Скъпа „Гражданска“ само след катастрофа Цена на полицата от 156 лв. за шофьори без нарушения

Заснеха водно торнадо в югозападна Италия (ВИДЕО)

Изтеглиха локомотива, който се вряза в паднала скала в Кресненското дефиле

Харчим 17% повече за екскурзии в чужбина Даваме по 1100 лв. за командировка зад граница

Искат затвор за частен съдия изпълнител

Депутат гледа пищни мадами, докато текат дебатите за нов вицепремиер в парламента

ДАНС, митниците и НАП със спецоперация в петролна складова база във Враца

Робърт де Ниро се развежда със съпругата си

Шефът на НСО разпореди проверка заради спрян от катаджия Мерцедес на службата (ВИДЕО)

Френската прокуратура разследва част от финансирането на кампанията на Макрон

Спря сайтът на Министерството на финансите

Косово налага 100% мита за внос на стоки от Сърбия

Новият хеликоптер на Тръмп кацна пробно пред Белия дом

Вдигнаха цената за боклук на шуменското сметище

Условно за убит велосипедист

Христо Карастоянов представи „Послепис“

2. Христо Карастоянов и Светлозар Желев

 

Писателят Христо Карастоянов не очакваше, че софийската публика с такава страст ще превземе клуб Art Foundation, за да чуе неговото автентично слово и да се снабди с новата му белетристична книга „Послепис” (изд. „Жанет 45”, 2016). Преди още да бъде представена в столицата, книгата се превърна в хит в социалните мрежи, където авторът постваше откъси от нея. Читателят отгръща първата страница и прочита именно пост на автора във фейсбук: „Мисля, че поне още веднъж трябва да отида на някое място, откъдето се вижда Млечният път. Оттук не става.”

Какво следва обаче между четиримата мъже, които се събират във фабулната линия, за да се върнат в спомените си години назад и да си припомнят своите приятелства, предателства, влюбвания и драматични разминавания?

Светлозар Желев водеше събитието и очерта акцентите в посланията на автора: „Христо Карастоянов страни от столичния литературен живот, но неговата известност и полагащото му се внимание от читателите е факт. Когато поставиш летвата достатъчно високо (с книгите „Името” и „Една и съща нощ”), естествено очакванията са огромни. Това е една искрена, дълбока, човешка книга, която разказва за най-важните неща – за любовта, красотата, приятелите, за всичко, което ни е формирало. На фона на едни знакови политически събития (от 60-те години до 2016 г.) Христо ни въвлича в конфликтни ситуации между четиримата герои. Това не е поколенческа книга, а книга за България, в която ние сме живели и сме й въздействали. Би трябвало да търсим вината за днешното си недоволство именно в нас. Особено магнетично присъстват Пражката пролет и събитията около 1989 г. Те сглобяват участието на всяко едно човешко същество в общия пъзел на живота. Това е книга, изградена от победи и загуби, от тъга и емоции, от изключителни човешки характери.”

Христо Карастоянов си призна, че макар и това да е много лична книга, не всичко е истина, това не е документален роман, фикцията има своя цена: „Днес често четем в медиите или отрицания за времето на социализма, или хвалебствия – черно и бяло. Но както знаем, тяхното съчетание довежда до сиво. Но в това сиво време ние работехме, влюбвахме се, слушахме „Ролинг Стоунс” и „Бийтълс”, но имаше и страшни неща като 1968 г., но и преломни събития през 1989 г. Ние няма как с днешна дата да ги загърбим…”

Над сто почитатели на писателя чакаха повече от час за автографи.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Нормално, хората са като слънчогледите, но те слънчогледите искат слънцето да ги огрява, а хорицата искат хартийки с различни шарки, но рубла, но, не и не,може &, € или по така, холан, бе!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.