На 26 април 2019 да почерпят

Пиенето на алкохол подобрява паметта

Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Двама души са загинали при стрелба в Москва

Мехмед изоставен заради липса на пари (обзор) Намереното бебе в Пловдив без малко да загине на паркинг

Ходжа и даскал в двубой В мохамеданските села българският учител бил посрещан с ненавист, омраза и презрение

Началното българско училище в с. Грашово, 1926 г. Ученици са се снимали с учителя Асен Дамянов (с каскета) и ходжата Мехмед Лятифов (отляво).

Отдавна минах осемдесетте, наближавам деветдесет, написах нещо – хубаво или лошо, – който иска ще го види, има го „черно на бяло“. Ала много остава замислено, пък несвършено. Повечето от него тъй и ще си остане – в главата ми, в бележници и папки. Реалист съм, никой от този свят не си е отишъл с убеждението: всичко, което трябваше да сторя, сторих го. И аз не съм изключение. Не е възможно.

За едно обаче няма да си простя, с отворени очи ще си отида, ако не стигна до някакъв завършек на темата за първите български учители след Освобождението в родопските селища с помохамеданчено население. Повечето от тях са апостоли-мъченици. Почти във всяко село първият български учител е бил посрещан „на нож“ – с ненавист, омраза и презрение. Повтарят се почти едно към едно и условията, при които учителите в началото е трябвало да живеят и работят – най-често в една стаичка с ходжата, с когото делят малкото пространство, понякога и оскъдната храна, трудносе понасят, но се търпят, придържат се към „колегиален“ тон и тихомълком всеки се надява за надмощие в чистите детски души.

„Първите“ Владимир Арденски (Светлинки в мрака, кн. 1) ИК Стилует ЕООД

Стаичката за живеене е и помещение за учебни занимания. В повечето случаи това е така наречения „мектеб“ – начално мюсюлманско училище, обикновено към джамията или в „мечит-а“ (малък молитвен дом). В него няма чинове, няма елементарни пособия. Инвентарът е: дряновата тояга на ходжата, овчата кожа за кланяне и ниската дървена табуретчица, на която се поставя Корана. Има и ибрик (меден съд за вода, във вид на кана), но той е за специални нужди – за миене преди кланяне и подмиване… При такава обстановка общо взето започват своята работа първите български учители в родопските села с помохамеданчено население. А защо се насочвам само към българомохамеданските селища? Защото там са големите учителски драми, не рядко, за съжаление, и трагедии. В първите години след Освобождението и голяма част от българите християни не са особено загрижени за образованието на децата си, в подрастващите те виждат преди всичко помощници в кърската работа. И все пак учителят при тях е на почит, първенците и хората от еснафа дават „мило за драго“ да го имат, знаят, че без него децата им ще са наникъде в живота. Той, учителят, е основното светило по пътя към успеха. Друго е разбирането у помохамеданчените. На тях няколко века им е внушавано, че те са временно на тая земя, живота могат да прекарат как да е, вечното и хубавото е „горе“, в невидимия „друг свят“, за него трябва да се готвят. Как да стане това, единствено ходжата може да каже. И той го казва: с молитви, покорност и себеотрицание. Тия изисквания трябва да възприемат и децата още от ранна възраст – четири години, четири месеца и четири дни се смята за най-добро начало за посещение на „мектеб“-а, в който главно действащо лице пак е ходжата. Пред него всеки ден коленичат дечицата, повтарят в един глас думите му, сричат текстове от Корана, заустяват молитви, които не разбират. Усвоили са „елиф-ът“(арабската азбука), но не могат да пишат. То и ходжата горе-долу толкова може, той обаче е със самочувствие на най-знаещия и праведен човек в селото, когото всички и за всичко трябва да слушат. Най-важното е да не се изтърват децата да се отклонят от вярата. Тъй е било през турско време, така ще продължава и десетилетия напред.

Но и българските учители идат с намерения и амбиции. Тяхната цел е да отнемат подрастващите от костеливата хватка на невежеството, на първо време поне да ги научат да четат и пишат на езика, който говорят. Ходжата обаче има превес, набрал е преднина, на негова страна, с малки изключения, са и родителите. А повечето от учителите са от вътрешността на страната – млади, неопитни, току-що завършили педагогически училища, голяма част неприети на работа в родните краища, поради политическа „неблагонадеждност“, но нямат представа какво ги чака и в селата, към които са се запътили. Някои още при първия сблъсък с невежеството и нищетата се връщат там, откъдето са дошли. Други ще съжителстват година-две с ходжата, но и те повече няма да издържат и ще си потърсят друго място за професионална реализация.

През 1922 г. за учител в село Беден е назначен Дамян Каров.

През 1922 г., след принудителното преместване на Живка Петрова в Катранчукур, в Беден за учител е назначен Дамян Каров, който трябва да осъществи опитите на предшествениците си да задействат в селото българско училище. „Беденци се зарадваха на моето пристигане толкова, колкото биха се зарадвали, ако им пуснеха в джамията свине“ – пише в спомените си Каров. Родителите го гледат накриво, един от тях изрича: „Ти ли се намери най-сербез да дойдеш тука? Ние изподихме (изгонихме) една даскалица, ам тебе какво да те правим?“ Новият учител е все пак мъж, при това е от близката Широка лъка, известно му е настроението на тукашните хора, познава обстановката, а и при нужда може да се облегне на зет си, който е секретар-бирник в селото и много не си поплюва… Нему му викат Синапя, което ще рече „лют“, с остър характер човек. За училище е предвидена една стая в старата схлупена сграда на бившето медресе, в която и ходжата пребивава. В „класната“ стая, без никакви учебни пособия, Каров сварва петдесетина деца, насядали направо на пода, на колене. И пред всяко – разгърнат Коран! Всички едновременно уж четат на глас, а всъщност повтарят наученото наизуст. При запознанството си, ходжата нарича новодошлия учител „колега“ и се хвали, че владее шест „диля“ (езика). И за доказателство почва да брои: „ен, дьо, троа…; айн, цвайн, драйн…; ена, диа, триа, тешера…“ Каров пита „колегата“ само толкова ли знае от шестте езици? „То стига“ – самодоволно отговаря ходжата. „Когато влязох при децата – продължава спомените си Дамян Каров, – всички отправиха погледите си към мене и зачакаха какво ще им кажа. На първо време им разказах една увлекателна приказчица. После им изпях една песенчица. Накрая нарисувах на стената птичка и цвете. Смятах да приключа, но децата завикаха: „Даскале, седи още, разказвай ни!“

Какво обаче се изучава в частните българомохамедански училища? През пролетта на 1924 г. при ревизия на училищата във Високия район на Чепинско, пещерският помощник-училищен инспектор забелязва, че близо половината от учебното време на учениците в І и ІІ отделение е заето с четене на Коран, с турско четене и писане, с турско пеене.

Ето и седмичната програма на началното училище в махала Пашова:

Понеделник: Коран, Турско четене, Турско смятане, Българско четене, Българско писане
Вторник: Смятане, Предметно учение, Българско писане, Рисуване
Сряда: Смятане, Българско четене, Българско писане, Гимнастика
Четвъртък: Българско четене, Смятане, Предметно учение…
Петък: Коран, Турско четене, Турско писане, Турско пеене
Събота: Коран, Турско четене, Турско писане, Коран…

Владимир Арденски е роден на 25 септември 1929 г. в крайграничното родопско село Сивино. През 1953 записва журналистика в СУ “Климент Охридски” и още като студент започва работа във вестник “Родопска правда”.Работил е в Радио София и в списанията “Родопи” и “Отечество”. Автор е на 10 книги и хиляди публикации във всекидневния и периодичен печат. Предлагаме ви откъс от най-новата му книга “Първите”, чиято тема е за първите български учители след Освобождението в родопските селища с помохамеданчено население.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Същото е било горе-долу и в Южните Родопи (гръцка територия днес).
    Чак такава омраза обаче не знам дали е имало към гръцките учители.
    Но предметната програма е още разделена на две части – гръкоезична и турскоезична (вече). Тук обаче става въпрос за малцинствени училища предвидени в Лозанския договор.
    Странното е, че мюсюлманското малцинство в Западна Тракия се състои от поне три етнически групи: турци, роми и т.нар. помаци (българи), а въпреки това всички тези люде са принудени от гръцко-турската пропаганда, нарушаваща Лозанския договор, международното право и човешките права, да изучават само турския език (заедно с гръцкия), но не и майчиния си.
    Съвсем случайно тази вечер прочетох в нотариален акт, че майка ми не знаела никой друг език освен турския. Подобна лъжа и наглост не бях виждал.
    Сега вече караме 21-ви век, но турско-гръцката пропаганда не ще да спре.
    Напротив, почнаха да ги дават и на съд тези, които се противопоставят в мръсната нечовешка политика им.
    Ала най-страшното е (и много се съмнявам в това), че в тази политическа „игра“ има и българска „намеса“ (дано да греша).

    Ридван Кара-Ходжа
    Гръцки гражданин (Южнородопчанин от с. Пулево – Ксантийско) с български произход (ако иска да го отрече министерството на българското правосъдие или пък гръцкото)

  2. Така е , защото тази просташка религия-доктрина отрича науката и културата ! АМИН….

  3. Те-мюсюлманите си живеят в тъмното средновековие.И искат да си останат така.Защото са тъпа,безпросветна,некадърна,просташка маса.Посрещали на нож учителите!?А къде е полицията?Идват ченгетата и бой по всичко ислямско!Това да не им е турция или ориента?Най-страшното нещо сега е исляма.Ако не го унищожим по нашите земи-той утре нас ще унищожи!Иначе те вече са ни подхванали…

  4. Оставете хората на мира.То голямо желание да побьлгарявате всичко подред!…

    1. Който се чувства нещо друго, е свободен да ди еърви в тази другата държава.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.