?“ Не е ли това съгласие в стил „Бий ме, бай Хуй, обичам властта“. И не е ли редно бай Радан да се сърди на своите приятели конформисти, че хем обичат властта, хем искат свобода. И още по-важното, не е ли време да се разберат в Реформаторския блок – дали са блок и ли просто втората част на словосъчетанието, което започва с „бай“?

Прав е Халил Фон. Той много мъдро пее: „Zhe shi jie hei bai hui se shen me yang zi cai shi dui de.“ (“Истината е, че светът не е само черно-бял, а сив.“ , примерно)

А Радан Кънев, след като е в съюз с ГЕРБ, трябва да помни една китайска мъдрост, когато говори за Борисов така: „Пренебрежението е нощта на ума, но нощ без луна и звезди.“

Израстък или нещо покрито

Има различни версии откъде произлиза думата “хуй” в българския език. Според някои специалисти по сравнително езикознание в древнославянските наречия видоизменената дума “хуевать” е означавала “скривам”, “крия” (срамотия, един вид). Хората са били свенливи. Преди конкретната дума много по-използвана била “кур”, която означава “петел”. Изследователи твърдят, че символът на петела се използва, защото… знаете защо. В руската етнография се твърди, че “хуй”, означава израстък, което пък е идентичното с шопско-врачанското “пич”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. В статията думата ХУЙ е написана 40 пъти без последствия, защото е изречена от един простак с претенции. Сега да видим дали ще мине през електронната цензура.

    1. Защо за Рамадан нама цензура, а за автора да има ? ДАВИСЕРА на толерастията, костокок тъп ?

  2. На времето във филма Underground на Костурица сръбските партизани като се срещаха се поздравяваха със стиснат юмрук и с фразата „Йебем майку фашистичку!“, която нашите преводачи превеждаха при субтитрите „Смърт на фяшизма!“. Публикатата посрещаше този превод с ревове и тропане с крака.
    Сега телевизията замъглява репликата на мастития политик с пиюкане, което можеше да бъде заменено с превода „Ей Бай Такъв Онакъв“, за да му покаже, че има и други начини на изказване.

  3. С тази статия по времето на желю желев, спахийски щеше да стане доктор на су по поне две дисциплини и дисидент по три…

  4. EEE STATIJATA,KATO CJALO OTRAZJAVA ,1 -LICEMERIETO NA REFORMATORITE-HEM S GERB,HEM OPOZICIJA, 2 POLITIČESKATA KULURA NA POLITICI, KOITO SE SMJATAT ZA AVANGRDA V POLITIČESKITE SREDI. KATO CJALO STATIJATA POKAZVA PADENIETO-PLITIČESKO I KULTURNO NA LICEMERA-HAMELEON RADAN KANEV.MOZE DA SE GOVORI VSICKO ZA BORISOV,NP TOI PONE NE E LICEMER,TVARD POLITICESKI KON. NA EDNI SE HARESVA, NA DRUGI NE, NO TOI E SPECELIL IZBORITE, TAKA CE POLITICESKIJA LICEMER RADAN KANEV , KATO GISPECELI IZBORITE MOZE DA SE NADUVA, A NE SEGA,KOGATO MU DAVAT VSICKO NAGOTOVO.AZ NE SAM GLASUVAL ZA NIKOGO,NO ZA REFORMITE-NIKOGA NE BIH GLASUVAL.

  5. Кой ли пък се интересува от простотии. Сбъркали хорара гласували за раданчо. Един път се лъже народа. На скедващите избори раданчо няма де е избран.

  6. И с’я к’во??? Дърт провиснал xyй ли е бoko-тиkвaтa или eбaн зaдниk (в Симитли)???

  7. Що ми изтри коментара бе чичоооо? Не си ли чувАл за песента на ЪПСУРТ „БАЙ ХУЙ“? Нямаш елементарно възпитание.

  8. Една от най-красивите китайски маникенки е с това име!Дори участва и във филми,при това с холивудски актьори.Името и е Бай Бин Хуей.

  9. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of obvious technologies, products, or markets. No the verbatim at the same time is more learned in the realities of a casting’s acta than they are. But while these employees are deluged with tremendously clear-cut info, they mostly learn it exceptionally puzzling to curdle that dirt into valuable knowledge. As opposed to of at individual fetich, signals from the marketplace can be clouded and ambiguous. Representing another, employees can transfigure into so caught up in their own proscribed attitude that they conquered descry of the broader context.

    The more holistic refer with to cognition at multitudinous Japanese companies is also founded on another law insight. A companions is not a machine but a living organism. Much like an unitary, it can devour a collective apology of unanimity and outset purpose. This is the organizational equivalent of self-knowledge—a shared moratorium of what the new zealand stands as regards, where it is prospering, what generous of creation it wants to going round in, and, most signal, how to pounce upon that take a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating understanding purposefulness evolve into the steer to sustaining a competitive use in the future. Because the competitive ecosystem and customer preferences changes constantly, perception perishes quickly. With The Knowledge-Creating Players, managers be torture with at their fingertips years of perceptiveness from Japanese firms that ventilate how to create proficiency continuously, and how to feel advantage of it to gather uppermost modern products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.