На 23 юли 2019 да почерпят

Тъкмят рецептата за бира със светена вода Кехлибарената течност ще се казва A-Men

Проф. Кантарджиев: Тигровият комар не пренася тропически вирусни инфекции

Русия и Турция може да правят заедно С-400

Тръмп: Вашингтон работи с Исламабад за слагане на край на войната в Афганистан

Не забраняват фермерските пазари Има заповед за спиране на продажбите на свинско месо и месни продукти

Кубрат Пулев си върна боксовия лиценз в САЩ

Бул. „Витоша” e №3 по ръст на наемите Цените са се повишили с 8,3% в рамките на една година

Макрон: 14 страни-членки на ЕС се споразумяха за нов „механизъм за солидарност“ за мигрантите

Бурджу Йозберк е красива и талантлива

Цените на петрола се повишиха

НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 юли 2019

Хореографът Фреди Франдзути: Еротиката е важна част от „Кармина Бурана”

Директорът на Baletto del Sud италианският режисьор и хореограф Фреди Франдзути. Снимка Цветан Томчев

Директорът на Baletto del Sud италианският режисьор и хореограф Фреди Франдзути подготвя с трупата на Софийската опера най-новата балетна премиера за фестивала “Опера в парка” – балета “Кармина Бурана”. Датите са 28, 29 и 30 юни от 20 ч. “Кармина Бурана” ще се играе и на Белоградчишките скали на 20 юли.

– Г-н Франдзути, от месец работите с балетистите на Софийската опера. Доволен ли сте как вървят репетициите?
– Преди два месеца дойдох в София и също репетирахме един месец. Това е второто ми идване. Много съм щастлив засега, но да видим какво ще стане на премиерата. Знаете ли, когато хореографът подготвя спектакъл, то е все едно да сготви ястие: включил си котлона, направил си запръжката, сложил си всичките съставки и подправки и чакаш да видиш какво ще излезе. Сега вече всичко е в ръцете на балетистите и публиката. Спектакълът не е като каменна статуя – еднаква всеки път, когато я гледаш. 40% от представлението зависи от зрителите. Аз съм ви наготвил спагети, но ако вие не ги опитате, все едно нищо не съм направил. Или ги опитвате, но зависи дали сте гладни, дали сте уморени. Ако гледате един и същи спектакъл, сигурно си казвате: “днес представлението е различно”. Не, не представлението е различно, вие сте в различно настроение. Публиката е различна.

– В какъв стил е “Кармина Бурана” – класически или модерен балет?
– Има и от двете.

– В “Кармина Бурана” част от танците са на палци (балетните обувки с твърд връх, с които балерините стъпват на върха на пръстите си – бел. ред.), част от тях на туфли (меките балетни пантофки – бел. ред.) Вие, принципно, одобрявате ли такова съчетание?
– Музиката е такава – тя е едновременно древна и съвременна. Когато героят е по-реален, близък до действителността – той танцува на туфли. Ако е фантастичен герой или алегоричен, то балерината е с палци.

– Вие сте не само хореограф, но и режисьор, както и автор на костюмите, дори и сценограф. Защо е нужно един човек да прави всичко?
– Само понякога правя и сценографията, но костюмите винаги си ги проектирам сам. Рисувам си моделите, избирам платовете. Според мен това е нормално за един хореограф. Когато затворя очи и си представя балерината в скок, аз я виждам как лети, как дрехата є се развява – във въображението ми тя изглежда по един или друг начин. Как ще се появи някой дизайнер и ще я облече в къса червена рокля, примерно, а аз я виждал във въображението си в дълги веещи се светлосини дипли. Как така?! Ами аз друго съм си представял! Форсайт също е правил дизайна на костюмите си. Или да вземем Баланчин – когато решава да ги облече в най-семплите трика и къси полички – той това е виждал в представите си. Обикновено дизайнерът и хореографът работят заедно – но идеята идва от хореографа, не от дизайнера.

– В биографията ви пише, че сте поставяли в Софийската опера и Болшой театър. Какво по-точно?
– Преди 22 г. правих една кратка хореография с Маша Илиева, Кирил Иванов и Мариан Стефанов – бях поканен за Вечер на младите хореографи. С директора на балета Хикмет Мехмедов си допаднахме и той ме покани пак. Идвал съм и за Моцартовия фестивал на Христина Ангелакова в Правец. В Болшой хореографирах танците за една опера – “Силата на съдбата” на Джузепе Верди, а също и една кратка хореография.

– Какво е по-особеното на трупата на Софийската опера в сравнение с други трупи, с които сте работил?
– Тук примите и премиерите Марта, Катя, Цецо, Емил, Никола… всички са от най-висока световна класа. Солистите, разбира се, също са много добри, кордебалетът – и той. Работи се с голямо желание. Но най-важното е, че когато отидеш да видиш спектакъл, той е изпълнен със страшно хубава енергия. Мисля че директорът Сара-Нора Кръстева се справя много добре.

– Запознат сте доста добре с артистите на Софийската опера. Почти всички примабалерини и премиер-солисти са гостували в Италия на вашата компания…
– Работил съм с три поколения български балетисти. Моята компания Baletto del Sud е създадена, заедно с Иван Цанов, така че винаги съм имал връзка с България.

– Бил сте на 24 г., когато основавате компанията. На тази възраст имахте ли необходимия опит, за да ръководите балетна трупа?
– Не, изобщо! Научих се в движение – по време на работата. Да бъдеш директор на балетна трупа и хореограф е като да си диригент. Колкото повече работиш, толкова по-добър ставаш. Аз имах този късмет да започна млад и сега вече имам натрупан 25-годишен опит.

– От колко души се състоеше Baletto del Sud през 1995 г.?
– Почти колкото и сега – при основаването си Baletto del Sud беше средно голяма компания и в нея работеха 6 балетисти и 6 балерини. Сега имаме 25-има артисти – мъже и жени.

– Често ли обявявате прослушвания за нови артисти?
– Горе-долу всяка година. Невинаги има нужда от подновяване на състава – ако репертоарът не е променен, няма защо да сменяме изпълнителите.

– По какви критерии подбирате танцьорите, освен, разбира се, по техничността?
– Отношенията между хореографа и артиста са като любовните отношения. Или има химия, или нищо не се получава. Танцът е акт на комуникация. Чрез танцьора аз предавам идеите си на публиката. Когато един директор на голям театър избира балетисти за кордебалета, те трябва да отговарят на определени физически критерии, да могат да танцуват заедно с другите, да не се отличават по техниката на изпълнението, но и на външен вид. Когато директор на частен театър подбира артистите си и иска да разкаже история, той има нужда от типажи: нужни са му и висок, и нисък, и млада девица, и старица. Нужна ти е цялата палитра, по една боичка от всички цветове: червен, син, жълт и т.н. А ако правиш “Лебедово езеро”, ти трябват 20 бели.

– Бил сте балетист. Сега танцувате ли понякога?
– Не танцувам. След като станах хореограф, спрях да танцувам. Смятам, че художникът не бива да присъства в картината си – трябва да може да я вижда отстрани.

– Не ви ли липсва танцът?
– Танцувам с танцьорите. Когато балетистът танцува добре, аз танцувам с него – скочи ли, сякаш аз скачам. Дори понякога, ако балетистът е много концентриран, имам едно свръхестествено усещане: сякаш прониквам в съзнанието му. Чувствам това, което той усеща, гледам през неговите очи. Дори, ако вариацията е била тежка, накрая целият съм в пот. Наистина.

– “Кармина Бурана” е популярна музика за балет – в София се играе често спектакълът на балет “Арабеск” “Кармина Бурана”, със същото заглавие през септември ще гостува тук един унгарски балет. Кога е създаден вашият спектакъл?
– Премиерата беше преди десетина години. Но произведението на Карл Орф си е шедьовър, а и всеки го прави различно. По принцип Орф го е замислил като симфоничен концерт.

– Ако завали, ще трябва да преместите спектакъла в Операта. Това разстройва ли ви?
– Не, подготвен съм и за двата варианта. Но предпочитам да е в парка. В този момент от годината, в този сезон, животното в нас иска да е на открито – да изпълзи от бърлогата и да бъде сред зеленина.

– Вярно ли е, че сте сте убеждавал балетистите да танцуват голи?
– Да, не напълно голи, но бих искал да са малко по-разголени. За спектакъла е важно да присъства еротичната част – не говоря за вулгарно разголване, а за свободата в любовта, свободата на голото тяло. Оказа се, че трупата на Софийската опера е много свенлива. Дори мъжете отказаха да танцуват по бандажи, представете си! Но накрая все пак някои се съгласиха да се поразголят – не достатъчно, но все пак. Подчертавам, изобщо не става дума да са чисто голи. Предполагам, че значение има и това, че балетистите в трупата са израсли заедно, те танцуват пред познати, приятели. В салона може да са майките им, децата им. Докато в моята трупа, където много от хората са чужденци, те даже няма и да се замислят дали да се разсъблекат. Но това се прави от десетилетия в Европа.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.