Христо Димитров: Да сте виждали депресиран танцьор?!

Изпитвам физическа нетърпимост от попфолка

Народните танци категорично предпазват от болести

Българите сме невероятен народ, а не го осъзнаваме и се плюем

- Г-н Димитров, на 26-ти февруари стартира телевизия “Българе”, на която вие сте генерален директор. Какви цели си поставяте?

- Една единствена цел - да повдига българския дух, българското самочувствие, да подкрепя българщината, изкуството, бизнеса, културата, историята и традициите ни. Общо взето ние се стремим да подкрепяме всичко, което е в полза на това България да стане една по-добра страна във всяко едно отношение.

- Как направихте телевизията?

- Издавал съм вестници и знам колко е тежко това нещо. Като се отървах от тази работа, реших, че повече никога няма да го правя, но стана така, че на мен ми се предостави възможност от семейство Барбукови. Те, на практика ми подариха тяхната телевизия (In LIFE-б.а.), ако мога така да се изразя - с тенденцията аз да я развия и да я направя една нова телевизия. Тогава взех категоричното решение да се захвана с това - заради каузата, защото ансамбъл “Българе” и сродните организации и фондации, работещи за българската култура.

- Телевизията няма ли да пречи на работата ви с ансамбъла?

- Първоначално ще пречи, но от друга страна ще помага на ансамбъла, така че работата в телевизия “Българе” е работа и за ансамбъла ни. Най-малкото е, че веднъж в седмицата ансамбълът излиза на екрана й, като по този начин ние ще го рекламираме повече и ще имаме повече ангажименти. В момента правим един много голям шоу спектакъл, който ще излезе в рамките на година и нещо. За мен, този спектакъл ще бъде нещо невиждано в световен мащаб - фентъзи с танци от Румъния, Русия, България и Турция, каскади, бойни изкуства, илюзии и мога да го сравня единствено с Цирк дьо Солей.

- Чужденците какво ги впечатлява от нашия фолклор?

- Вчера ме беше поканил на гости посланикът на Кувейт в България и аз реших да му взема интервю за телевизията, а той ми каза нещо покъртително. Сподели ми, че от 40 години е дипломат, обикалял е всички държави, но след като приключи с мисиите е решил, че остава категорично да живее тук. Каза ми: “Тук съм си купил имотите, тук ще живея! България за мен е страната!”.

- На какво се дължи това според вас?

- Българите сме много човечни хора. За мен огледалото на един народ е фолклора, просто ми покажи фолклора на един народ и на мене вече ми е ясен какъв е той - има го в песните, има го и в музиката му, а България създава най-богатия фолклор на тази планета. Може ли един прост народ, който не е богато духовен, да създаде такова богатство?!

- А какво бихте споделил за приятелството ви с проф. Божидар Димитров?

-Да, приятели бяхме с него. Божидар Димитров харесваше в мен това, че съм патриот и обичам България. В неговия телефон, той ме беше записал, като Христо Българина, защото има Христо -Водолаза, Христо еди-кой си… С него говорехме много за историята, обединяваха ни и различни каузи. Аз много се радвам, че неговата инициатива - да се възроди базиликата в Плиска е поета от много сериозни хора и те ще го направят.

- Ванга е казала на проф. Димитров, че България ще се оправи, когато се възстановят Боянската църква, църквата “Св. Четиридесет мъченици” и Голямата базилика в Плиска, като остана само базиликата...

- Когато хората се обръщат към вярата, България няма как да не върви по-добре. Ние българите имаме само два проблема. Ако ме попитате - защо в момента България не е на това дередже, на което трябва да бъде и какви са ни проблемите и отговорът е: защото сме много малко вярващи, а трябва да бъдем много по-духовни и по-вярващи. Другото, което ни пречи е, че сме много разединени. Оправим ли това, България ще просперира.

- Истина ли е, че вашият зет - Ян Чарлз Андерсон е дал безвъзмездно два милиона, за да го има ансамбъл “Българе”?

- Да, не само ансамбъла, а и всичко наоколо, което го има - фестивала в Жеравна, самите спектакли, както и много други неща. Той е основният финансов източник, заедно с неговата съпруга - Елена Андерсон, защото една съпруга може много лесно да повлияе и да каже - не давай пари за тези неща!

- Виждам, че във вашия кабинет също има портрет на Васил Левски, както и в тези на много от политиците ни…

- Да, но съм го сложил пред мен, а не зад мен, за да го гледам като взимам някакво решение.

- А какво ви провокира да направите спектакъл за Левски - „Последната нощ на Апостола” и дразни ли ви този опит да се подменя историята ни?

Направих го за една годишнина на Левски в Карлово, като тогава предложих на актьора Димитър Селенски той да направи сценичната адаптация, а аз подготвих хореографията и се получи този прекрасен спектакъл.Относно подмяната на историята ни - разбира се, че ме дразни, особено като започнат да казват, че ние българите сме били много лоши, че ние сме били убили Ботев, или разни други такива неща. Примерно, аз от Божидар Димитров знам, че Ботев е бил застрелян от черкезина Джамбулет. Има и документ, в който се вижда, че той е убил Ботев и са му дали специална награда за този изстрел, а историята борави с документи.

- Скоро ще празнувате 50-годишен юбилей, но на енергията и позитивизма ви могат да ви завидят и много младежи. Помагат ли ви танците за това и наистина ли нашия фолклор предпазва от болести?

- Моята енергия не е заради танците, въпреки че и те ми помагат, но просто аз съм такъв, като темперамент. Второто, което е, че аз съм много голям оптимист и вярващ човек, а тази връзка на вярващия човек с Бога му дава много голяма енергия и третото нещо е, че съм абсолютен въздържател! Тоест, при мен няма дори една чаша вино да те отпусне, да ти отнеме енергията и да те приспи - при мен това не съществува.

- Лекували ли са ви танците?

- От моя личен опит мога да кажа, че няколко пъти ми се е налагало да танцувам болен - с температура и кашлица и още на другия ден съм здрав. Но най-страшната болест за мен от всички е депресията - да сте виждали депресиран танцьор?!

- Бил ли сте депресиран и какво ви помага в трудни моменти?

-Бил съм депресиран преди години и това наистина е страшно. Причината беше - фалит с печатните издания, с които се занимавах, защото тогава имаше групировки. Една книга ми помогна да изляза от депресията - “Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота” на Дейл Карнеги - тя наистина ме спаси, както и “Как да печелим приятели и да влияем на другите”. Като се изключи Библията, това са най-значимите книги в живота ми.

- Как открихте вярата?

- Стана случайно, точно в този момент, когато бях стигнал до дъното - толкова ниско, че нямаше как да сляза по-ниско, може би, единствено ако спях на улицата. Тогава спях в една стаичка и нямах наистина нищо, бях загубил всичко и се борех с алкохола. В този момент преживях истинското разкаяние, което се случва само веднъж в живота на човек. То не бяха сълзи, блъскане се в земята - тръскаш се, късаш и казваш: “Господи, повече никога няма да пия!”

- Коя наша фолклорна песен ви вълнува най-силно?

- Най-емблематичната песен в моя живот е “Руфинка болна легнала”. Онзи ден я слушах на живо, изпълнена от един от колосите на родопската песен и за мен най-добрия мъжки родопски глас в момента - Любен Петов, докато празнувахме Трети март. Докато я изпълняваше, аз казах на масата: “Ако един ден трябва да ме осъдят на смърт, преди да изпълнят присъдата и ме попитат за последно желание, ще искам да ми бъде изпълнена първо тази песен, а след това присъдата и имам усещането, че няма да трепна!”

- Какво е отношението ви към попфолка?

- Повдига ми се от попфолка в буквалния смисъл, като го чуя и трябва моментално да го изключа. Ако съм в среда, където има попфолк - ставам и си излизам на момента, не мога просто да стоя, изпитвам физическа нетърпимост, не се правя на нещо интересно, просто не мога да възприема тази музика. Влиянието й е трагично!

- Кога за последно се почувствахте най-горд, че сте българин?

-На изложението в Берлин - “Грюне вохе” (”Зелената седмица”-б.а.). Там бяхме направили една огромна палата на България и целия панаир говореше - България това, България онова… Ние направихме официалното откриване, като аз го режисирах и просто не съм виждал страната ни да е толкова добре представена на някакво събитие. Това е начинът, по който трябва да представяме България - независимо дали със сирена, вина, изкуство, политика, или каквото и да е друго…

- Любимото ви място в България?

Жеравна, категорично отговарям! Не искам да ходя никъде другаде в света, освен на Южния полюс и в Жеравна. Ето, сега трябва да ходя в Испания и все едно ме пращат да копая царевица - никакъв интерес нямам!

- Чудеса случвали ли са на Вас?

- Може би е чудо и това, че оцелях след една тежка катастрофа преди години, която се случи на 30 метра от поликлиниката, а ако беше на 30 километра от там, сега нямаше да съм жив! Тези белези по лицето ми са от тази случка.

- Любима мисъл?

- Аз ще си кажа първо моето верую - тръгвам да изкачвам Еверест, а въжетата ще ги намеря по пътя! Това е моя мисъл, която ме описва най-добре - тръгвам без никаква подготовка. Иначе най-мъдрата мисъл, която я има в нашия фолклор е шопската - оти да се косим, като че ми мине!

Нашият гост

Създателят на ансамбъл “Българе” - Христо Димитров е не само популярен режисьор и хореограф, но се занимава и с множество патриотични инициативи. През 2004-та година той основава Фондация “Българе”, с цел да подкрепя и популяризира българското фолклорно и културно наследство, не само в страната ни, но и в чужбина. Той учредява множество родолюбиви организации и сдружения. Създава Международния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна. През 2014-та година става носител на почетен знак “Златен век” и грамота от Министерството на културата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта