Борисов посети Икономическата зона София-Божурище, подкара електрокар (ВИДЕО)

Служители на МВР са били арестувани за продажба на наркотици

Съдът задържа под стража обвинените от Специализираната прокуратура лица за участие в група за нелегален трафик на мигранти

Премиерът Борисов се срещна с генералния директор на ОЛАФ Виле Итала

Петя Дикова, Илиян Любомиров и синът им с първа обща снимка

Йорданка Фандъкова: Искам да спра презастрояването в столицата

Полицията в Германия е арестувала мъж във връзка с терористичния атентат в Париж през 2015 г.

Разследват кражба на 1860 лева, компютър и документи от служебна кола в Търново

Злосторник наряза 12 гуми на автомобили в двор на фирма в Елена

ЗК „Лев Инс“ отговори на обвиненията за застрахователна измама с футболен клуб „Палермо“ Ето какво гласи официалното становище на компанията по казуса.

Кобилкина заведе мъжа си в Русия

Петима задържани при мащабна спецакция на ГДБОП в Лясковец Градът е окопиран от жандармерия, операцията е срещу лихвари

Наум Шопов и Теа очакват бебе

Почина актьорът Макс Райт, изиграл Уили Танер в сериала „Алф“

Телефонни измамници „ужилиха“ старица от Свищов с 1300 евро и 580 лева

Ходатайстваме за признаване на македонската църква (ОБЗОР) Светият синод обяви за свой свещен дълг оказването на помощ на Охридската архиепископия

Висшият клир на Българската православна църква (БПЦ) пое тежката задача да помогне за признаването на Македонската православна църква (МПЦ). Това стана след писмо на Охридска архиепископия от 9 ноември, в което тя моли да бъде призната като независима църква и иска нашата църква да стане нейна Църква-Майка.

“При положение, че Македонската православна църква признава Българската православна църка – българската Патриаршия за своя Майка – Църква, Българската патриаршия със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ.” Това се казва в решение на Св. Синод, взето на вчерашното му заседание.

Създадена бе и архиерейска комисия за преговори с 14-те Поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ. Неин председател е Старозагорският митрополит Киприан, а членове са: Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум и Врачански митрополит Григорий.

Въпреки снега и студеното време в 8.30 часа пред сградата на Светия синод се бяха събрани граждани на мълчаливо бдение в подкрепа на искането на МПЦ. “Вярвам, че БПЦ ще има достатъчно сили да поеме в правилна посока да бъде Църква – майка, както и че ще се съгласи да признае автокефалността на Охридската архиепископия”, заяви пред медиите д-р Милен Врабевски, който е председател на Фондация “Българска памет”.

“Македонците са наши братя и да приемем протегнатата ръка на Македонската православна църква е най-малкото, което можем да направим”, коментира патриарх Неофит минути, преди започването на заседанието на Светия Синод.

Негово Светейшество отбеляза, че този въпрос трябва много добре да се обмисли, а решението да бъде взето с мнозинство и православните църкви да имат ясна представа по въпроса за автокефалията, който не беше разгледан на миналия Критски събор.

На въпрос дали църквата ни ще има силата да защити МПЦ пред останалите православни патриаршии и дали ще поеме “протегната ръка от МПЦ”, българският патриарх отговори, че това е най-малкото, което може да се направи, защото македонците са наши братя и наш народ, и ние ще се стремим да запазим неговото единство.

Поместни
православни църкви

Константинополска Патриаршия
Александрийска Патриаршия
Антиохийска Патриаршия
Йерусалимска Патриаршия
Българска православна църква
Руска православна църква
Грузинска православна църква
Сръбска православна църква
Румънска православна църква
Кипърска православна църква
Eладска православна църква
Полска православна църква
Албанска православна църква
Православна църква на Чешките земи и Словакия
Православна църква на Америка

Поместна православна църква в православието е административно отделна църковна организация, обособена на територията на отделна държава или провинция. Поместните православни църкви образуват общата съборна вселенска православна църква и са част от нея. Терминът „поместна православна църква” канонично се прилага за автокефалните църкви.

Историкът проф. Божидар Димитров:
Признаването на МПЦ, означава признаване и на македонски народ

За да бъде призната Македонската православна църква (МПЦ) за автокефална трябва всички останали 14 православни църкви да я признаят. Това няма как да стане предварително, тъй като означава, че на същото основание създалата се в Украйна – Украинска православна църква ще откъсне 50 милиона руснаци от църковно подчинение от Московския патриарх. Вселенската патриаршия на гръцката църква и гръцкото правителство не могат да търпят думата “Македония” дори като прилагателно в случая, тоест тя също няма да се съгласи.
Ние обаче трябва да помогнем на нашите събратя. Най-правилният път би бил Скопската, Битолска, Велишката, Струмишка епархия и др. да се присъединят към българската църква и основно към българската патриаршия както са били до 1920 г., преди нашите митрополити да бъдат изгонени като кучета и докарани в София.
От македонската църква не могат да ни поставят условие срещу признаването на БПЦ като майка-църква, първи да приемем и признаем нейната автокефалност. За съжаление това прилича на търгашество.
След като вчера нашата църква направи комисия, която трябва да проведе необходимите разговори и да речем постигне съгласие, което както казах е почти невъзможно да се постигне, тогава се прави вселенски събор и всички църкви гласуват МПЦ да бъде автокефална. Тъй като църквите в православния свят са народни църкви т.е. в рамките на един народ, това означава признаване и на македонския народ.
И питам, цялата тази дандания, дали не е един отчаян опит за спасение на македонизма, защото автокефалията на македонските епархии означава точно признаване на македонския народ.

Проф. д-р. Иван Желев, богослов, бивш директор на Дирекция „Вероизповедания”:
Не можем ние първо
да признаем автокефалността

Не можем ние първо да признаем автокефалността, пък македонската църква после да ни признае за църква-майка. Редно би било МПЦ първо да дойде при при нас като църква-дъщеря и тогава ние да й дадем автокефалия. Това е елементарна логика.
Това, което казвам, означава МПЦ да се присъедини, като църковна територия на БПЦ, за което, естествено, явно никой не е готов.
Цариградската патриаршия и цариградският патриарх си е присвоил правото да дава автокефалия. Имаме два много интересни случая – църквата на Чехословакия е обявена за автокефална през 50-те години от Руската православна църква, но тя не е призната официално, докато през 1990 г. Цариград не й дава автокефалия. Така се случва и с Грузинската православна църква, която ние винаги сме признавали за патриаршия, но чак когато Цариград я признава през 1991 г. тя се счита за автокефална църква.
Признаването на МПЦ е изцяло църковен въпрос, който не бива да се политизира. Той трябва да се реши на църковна основа и с църковни средства и принципи. Още приживе пловдивският митрополит Арсений беше казал „през последните столетия се следва принципът: самостоятелна държава, самостоятелна църква. В рамките на тази държава защо да няма самостоятелна църква, бе попитал той по повод на МПЦ”. МПЦ има основание да иска да бъде автокефална, но ние не можем да й дадем автокефалия. Ние можем да я направим част от БПЦ, но те няма да искат това. Македонците искат те да диктуват условията.
Договорът за добросъседство насърчи македонците да търсят помощ от нас за признаване и на църквата им.

Доц. Милен Михов, депутат и зам.-председател на ВМРО:
Време е да се разруши стената между
София и Скопие

Причините за заставането на ВМРО зад признаването на МПЦ са и исторически, и национални. Всъщност православната църква в сегашните граници на Република Македония е пряко свързана с БПЦ и традициите на Охридската архиепископия. Българската екзархия, в края на XIX в. и в началото на XX в., представлява огромната част от православното население на днешната Република Македония.
Ролята на БПЦ в решаването на този въпрос е от голямо значение, защото това ще бъде знак за отношението на българите към съдбата на Република Македония. Ние винаги сме твърдели, че от двете страни на границата живее един народ, който изповядва една религия и обща история и трябва да гради общо бъдеще.
Разглеждаме уреждането на статута на МПЦ като важен елемент в изграждането на добрите отношения между двете части на българския народ и най-образно казано разрушаване на балканската Берлинска стена, изградена между Скопие и София.

Спор
И съборът в Крит
не реши проблема

В процеса на подготовка на православния събор, който се проведе миналата година на Крит, бе обсъден въпросът за създаване на автокефалия и се стигна до споразумение, че автокефалия ще се дава не лично от цариградския патриарх, а първо след като една част от дадена цръква има качествата да бъде автокефална църква т.е. има достатъчно вярващи, територия и епископи (поне 3), а с обръщение към Цариградския патриарх и съответно към всички останали православни църкви, защото православната църква е една общност от независими помежду си църкви, но решение от това равнище трябва да се реши с пълен консенсус. Миналата година БПЦ не участва в събора, въпреки че участвахме в целия процес на подготовката. Съборът в Крит не успя да приеме документа за това как да се дава автокефалия. Причината е, че главите на православните църкви не се споразумяха кой подписва документа, за даване на автокефалия. Но включително и цариградската патриаршия се съгласи, че може би трябва да се иска съгласието на всички православни църкви, когато ще се появява нова автокефална църква.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.