Климатолог: Отклоняването от климатичните норми ще става все по-голямо

Десетима са осъдени за участие в наркогрупа в Добричко

Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

Хляб, зрелища и икономически заблуди В предизборната ситуация лъсва неграмотността

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Мантрата за „усвоените“ европари

„Не е престъпно да не разбираш от икономика, която е специализирана дисциплина, а болшинството от хората дори считат за „злощастна“ наука. Но е напълно безотговорно да изразяваш високо и крещящо мнението си по икономически теми, оставайки все така в това състояние на невежество”.

Колко верни думи на великия икономист Мъри Ротбард – както за всеки човек, така и за всяка нация. Особено сега – в предизборна ситуация – у нас лъсва тоталната икономическата неграмотност на политическата класа, примесена, разбира се, със зловреден и късоглед популизъм. А такъв подход, за жалост, хваща декиш сред наивните избиратели и прави живота ни по-лош, отколкото би бил, ако спазвахме постулатите на икономическите наука.

Всъщност икономическата наука исторически винаги е била трън в задните части на социалните инженери, набивайки спирачка на налудничавите им, нереализируеми и дори опасни идеи.

Освен в случаите, в които някои псеводинтелектуалци се превърнат в придворни лакеи на политическите си господари – и с писанията и работата си легитимират властовите им попълзновения. Това на практика е интелектуална свинщина, предателство към истината и науката и винаги носи вреди за обществото.

Обещанията 

По същество посланията на политическите партии винаги са с икономически характер – доходи, социални помощи, образование, здравеопазване и по-висок стандарт. Целта на всички политически формации е “благоденствието”, като само рецептите са различни. Но така, както едно погрешно хапче може да убие пациента, така и грешните икономически “политики” може да имат скъпа цена. За всички нас.

За това е важно накратко да хвърлим поглед върху най-фрапиращите икономически заблуди, които се завъртяха в медийното пространство в последните дни. Ако не бяха толкова вредни, щяха да са просто гротескна интелектуална гимнастика и очевиден абсурд. Уви.

Печалбата е зло?

Печалбата е най-стигматизираното икономическо явление. Едва ли не – олицетворение на чистото зло. В икономиката обаче печалбата и загубата имат важна функция – да насочват оскъдните производствени фактори към най-важните и спешни нужди на обществото. Това гарантира ефективност и ефикасност и покачва стандарта ни на живот.

Печлабата е крехко явление – там, където се формира, влизат нови играчи, които наддават за производствените фактори и печалбата изчезва. Печалбата не е във вреда на хората – за да се появи трайно, следва да си полезен с продуктите и услугите си като фирма, да държиш ниво на обслужването и продуктите си. Дори мотивът да е “алчност” и лично облагодетелстване – ако нямат политическа протекция – предприемачите се замогват само чрез продажба на качествени стоки и услуги за другите. Те носят риска и оперират в среда на несигурност.

Предприемачът не “експлоатира” работниците – той наема или купува техника и офиси, плаща заплати днес, за да получи приходите вбъдеще. Разликата между инвестициите му сега и възвращаемостта утре отразява времевите предпочитания на потребителите и се нарича лихва – крайните стоки и услуги (бъдещи стоки), които ще продаде, са по-скъпи от вкараните в производството им капиталови блага, пари и труд (сегашни стоки). Ако изобщо му се “получи”, което никак не е сигурно.

“Икономическа” печалба той реализира само когато е над нивата на средния текущ лихвен процент в икономиката. А за да я постигне – трябва да е разсъдлив, интуитивен, постоянен в бизнеса си и предугаждащ промени във вкусовете на потребителите.

Ако нямаше предприемачи, които да плащат заплати, докато се произведе дори един автомобил, то животът на служителите през време на производствения процес би бил ад. Обратно, загубата, е наказателният пазарен механизъм за похабяването на оскъдните ресурси. И е много по-честият резултат в реалната бизнес игра. А фактори за производство са похабени, нанасяйки нетна социална вреда.

Отсъствието на истинска пазарна икономика, тоест ценови сигнали и адекватно осчетоводяване на печалба и загуба – винаги и навсякъде води до обедняване и застой.

Общоевропейска минимална работна заплата

Единната европейска минимална работна заплата като че ли се ползва с политически консенсус у нас като нещо правилно, възможно и въпрос на време – поне така става видно от предизборните дебати. Нито е правилна, нито е възможна, а дори да можеше да се приложи като социално-икономически експеримент – щеше да бие световните рекорди по бърз фалит на българската икономика. Във Франция минималната работна заплата е 1521 евро, ако я приложим тук – за няколко часа ще фалира цялото ни стопанство.

Заплатата е цената на труда като производствен фактор. Тя отразява производителността на този труд, подготовката на служителите, трудовата им етика и наличните капиталови блага – машините и технологиите. Важно: минималната работна заплата не създава работни места. Тя само законово слага дъно, под което работодателят или фирмата не може да наема хора. Логично, това засяга именно най-социално ранимите, тези с най-ниска квалификация и младите, забранявайки им доход, ако производителността им не кореспондира на дъното, което административно е заложило правителството. На европейско равнище – би значила смърт за изостаналите държави и тотален коз за големите по отношение на конкурентоспособност. В условия на криза подобна безумна мярка може да предизвика тежка безработица или да се прибегне до машини и автомати, които да извършват задачите вместо хората – тоест “насилствено” роботизиране.

Неравенството е зло?

Зло ли е икономическото неравенство, което бива “громено” от всички политически партии и програмите им? Първо, това е етичен, а не икономически въпрос. Освен това – зависи.

Има “добро” и “лошо” неравенство. “Доброто” неравенство в доходите е следствие от труда, постоянството и по-високите резултати в една или друга сфера на индивид или група от хора – то може и трябва само да ни мотивира да ставаме все по-можещи. Това “неравенство” е естествено и е в основата на разделението на труда и развитието на цивилизацията.

“Лошото” неравенство касае използването на принуда – дали банда, или политически репресивен апарат. Взема се от А, който създава стойност, за да се даде на Б, който да я потреби, обогатявайки се. Примери: субсидии, обществени поръчки, печатане на пари, законови привилегии или правене на правилата в нечия конкретна угода и в ущърб на цялото общество. Предприемачи, които избират втория начин, не са предприемачи, а “тарикати” и паразитират на гърба на всички.

Равенство трябва да има само пред правото и правилата – тоест като “статут” за равни условия по време на играта. Не в резултата от мача. Само при ясни и обективни правила за всички има справедливост, а обществото е здраво и се стреми към развитие. В противен случай се насажда усещането за несправедливост и социално напрежение.

В този смисъл акцентът на усилията ни следва да е насочен не към “премахването или намаляване на неравенствата”, а към повишаване на общия икономически стандарт и повишаване на реалните доходи (производителността) – тоест към излизане на все повече хора от бедността.  При едни нормални условия и защита на частната собственост, без политическо фаворизиране на определени играчи – този резултат от икономическата свобода (повишаването на общия стандарт) е гарантиран.

Може ли държавата или ЕС да ни вдигне доходите?

За да растат реалните доходи, т.е да може да купуваме повече неща, то трябва да произвеждаме повече стоки и услуги. За целта: трябва да сме по-производителни. Как ставаме по-производителни: с повече спестявания, а оттам и повече инвестиции в машини, технологии и човешки капитал. Чуждите инвестиции също помагат да се “догони” липсата на спестявания. Държавата или ЕС не могат административно да ни вдигнат доходите. Те имат преразпределителна функция – вземат от Иван, за да дадат на Георги или Валя. И от 5 произведени ябълки не правят 6, а само разпределят 2 или 3 по произволно усмотрение.

Функцията на държавата е да създаде условия предприемачите да използват оскъдните ресурси най-ефективно и ябълките да станат от 5, да речем, 6-7, а защо не и 8… И така да има повече за всички.

Корупцията – бич номер едно?

Какво е корупцията, с която се бори всеки политически субект у нас – независимо, че рано или късно се пооцапва от нейните златни пръски? Правителството иззема 40 стотинки от всяко левче създадена стойност в икономиката… и започва надцакване от онези „бизнеси“, които не биха сами я изкарали честно на пазара. Печелят раздаващите и получаващите по веригата. Или: държавата създава огромна бумащина, ограничения и данъчна тежест с цел рекет на истински работещите предприемачи с мотото – не платиш ли, ще чакаш. И някои плащат.
Та: борците срещу корупцията не се борят срещу причината за наличието й – изземването на огромна плячка от брутния доход от държавата, а срещу последствието, явлението „корупция“. Нещо повече: “десните” дори за секунда не засягат размера на баницата – преразпределението от държавата на изработеното в икономиката, а претендират, че при тях щяло да се краде по-малко. Дори да е така, централно преразпределяният ресурс неизбежно е неефективно пропилян – просто няма ценова система, която да го канализира, наказвайки със загуби похабяващите го. Толкова за мантрата повече и по-прозрачно “усвоени” европари. Не, мерси.

Парадоксално, но запушването на т.нар. „корупция“ икономически може да доведе до пълна стагнация – ако залостилият вратата на къщата ти „охранител“ не можеш да го мотивираш дори с едно кафе или подарък да я отвори – спуканата ти е работата. Колкото по-високо е икономическата култура на дадена нация, толкова по-голям е шансът й да си спести пагубните икономически грешки, респективно да е относително по-заможна и просперираща.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (34)

  1. Много добре написано и обяснено, но питам автора, как ще обясни това, че производителността на труда в БГ е вече 53% от средната в Европа, а заплатите са едва 20% от тези в Европа? Аз си го обяснявам с алчността на назначените капиталисти-комунисти и некадърността на държавата. „Народът“ решава този проблем с краката си-бяга или просто излита от страната, за да търси по-справедливи капиталисти и по-уредени държави.

    1. Производителност се смята, като разделиш БВП по паритет, на трудещите се. Добавена стойност на зает в селското стопанство е повече от пет пъти в тази в Полша, повече от Ирландия и Гърция. Германската минимална заплата е 25% от номиналният БВП на зает. Раздели 100 милиарда лева на трудещите се, и после дели на 4, и ще получиш минимална заплата по германско разпределение. 35% от БВП на зает е минималната заплата в Австралия. БВП на глава по паритет, е 2,5 пъти под този на германците, следователно пенсионерите трябва да купуват продукти 2,5 пъти по-малко от германските. Икономическата активност на населението е като тяхната, над 65г. са 20,80% от населението, а те 21,45%.

  2. Либертариански мантри и внушения. С една сума логикообразни глупости.
    Уж знаещият „икономиката“ автор идеологически пристрастно извърта на 180 градуса важни неща.
    Първо, приписва производителността като качество само на работника. Не умнико, производителността зависи преди всичко от качествата и познанията на предприемача. Той определя какво, с каква организация и технологии ще се произвежда. Неговата неграмотност или знания за това с което се е захванал определят производителността. Едни и същи работници имат висока производителност на запад и ниска такава тук именно заради предприемачите.
    Второ, никой не твърди, че печалбата е зло. Зло е, когато тя е за сметка на неплащани заплати, предприемачески данъчни измами, ниско платен труд вместо съвременни технологии, офшорно ниски данъции за сметка на дефицити на разходите за образование, здраве и сигурност и т. н. Нещо да ти е познато авторе?
    Трето, предприемачите не инвестират във високи технологии заради любов към техниката, а заради икономическата принуда произтичаща от скъпия труд и разходно-ресурсните норми.
    Може да се каже още много за претенциозното скудоумие в основните тези на
    статията, но читателите и сами могат да правят изводи
    Трето,

  3. Некачествена продукция МОЖЕ да се продава векове наред, стига да има кой да я купува – като корумпиран министър, кмет или властваща партия.
    Корупцията идва точно от германия, холандия и брюксел… авторът е прав, че тя може и да смазва машината на икономиката: schmiergeld

    Неравенството може да е полезно, но до степен, в която бедните могат що годе нормално да живеят, а не да оскотяват и да принудят обществото да мечтае за апартамент в затворен комплекс.

    1. Да де, точна така беше през руското робство, когато оскотяхме до крайност и мечтаехме за панелка и Москвич, но трябваше да дадем парите си в банките на хунтата, срещу което получавахме … лихвочисла. Тогава мечтаехме и за шоколад Тоблерон и за транзисторно радио от Корекома, докато хунтата и нейните агенти нямаха нищо общо със социализАмА. ЗА ТОВА ВРЕМЕ ЛИ МЕЧТАЯТ ДЪРТИТЕ ПЪРДЯЛНИЦИ?

      1. какво руско „робство“бълнуваш,бе малоумен русофобски червей?На майка ти у П.У.Т.К.А.Т.А

  4. Този афтор е ЧЕРВЕН ЛАЙНАР, необразован и тъп като кмитрата….

      1. Коментирате много бързо, моля намалете темпото.

  5. Доколкото разбрах от прочетеното авторът иска да внуши- Не четете и не вярвайте на Маркс, вярвайте на мен Кузман Илиев ! Защото за евтините и празни глави, както и за неолибералните извратеняци Маркс може да е обидна дума, но онези които са отхвърлили идеологическите догми и лъжи за него, знаят че е един от най-великите умове на Второто хилядолетие. (Анкета на BBC дори го постави на първо място). Марск е писал за всичко в икономическите си трудове, в „Политическата икономия“, къде ли не. За печалба, минимална заплата, безработица, неравенства, капиталистическа дисциплина на труда…Единственото което е пропуснал е, че ще се появи Кузман и ще го опровергае…

    1. Всички сме чели Маркс. Вземали сме изпити. Но Маркс е допуснал много непълноти и не успял да осмисли какво движи света напред. Затова навсякъде комунизмът катастрофира, вного десетки милиони жертви и изоставане в развитие.Огромна миграция и демографска криза след падането на „желязната завеса“, като ефект от натрупаното напрежение
      / разлика в потенциалите/ от липса на икономическа и политическа свобода и тотален срив на морала, което е най-голямото престъпление на комунизма. Обещаваха ни, че през 1980г, ще живеем в комунизма, където на всекиму според нуждите, от всекиму според възможностите?! Н това противоречи на „Който не работи, не трябва да яде“! А известно е, че некадърниците и мързеливците имат най-големи нужди и претенции. Трябвало да сме равни! Но хората никога не са равни. Различни сме. Трябваше да имаме поне равни възможности, но класово-партийният подход за работа с кадрите/нашите хора/ в крайна сметка уби ефективността на държавата. Жена ми не можа да запише да учи МИО/външна търговия/, въпреки че идваше от чуждестранен ВУЗ с тази специалност, защото трябваше да получи благоволението на ОК на БКП. Завърши вътрешна търговия – не беше от „нашите“хора!За да бъде обществото богато, трябва икономическа мотивация за членовете му. при комунизма това липсва! Икономическо безумие! Какъв морал, когато за да оцелееш трябва да крадеш от държавата. В магазините просто нямаше нужното. Явно купонджията Маркс е нямал време да осмисли напълно теориите си, като „диктатурата на пролетариата“ е направо мракобесна теория и кървава практика. Тя води до еднопартийна система и е убиец на всяка демокрация. Днес Маркс ще бъде скъсан на изпит по икономика и философия. Той не разбира простия факт, че свободата движи света? Какъв мислител? Илюстрация за безотговорността на един прахосник и плейбой/за прочелите романите на Г.Серебрякова/. Ние плащаме цената на забавленията и присънилите му се призраци.

  6. Таратор пак не е разбрал! К. Маркс анализира първоначалното натрупване на капитала. Днес икономиката е с други измерения…..или Венецуелски модел….!? Маркс е тъжна история…!?

  7. От икономическата наука мисля, че само счетовоството има научна стойност, а и няма нужда да е наука. В политическия елит преобладават юристи, икономисти и журналисти; просто тези професии си приличат много по натъкмяване на резултатите от дейността си и нямат нищо общо с точни науки. Имаше виц за тайното оръжие на тато; млад икономист с куфарче, ако го пусне в която и да е страна като отвори куфарчето с икономическите препоръки за нула време съсипва икономиката на държавата.

    1. Каква научна стойност има, като подлежи на тотална цифровизация?
      В момента в економетрията има голямо развитие, но скоро ии ще свърши и тази работа.

  8. Четох и нищо не разбрах. Брей че висока материя! И каква е ползата от подобни статии? Освен авторът да си начеше егото и да го похвалят близките му приятели и роднини. Попал в газету, малко ли е.

  9. Много специалисти, много разбирачи, брей…! Познават и критикуват даже Маркс, а разбират от философия, икономика и политика колкото магаре от музика. Великият творец има и труд наречен „Нищета на философията“, ако живееше между нас, щеше да напише за интелектуалната нищета на съвременният гащник. А един дори щеше да го изпитва и да му пише двойка. Такъв и на Нютон ще напише двойка, като се знае, че Нютон нищо не познава от съвременната физика, а ако види калкулатор, сигурно ще го помисли за произведение на дявола. Май коментара ми щеше да е достатъчен ако бях използвал само думите на Ян Хус- О, свещена простота!

    1. Хахахаха! Ян Хус/ и той е Богомил/ е изгорен от индокринирани чудовища, като повечето червени тролове тук, които въпреки всички факти подкрепят например кървавия диктатор и узурпатор Мадуро. Затваряйки си очите пред истината и опитвайки се да промиват съзнанието на все още неорентираните. Маркс може да е написал много неща. Но животът го опроверга! Непълна му е теорията, а практиката е нечовешки жестока. Към 200 милиона жертви, пот които 2/3-ти в Китай и Русия. И продължават да мрат. Само от глад във Венецуела над 100 души дневно засега. Експериментът, въпреки неистовато насилие да се организира едно измислено и неестествено/нереално/ общество, се провали. Цената е огромна. Но на брадатия не му пука. Кеф му баронеси, кеф му сервитьорки, виното се лее, отвреме на време понякой дуел за да сме мъжкари, а приятеля капиталист Енгелс плаща сметките! Но експериментът му писа двойка и го прати на бунището. А сметката от марксисткия експеримент я плащаме ние. И още дълго ще плащаме! На Нютон му трябва калкулатор, за да може да сметне колко дявола се събират на върха на една игла! Та това е почти прозрение за черните дупки днес. Хахаха.Не може да вървим напред, без да се опрем на знанието на предците ни, но да повтаряме грешките им е безумие и безотговорност!

      1. Троли, признавай ако пак лъжеш, че ще взема пак да проверя…

  10. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: „Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество“ „Бедни са глупавите“ – фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок Георги Ганев – каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им – инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати.

    1. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, …., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят – което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството – чрез търсенето. … … Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. .

    2. Да научиш гладният да „лови риба“, е социализъм и комунизъм. Риба и Иисус? Продай на човек риба и тя го изхрани за един ден, научи човек на риболов и си изгубил чудесна бизнес възможност. — За капитализма – К. Маркс. Лявото иска да даде на всеки въдица и познание за риболов и рибовъдство. Дясното иска да продаде въдица на всеки, на който няма пари да бъде нает трудът му за риболов и търговия с риба. Но как ще се спечели от риба, как ще се завърти капитал, нали трябва да продаваш риба. Значи на кредит трябва да я продаваш. Защото ако всеки си лови достатъчно риба, търговия няма.. Но все някой ще трябва да ти купи рибата, затова ще отвориш банка, за да дадеш кредит, който кредит ще дадеш на своите рибари, за да си купят още риба. И така докато банката ти фалира, защото работниците ти – ще потребляват ли от твоят магазин или ще ти връщат кредита. И ТАЗИ КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА Е ВЕЧНА. Рибата са всички стоки и услуги.

  11. Маркс е обичал капитализмът, това е вдъхновението му, великата му мечта. Той не е бил антикапиталист, а точно обратното. Той вдъхновен от производителните сили на капитализмът, и се е разочаровал от експлоатацията, мизерията и кризите. Комунизмът е решението. Капитализъм обслужващ всички, държавен капитализъм. Всички да са пролетарии, но произведеното да е за всички. Пролетарият е човек изкарващ хлябът си с труд, физически, а буржоазията не изкарва хлябът си чрез своят капитал, наеми, фабрики, лихварство, власт… Предприятията обаче, през социализмът преди 30г., имаха обаче същият проблем като частният капитализъм – не ефективна цена и липса на пазар. ТОЕСТ ЛИПСА НА ПАРИ, СПИРА НАРАСТВАНЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО. Не е вярно, че е имало дефицит. Нито при частният капитализъм има дефицит. Дефицит има на евтино-качество. Така и днес с липсата на кадри?

    1. Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави.

      1. Кейнсиянството си има предимствата, но западните икономики постигнаха турбо предимство пред социализмът, през 1970те и 1980те, като изоставиха златният стандарт, и стана възможно частният дълг да стане 1000% от БВП. Като сега да вземем 500 милиарда евро, и това ще загрее икономиката, и след 10г, БВПто ни ще е 200 милиарда – съответно ще вземем още поне 1000 милиарда. И всичко ще е от злато. Инвестициите ще са предостатъчно във всичко. БВП е само 10% от производственото имущество, а частният заем може да е 100% от имуществото. ЕТО ТАЗИ ИКОНОМИКА ПОБЕДИ СОЦИАЛИЗМЪТ. НЕ ЧЕ ТЯ Е ПЕРФЕКТНА, НО ЗАПАДЪТ НА ТОВА ДЪЛЖИ СВОЯТ ПРОСПЕРИТЕТ. НО ТРЯБВА ЗАПЛАТИТЕ ДА СА 80% ОТ БВП, МИНИМАЛНАТА ДА Е 35% ОТ БВП НА ЗАЕТ. Но банките за да дават и да са стабилни те и икономиката, ще трябва 60% от БВП да е от държавни фирми, 40% от БВП да се харчи от държавата, ефективно полезно, и поне 35% от заетите на държавна заплата. И евтина енергия, медицина, безплатно образование, социален „дюшек“парашут“ – помощи. детски градини…

    2. Кънчо, ти в коя България си живял през соца, за да твърдиш, че е нямало дефицит? Иронизираш ли, разсмиваш ли ни с такава глупост? От дърветата не виждаш гората! Помисли, какво принуждава членовете на едно общество да работят повече и по-качествено, каква е мотивацията и къде имат свободата да направят своя избор какви да бъдат?
      Ти казваш,“ че проблемът е в „не ефективна цена и липса на пазар“. Нима не виждаш какво противоречие има в това твърдение? Да си чувал за търсене и предлагане?

      1. Сега няма кафе Лаваца по селата, а само 3в1 и Нова бразилия. Имаше в НРБ дефицит на качествено евтино. Ако го бяха поскъпнали, нямаше да е дефицит, а излишък. Както сега. Искам да кажа, че дефицитът винаги е въпрос на цена. През социализма имаше, само пари да имаш, както при капитализмът. През 1975г стандартът и икономиката е равна на Италианската от 1960та. Всеки си е купувал ЗАЗ със заплата. Всеки си е изплащал апартамент със заплата. Сега имаме БВП 7500 долара – колкото САЩ през 1975та. Но тогавашните 7500 долара, сега са равни на 35 000 долара. Изоставането не е 43 години, дори, а е 88 години. 1930та имат 500 долара БВП на глава, равни сега на 7500 долара. България има икономика равно на тази на САЩ от времето на Голямата депресия.

        1. И в капитализма има чакане за Тесла и Ферари, и други.. Принципът е същият. Ако имаш повече пари, ще си купиш вече продадена Тесла, или продаден билет. Така и при социализмът.

      2. Имаше цени, хората бяха пазар, всяко предприятие е могло да произведе повече, но цената определя насищането. Просто търговията не беше на, ниво, изнасяха БВП, но не внасяха. „Ефективна цена“ – прави търсене благодарение на цената. „Пазар“ – платежоспособни клиенти. КАКВО НЕ РАЗБРА. СЕГА ИМА ДЕФИЦИТ НА ВЕЛОСИПЕДИ ЗА 5 ЛЕВА, И МЕДИЦИ ЗА 500ЛВ МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА. . ($ 5000 заплата за наши доктори в ЮАР 08 Декември 2005 09:15 в-к „Труд“, а тогава БВП на глава в ЮАР 5000 долара на глава, сега на България е 8000 долара, но месечна заплата на доктор не е 8000 долара) Щом заплатите са ниски, значи има излишък на хора и работна ръка. Ако няма велосипеди за 5 долара в САЩ, значи ли, че няма велосипеди на пазарът в САЩ. ТАКА И С РАБОТНАТА РЪКА В БЪЛГАРИЯ. Цената винаги е въпрос на търсене, дори цената на трудът. Но голямото търсене на евтиното, няма да накара пазарът да го предложи, или то ще е имитация.

  12. НЯМА ДЕФИЦИТ НА ЖИЛИЩА, А НА ПАРИ ЗА ЖИЛИЩА! България имало? най-много собственици на жилища, а малко живеят под наем. Колкото повече жилища и жилищна площ има на глава, толкова повече ще се отдава и под наем. През 2012 г. 17,2% от населението на ЕС-28 е живял в пренаселени жилища – най-високите нива пренаселеност са регистрирани в Румъния (51.6%), Унгария (47,2%), Полша (46,3%), България (44.5%) и Хърватия (44,1%). По жилищна площ на глава, Германия води пред България три пъти 55 кв.м срещу 18 кв.м… От 1984г. до 1992г., са построени 480 000 жилища от държавата, от тогава мина 3-пъти повече време.

  13. Както казах, Маркс е обичал капитализмът. Но е мразил кризите му и бедността която причинява(ниски заплати, обезличаване, фалит на занаятчии и дребни търговци). Кризите са от не плащането на пълната цена на продуктът като заплащане – съогветно потребление. ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ. но ДЪЛГЪТ-световен е РАВЕН НА ПЕЧАЛБАТА. Световният дълг е равен на печалбата. . Освен това кредитът трябва да се връща и кредитният бум спира.. Това са кризите. Кризите и бедността Маркс иска да ги реши с държавен капитализъм, тоест печалбата е за всички. Не е говорил за затворен пазар, и е искал постепенно да се одържави всичко, в световен мащаб. Грешката е че се губи солидарността, не може да дариш нещо не лично, нито да го рискуваш за нещо иновативно. Но Маркс разчита на научният социализъм да доведе нещата до полезност, Тоест социализъм чрез наука. НАУКА=ИСТИНА. Трябвало е всеки да може да изпрати пари на изобретател, и така да се направи ново производство. Ако има проблем, се решава с мисъл и демокрация. маркс:“демокрацията е път към социализъм“

    1. Кънчо, много думи, но пак не виждаш истината. Как така „демокрацията е път към социализъм“ след като социализъм означава ограничаве на демокрацията, а одържавяване, липсата на собственост, означава и липса на свобода? Свободата е главната движеща сила на човешкото и обществено развитие. Социализмът е обратното на демокрацията, а комунизмът е отричане на свободата. Сервантес 250 гидини преди Маркс, в условията на зловещата инквизиция разбира това, което Маркс не съумя, поставяйки в устата на един луд/защото не е луд да ги каже лично/:“Свободата Санчо е най-висшето благо, с което небесата са дарили човека“. Когато анализираме сложни процеси е важно да съумеем да видим основните движещи сили/фактори/. Колкото повече се ограничава свободата, толкова повече се спъва развитието на обществото. Ограничаването на свободата и на естествените процеси винаги умеличава ентропията. Свободата е главният критерий по който можем да съдим кое е добро и кое е не е. Универсален критерий.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.