На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Хореографът Живко Желязков: Спряхме да ядем месо покрай S Inner

Живко Желязков е арт директор и хореограф на "Дерида денс". На 13 януари ще се играе най-новият му спектакъл S Inner, но Желязков вече работи по нов проект.

“Дерида денс” не е само танцов център, нито просто танцова компания. Трудно е да се опише какво представлява, но може би най-точното определение би било “ядро”. Ядро за съвременно танцово изкуство, което завихря около себе си креативни личности от най-разнообразен вид и характер. В центъра постоянно кипи живот. През затворените врати на трите танцови зали долитат класическа музика, фламенко ритми и съвременна музика, достигаща понякога до екстравагантните стонове на стара корабостроителница при земетресение.

Поводът да разговаряме с артистичния директор и хореограф на “Дерида денс къмпани” Живко Желязков е новият му спектакъл с интригуващото заглавие S Inner, в който хореографът и екипът му изследват греха на съвременния човек.

21-1
Живко Желязков е арт директор и хореограф на “Дерида денс”. На 13 януари ще се играе най-новият му спектакъл S Inner, но Желязков вече работи по нов проект.

 

– Г-н Желязков, на 13 януари ще се играе най-новият ви спектакъл S Iinner (от англ. Sinner “Грешник” – б. р.), а в момента вече работите по ново произведение. Откъде черпите темите си?

– Различно е всеки път – може да е свързано с нещо, което ми се е случило, или във връзка с нещо, за което сме си говорили с някого…

– А когато става въпрос за S Inner?

– Това беше проектът, който претърпя най-дълъг път до самото представление. Избрахме темата за греха и може да се каже, че два месеца сме избистряли идеята. Поемахме в различни посоки, връщахме се. В самото начало се запознахме с греха – такъв, какъвто го вижда църквата. Установихме, че съвременната концепция за престъпление и грях е променена и е много трудно да се съди съвременният човек, трябва да се вземат предвид мотивите за постъпките му. Решихме вместо това да потърсим греха извън църковната догма. Нещо, което ние виждаме в ежедневието като грях и което осъждаме.

– Жестокостта над животните?

– Тази архаична практика да извличаш ресурс, без да си даваш сметка за болката, която причиняваш на друго живо същество. Греховно за мен лично не е само това, че причиняваме болка, но и това, че с времето сме спрели да анализираме действията си. Купуваме дрехи, движени от суетата си, без да си даваме сметка, че фактически в момента с развитието на технологиите можем да задоволим тази си потребност по алтернативен начин. Ако си представим проблема на глобално ниво, светът на животните би бил съвсем различен.

– Тоест според вас няма никаква нужда да си купуваме кожени облекла?

– Да. Или поне да го правим, знаейки какво причиняваме. Едно е да си купиш чифт кожени обувки, защото имаш нужда да те топлят в студа, но друго е да стимулираш тази практика и това отношение към животните, движен единствено от суетата си.

– Вие вегетарианец ли сте?

– Не.

– Какво мислите за яденето на животни?

– Докато подготвяхме спектакъла, имаше период, в който и аз, и останалите месоядни хора от екипа спряхме да ядем месо. Работата по S Inner промени и нас самите.

Сега вече пак ям месо, но се опитвам да не е основната ми храна. Аз съм човек на баланса и не подкрепям крайностите – например да не прибягваме до вегетарианство само защото е модерно. Въпросът е наистина да проумеем в какво се състои проблемът и да бъдем оттам нататък балансирани.

– Как протича творческият процес при вас?

– Преди да изчистим изцяло концепцията, работим физически, търсейки възможните изразни средства. Човешкото тяло дава изключително много възможности, още повече когато има добра физическа подготовка и човек ежедневно използва тялото си като инструмент за изразяване. Посоките са наистина много! Всеобхватни. И това е страхотно за мен като артист, но в същото време за изграждането на едно такова представление не е основното. Търсенето на различни изразни средства на тялото е голяма провокация и може да продължи безкрайно – до последния момент, до самата премиера. За мен това, което е важно, е концепцията. Идва един момент, в който ограничаваш това търсене, колкото и да ти е приятно да се движиш, колкото и да ти е приятно да откриваш нови начини за изразяване. В един етап на продукционната дейност търсенето на изразни форми трябва да бъде ограничено. Трябва да започнеш да се движиш спрямо концепцията.

Колкото повече навлизам в областта на съвременния танц и пърформанс, все повече осъзнавам, че тялото не може да се движи самоцелно, смисълът в този вид изкуство е не за да покажеш потенциала за движение на едно натренирано тяло, а по-скоро да работиш върху посланието и да използваш тялото като по-истинския инструмент от речта, за да достигнеш до хората.

Тоест трябва да има нещо, което да кажеш.

– Колко спектакъла сте направили до момента?

– Не знам. При всички случаи са над 30.

– Помните ли ги?

– Да, всеки един от тях.

– Кой от тях поставяте най-високо в личната си оценка?

– Не мога да определя кой, те са различни. Може би бих могъл да кажа в кой от тях откривам нова посока и потвърждение, че съм научил и постигнал нещо като хореограф. Това е Zen Play. Различният подход в този спектакъл рефлектира и в работата ми по създаването на Sinner.

– Тази година предстои ли ви работа в чужбина?

– След премиерата на Zen Play в България гостуваха около 10 режисьори от Ню Йорк. Те са част от най-старата мрежа на театралите – “Драма лига”. След като гледаха спектакъла, ме поканиха да водя 15-дневен уъркшоп на актьори и режисьори в Ню Йорк през юли. Планирана е и презентация на резултатите. За мен това е вълнуващо, тъй като методите и подходите на обучение ще бъдат различни.

– През 2016 г. в танцов център “Дерида” се проведе едно голямо международно събитие – среща на платформата за съвременен танц Aerowaves. Доколкото си спомням за програмата кандидатстваха 4 български хореографии. Някоя от тях попадна ли в 20-те най-добри?

– Не, нямаше български. За програмата Aerowaves кандидатстват 650 представления, от които се избират 20, които се представят на фестивал, който всяка година е на различно място. През 2018 г. този фестивал ще е в България.

– Смятате ли, че много от съвременните хореографии започват да си приличат, както песните в “Евровизия”?

– В Европа е наложен един стил, който започва да добива общ облик. За мен съвременното изкуство е в много голяма степен свързано с социалния и културния контекст – така и трябва да бъде. Пътуванията и глобализацията ни откриват много възможности, но от друга страна крият този риск от унифициране и загуба на идентичността. Както се случва с модата и музиката, съвременният танц също няма как да остане изолиран от този процес. Въпреки, че съвременното изкуство по същността си е извън всякаква норма, дори и то не е имунизирано срещу уеднаквяването.

Творците в танцовото изкуство не бива да се съобразяват с това какво се налага – примерно тази година може да се търси нещо по-скандално, догодина – по-добра техника. Но човек трябва да е верен на собственото си усещане за живота, да остане искрен в залата, когато създава представление. А това дали то ще пътува по света – ако е добро, ще пътува. Слава богу, с нашите представления пътуваме често и това за мен е достатъчно като автор.

Не е важно при какви обстоятелства и в каква рамка създаваме изкуство, а самото качество на изкуството. Дали достига до хората и дали задоволява тяхната потребност.

– Има ли нещо в културната политика на държавата, което бихте променили, за да протича по-добре работата ви – на Derida Dance Company, а и на други като вас.

– Разбира се, че има. За съжаление цялата административна рамка е структурирана по такъв начин, че достъпът на независимия сектор до този финансов инструмент е силно ограничен и в момента се усвоява предимно от държавни структури. Но нещата се променят с всяка изминала година. Осъзнавам че е сложно, той като е необходимо да бъдат създадени нови закони. Все пак се надявам съвсем скоро да се задвижи тази машина.

– Кое ви квалифицира като хореограф?

– Завършил съм НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство, после и режисура. След това специализирах съвременен танц в Австралия.

– Вярно ли е, че в Австралия сте осъдили университета за това, че са ви предоставили некачествено образование?

– Не точно. В развитите държави има организации, които защитават интересите на студентите. Имах конфликт с моя супервайзор и по средата на обучението имах избор дали да се преместя в друг университет или да ми бъде възстановена сумата по обучението до този момент. Аз избрах второто и не съжалявам, защото веднага след това последваха проекти във Франция, създадох нови контакти, запознах се с Атанас Маев, с когото работим до момента.

Голямо предизвикателство за нас беше да менажираме театър в Южна Испания, при това едва 22-годишни. Натрупахме практически опит, който ни помогна, а и до ден днешен ни помага да поддържаме “Дерида денс център” като едно независимо от държавата място.

– Защо се върнахте в България, след като в Испания сте се справяли отлично?

– Настъпва един момент, когато знаеш, че в края на всеки месец си взимаш заплатата и малко или много влизаш в някаква рутина. Бяхме съвсем млади и имахме нужда сами да определяме политиката и посоката, в която да се развиваме. На пръв поглед и от разстоянието на времето прибирането ни в България изглежда недостатъчно мотивирано, но тогава имахме нужда точно от това – да полетим и да бъдем свободни.

– Като започнахте работа в България, имаше ли шок?

– Абсолютно. Имаше шок, имаше депресия от моя страна. Но това е най-важният момент – когато поставяш началото. Поставиш ли началото, оттам стъпка по стъпка нещата могат да бъдат надградени. Трудно е да придобиеш решителност.

– В момента танцовият център “Дерида” се разраства като снежна топка. Но тогава, преди близо десет години, имаше ли моменти, когато бяхте на ръба на оцеляването?

– О, имали сме много такива моменти, особено в самото начало. Но пък тази нестабилност изкарва всеки път нещо ново от нас – като подход и поведение спрямо дадената ситуация. Когато трудностите са в нормални граници даже са здравословни.


Първо представление след премиерата

На 13 януари 2017 г. от 20 ч в пространството на Derida Dance Center ще бъде представено първото представление след премиерата на най-новата продукция на танцова компания Derida Dance – S Inner. Голяма част от танцовите критици, които присъстваха на премиерните две дати, изказаха мнението си, че новосъздаденото представление е едно от най-силните на компанията.

21-3Ето какво споделя Елена Ангелова – театровед и танцов критик: „Най-новата продукция на Derida Dance Center – S Inner, предлага повод за преосмисляне на консуматорската идеология, на която е подчинено съвременното общество. След „Дзен плей“ и „Метроном“ хореографът Живко Желязков продължава да конструира образа на консуматора, като все по-решително смесва езика на съвременния танц с театралността, за да подчертае в дълбочина проблема за хиперконсумирането, което води до чудовищност и деформация. Със запомняща се образност и силно въздействаща симбиоза между звукова среда (Иван Шопов) и изпълнителско присъствие (Ана Петкова, Гергана Илиева, Симона Тодорова, Янита Кирова) Живко Желязков конструира хибриден сценичен код, чрез който създава образа на „грешника“. Неговото присъствие не е буквално, той е по-скоро синтез от фетиш, стереотип и желание, което провокира всеки един от нас.”

Билети за представлението на 13 януари можете да резервирате от сайта на танцовия център: www.derida-dance.com. Танцовият пърформанс е реализиран с подкрепата на Столичната общинa и Министерството на културата.

Малко история

През 2002 г. режисьорът и хореограф Живко Желязков и арт мениджърът Атанас Маев се обединяват около идеята за сформиране на екип от артисти, работещи в областта на съвременния танц, театър и шоу. Първоначално екипът участва в подготовката на идеен проект за изграждане на частен театър в Южна Испания. След успешното му осъществяване през 2004 г. Живко Желязков и Атанас Маев регистрират компанията Derida Dance. През 2006 г. Derida Dance е вписана в регистъра на културните асоциации, действащи на територията на Испания. Към компанията са привлечени професионалисти от България, Испания, Шотландия, Уелс, Куба, Франция, Аржентина и Русия. След завръщането си в България през 2008 г. Derida Dance осъществява още една своя идея. Появява се първият център за съвременен танц в София – Derida Dance Centеr.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.