Изкупената от мандрите суровина не стига за произведените количества

Имитацията може да се познае по цената

Химията все повече превзема сиренето, кашкавала, киселото мляко и маслото за сметка на прясното мляко. Това показват официални данни на земеделското министерство, според които изкупеното от мандрите сурово мляко е далеч по-малко от нужното, за да се произведат обявените от тях количества млечни продукти. През 2018 г. у нас в преработвателните предприятия са постъпили близо 630 хиляди тона краве мляко.

В същото време са произведени почти 77 000 тона прясно мляко, 161 000 тона кисели млека, близо 67 000 тона сирене от краве мляко, 1100 тона масло и 2750 тона сметана. Данни за произведения кашкавал обаче няма в министерство на земеделието. В статистика отделно е посочено официалното количество сирене с растителни мазнини.

Като имаме предвид, че за направата на килограм сирене са нужни поне 5,5 литра мляко, се оказва, че постъпилата в мандрите суровина стига само за производството на кисело, прясно мляко и сирене.

Данните показват едно - че не всички млечни продукти се правят от мляко, коментира за „Труд” Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Не трябва да забравяме, че данни за кашкавала липсват, но той се прави от най-много суровина. За производството на един килограм са нужни поне 10 литра прясно мляко, посочи Зоров.

По думите му разликата между изкупеното мляко и произведената продукция не може да се оправдае с вноса на сурово мляко. Тези количества не са толкова големи, обясни Зоров. Единственото обяснение е, че в някои предприятия изобретателността в рецептурите е много голяма. Слагат се не само растителни мазнини и протеини, а и емулгатори, които догаждат вида и вкуса на истинското сирене, обясни председателят на асоциацията.

Освен в сиренето подобни добавки се слагат и в киселите млека, твърди Димитър Зоров. Става въпрос за растителни протеини като нишесте. Имитацията може да се познае по цената. Не може цената на продукта да е по-ниска от себестойността на капачката и пластмасовата кофичка, категоричен беше той. И дава за пример, че цената на литър сурово мляко в момента е около 70 стотинки. Като добавим кофичката и капачката себестойността става 82 стотинки без ДДС. Това означава, че на предприятието кофичка кисело мляко струва близо лев с ДДС, като не слагаме труд, транспорт и т. н. Как тогава се продава в магазина за 38-40 стотинки, това означава, че в него има нещо друго, но не и мляко, заяви председателят на млекопреработвателите.

Според него НАП може да хване кои предприятия работят с растителни мазнини, ако погледнат фактурите им за внесените суровини. Ако едно предприятие е обявило, че ще прави само истински продукти, а внася растителни мазнини, трябва да се провери дали те са налични в склада и ако ги няма, къде са вложени. Ние имаме най-добрата нормативна база, но трябва правилата да се прилагат, а глобите да бъдат достатъчно тежки, категоричен е Димитър Зоров.

 

През миналата година

Изяли сме 11,5 хиляди тона имитиращ продукт

Производството на сирене с растителни мазнини у нас се увеличава, показват последните данни на земеделското министерство.

През първите четири месеца на тази година у нас са произведени 3 757 тона имитиращ продукт, докато за същия период на 2018 г. фалшивото сирене е било 3570 тона.

За цялата 2018 година българите са изяли официално 11,5 хиляди тона сирене с растителни мазнини.

Въпреки ръста в производството на фалшиви продукти в големите вериги отделни щандове с надпис „Имитиращи продукти” почти няма. От началото на тази година влезе в сила изискването на закона такива храни да бъдат задължително в опаковка и на отделен щанд.

28 от общо 258 млекопреработвателни предприятия в България обявиха, че ще правят имитиращи продукти.

 

За година

12 хил. тона палмова мазнина внесени у нас

Българите са изяли 25 хиляди тона сухо мляко и 12 хил. тона палмово масло през 2017 г. Това са количествата, които българските предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА.

Тенденцията е вносът на такива суровини да расте и въпреки че вложеното количество сухо мляко няма да достигне пика от 40 хил. т. през 2013 г., ще се задържа на нива от около 25 хил. т., прогнозират от института.

Използването на палмови мазнини в бъдеще няма да успее да изчезне, поради ниските доходи на значителна част от населението в страната, увеличаване на цената на млечните мазнини и намаляване цените на палмовото масло на световните борси, прогнозират от института.

Според тях неблагоприятното съотношение между цените на млечния протеин и мазнини, като млечните мазнини са доста по-скъпи отколкото млечния протеин, стимулират използването на растителни мазнини.

 

Как да го познаем

Ментето полепва по ножа

Кашкавалът от палмово масло може лесно да бъде познат при рязане с нож, след престояване в хладилник - ако полепва по ножа. Причината е, че растителните мазнини полепват по ножа, а млечните - не.

Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.

Не яжте прекалено солено сирене - вероятно производителят е добавил повече сол, за да замаже гафове при процеса на обработка, а и за да скъси дългия процес на зреенето. Купувайки си бутилка с надпис „Кисело мляко за пиене”, може да се окаже, че в ръцете си държим отвара от нишесте, свински желатин, модифицирано царевично нишесте, плодови концентрати и аромати. Затова е важно да следим етикетите на напитките, дори и най-дребния шрифт.

Д-р Сергей Иванов, Център по биология на храните: Влагането на соев протеин е последната мода

 

Хидрогенираните мазнини са опасни

Последната мода у нас е да се влага соев протеин, който да замества млечния в киселите млека и сиренето. Това каза за „Труд” д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.

Цената му е много ниска и така се произвежда продукт с наполовина от млякото, което е нужно, ако се спазват всички изисквания на технологията, обясни той.

По думите му преработвателните предприятия продължават да прилагат и другите порочни практики - влагане на хидрогенирани мазнини - като добре познатата палмова мазнина. Предишно изследване на Асоциация „Активни потребители” откри дори сирена, в които няма никакво мляко, а са направени изцяло от хидрогенирани мазнини, посочи Иванов. По думите му този тип мазнини могат да заменят на 100-процента прясното мляко, но те крият опасност за здравето на хората.

Затова от години настояваме да се забрани използването им в България, както това е направено в много държави от ЕС, но властите у нас отказват това да се случи, напомни Сергей Иванов.

Според него потребителите могат да разпознаят фалшивото сирене основно по цената. Не може продукт, който се продава по пазарите за 3-4 лева да е направен от мляко.

Последното изследване на Асоциация „Активни потребители” на 10 марки кашкавал, който се продава на ниски цени, показа, че седем от десет марки са с високо водно съдържание. Осем от десет са с ниска степен на зрялост. Две от десет са „сглобени” от хидрогенирани мазнини и сухо мляко.

При изследване на 36 марки сирене беше установено, че се използват палмови масла, вместо животински, сухо мляко и съответно високо водно съдържание и ниска масленост при тези продукти. Това е установено при 9 от общо 36-те изследвани марки сирена.

 

Потребителите търсят евтини храни

Вносен кашкавал се препакетира и се продава за български

У нас се внася кашкавал, най-вече говорим за парени сирена, които се препакетират тук и се продават после за български, предупреди заместник - председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Симеон Присадашки.

Това се прави и с евтини вносни сирена - като гауда и едам, направени от растителни мазнини, които се преопаковат като кашкавал. Според Присадашки в момента пазарът на млечни продукти у нас е доминиран от промоционални продукти. Потребителите търсят по-евтини храни. Производителите пък имат излишъци от количества в складовете си, които продават на по-ниски цени, но на практика така се изкривява пазарът. По думите му сиренето от мляко, което е насипно на щандовете, не може да струва под 8 лв. за килограм. За пакетираните сирене цената започва от 10 лв. за килограм. При кашкавала цената трябва да е с 40% нагоре, обясни Присадашки.

В момента има засилен внос на сурово мляко, заради свободни количества в Европа и спот цената идва по-ниска от нашата. Доставките са основно от Унгария, Чехия и Полша и качеството му е добро, посочи още зам.-председателят на асоциацията.