Българката се облича много добре, но прекалява с грима, отбелязва модният дизайнер

Христо Чучев е един от най-бързо прогресиращите и впечатляващи български дизайнери. Роден е и работи в Асеновград – Меката на булчинската мода. От доста години той шие сватбени рокли, но от 2016-а сякаш излезе от анонимност - оригиналният му стил беше забелязан и оценен от родните модни корифеи. Тази година дизайнерът бе отличен с най-високото признание за мода в България - „Златна игла 2018“ в категория „Булчинска мода“, а малко преди това получи и наградата Business & Fashion Awards в категория „Български моден дизайнер“. Той откри втората вечер на Sofia Fashion Week SS 2018 и закри тематичното лятно парти на Академията за мода Fashion Party Summer Chic с най-новите си сватбени предложения. Сравняват го с ливанските дизайнери от световна величина Ели Сааб, Зухаир Мурад и Зиад Накад, но той категорично налага свой собствен почерк в официалната мода. Неговите тоалети са предпочитани от артистични личности, топ модели, бизнес дами. И много булки, разбира се...

- Христо, кога реши да хванеш иглата?

- Завърших нещо съвсем различно в гимназията – студена обработка на металите, просто защото трябваше нещо да уча. Никога не съм имал намерение да се занимавам с това. От малък рисувам и много обичам да го правя. Ходих на уроци, кандидатствах в художествена гимназия в Пловдив, но не ме приеха, защото тогава системата беше „наши“ и „ваши“. Бях много разочарован и казах, че никога повече няма да се занимавам с рисуване. Работих най-различни неща и накрая реших да се пробвам с шиенето на рокли. Всичко стана съвсем спонтанно.

- Вашите изненадаха ли се?

- Не мога да кажа, защото майка ми знаеше, че тези неща ме влекат. Ходех да си шия панталони, ризи, въпреки че по магазините имаше много неща и можех да си купя. Винаги давах идея как да ми ги направят. Дори шивач в Пловдив, който тогава беше много известен, остана изненадан от това, което аз искам. Един ден реших да пробвам сам и нещата взеха да се получават лека-полека. В началото, през 1991 г. имах възможност да започна да шия мъжки панталони и дънки, но реших, че производството не е за мен. Един млад мъж на 21-22 години не бива да се заробва с това. Никога не съм работил в предприятие, а винаги сам за себе си.

- Изигра ли роля това, че в Асеновград от много години се шият булчински рокли?

- Да, те се шият в Асеновград открай време. Много хора си направиха собствени ателиета, покрай тях се обучиха други – кои могат, кои не толкова... Има страшно много предлагане, но моите неща са по-различни, по-разпознаваеми, за определени клиенти, които разбират, искат нещо хубаво, качествено, а не са готови да купят каквото и да е, стига да е евтино.

- Как си почиваш?

- Нямам много време, но обичам да ходя по планината, карам ски. Преди ходех много за риба, но осъзнах, че така ощетявам семейството си. С жена ми сме решили всяка година да пътуваме една седмица някъде извън страната. Първо искаме да обиколим Европа и да повторим и потретим местата, които сме си харесали. След това може да помислим за по-далечни дестинации. Далеч съм от модата на острови като Бали. Предпочитам да гледам замъци, да науча за историята, да опитам местната кухня, да видя как живеят хората, а не да си правя селфита на плажа.

- А ти ли уши роклята на жена ти?

- Не, ние не сме правили сватба...

- Нямате рокля?

- Просто така сме решили. Някой ден ще си направим фотосесия за наш спомен, тогава вече ще й ушия рокли. Шегувам се, сега й направих една – бяхме канени на сватба в Германия.

 

Радослав Филипов: Не приемам, че сме най-разумните в Космоса

Време е извънземните да посетят Земята или разкрият, че са направили това отдавна, смята писателят

Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във Видин. Завършва право през 1969 г. в СУ „Св. Климент Охридски” – София. Бил е районен съдия в Троян, Видин, Кула и Лом общо в продължение на повече от 17 години. Работи като адвокат.

Опитите му да пише фантастика започват от 1971-1972 г. Има публикувани творби във в.”Народна младеж”, ”Стършел”, ”Орбита”, „Софийски университет”, ”Червено знаме” – Видин, ”Троянски глас” – Троян, сп. „Омега”, сп. „Дракус”, в сборника „Луд на шарено се радва” на Община Хасково и в алманаси на Фондация „Буквите”.

Книгата 'Пазачи на обрани бостани" от Радослав Филипов е издадена като награда от хумористичния конкурс 'Вятърничави истории". Тя съдържа деветнадесет истории, в които се промъква сянката на това, което стопява България. То е като кобра, преди да ухапе. Черпи енергия от новия закон на Нютон. Определя чудесата на света. Дава дела на съдилищата. Твори легенди за Анакондата на съдебните зали, за героизма на адвокат Хайдутов и за подвизите на магистрат Калдъръмов. И така нататък, за да се опита накрая да ни превърне в някакви пазачи на „обрани бостани”.

– Не много отдавна излезе от печат сборника ти „Пазачи на обрани бостани”. Имам впечатления от едноименния разказ, всъщност бях единият от тричленното жури в конкурса на „Буквите”, който гласува разказът да бъде номиниран. От една страна – хумористичен разказ, от друга – много, много тъжна социална история. Има ли го това и в останалите истории в книгата?

– Има го на страниците на книгата, навсякъде, където властва несъответствието – между претенциите и способностите; между това, което е, и което би трябвало да бъде; между безпощадния егоизъм и фалшивата загриженост за обикновените граждани. Това, колкото и да е смешно на пръв поглед, в края на краищата винаги е тъжно.

– Кое най-често те вдъхновява?

– Истината. Като отрицание – на фалшивото; на мнимото преходно величие; на дивотиите и изхвърлянията на избрани; на безумието за първенство и за териториална власт.

– Спасява ли писането?

– Писателството донякъде спасява пресъздаденото в творбите, дава му втори живот. А за автора остава радостта и възможността пак да се докосне до изгубеното, което е било, но вече го няма.

– Юрист си, отразил ли се е професионалният ти опит върху темите, които засягаш в творбите си?

– Разбира се, професионалният ми опит с начало някъде откъм 1971 година е дал неизбежно отражението си върху темите на историите в сборника „Пазачи на обрани бостани”, някои от които пряко засягат мои собствени впечатления от българското правораздаване. Дори самото заглавие на едноименния разказ, а по-късно – и на целия сборник, се роди първоначално по време на натрупване на професионален опит, когато бях млад съдия в неголям балкански град. Там за пръв път чух, че някой не искал или нямало да стане пазач на обрани бостани. Тогава си помислих, че това е някаква народна поговорка, но колкото и да търсех чутото в сборници с народни умотворения или да е написано другаде, не го намерих. Сега вече стигнах до убеждението, че чутото от мен тогава си е било собствена мисъл на по-стария от мен колега, съдия и председател на тамошния съд. Наскоро, след отпечатването и публикуването на тая книга, видях тук-таме отприщено поетичното въображение на колеги по перо на тема „обран бостан” и „обрани бостани”, което ме наведе на съмнения и догадки за горчивите тайни на творческия процес, без да е нужно да се цитират имена. Първоначален по-суров вариант на разказа за обраните бостани съм изпращал преди години за хумористичния конкурс „Хасковски каунь” (Хасково).

– Космосът – това ли е последната граница?

– Ако под Космос разбираме физически тела и пространства, си мисля, че нови хоризонти трябва да се търсят или вътре в материята, или в качествено нови обединения от тях, с непознати свойства. Но не и в мистични виждания, вяра в магьоснически похвати, или в идеи, противоречащи на доказаното от науката. Допустими са само като художествени похвати, за внушаване на определени послания.

– А как виждаш правосъдието в бъдещето? Какво ще стане, ако машината с нейния прецизен интелект започне да взема съдебните решения? Възможно ли е изобщо?

– Мисля, че е наложително и възможно за в бъдеще да се извършва компютърна обработка на информацията /на факти, доказателства, норми и съдебна практика на Върховния касационен съд/, но под погледа и отговорността на жив човек или на група от хора /съдебен състав/, които да формират и подпишат крайния съдебен акт /присъдата или решението/.

– Вярваш ли в извънземен разум?

– Не е въпрос на вяра, а на разумна преценка. Земният ми разум няма как да отрече реалното съществуване на извънземния. Трудно ми е да приема, че ние, хората, сме най-разумните в цялото космическо пространство. Даже си мисля, че е време вече така наречените извънземни същества да посетят Земята или да ни разкрият, че са направили това отдавна и от дълго време присъстват в живота и в съдбите ни.

 

И още в новия брой на Жълт Труд...

Мария Илиева се обясни в любов от сцената

Ухажор подари кабрио на Ана Иванова

Миро кръсти щерката на Фицата

Поли Паскова си подари духовно пътуване

Митьо Пищова празнува разточително

Теодора Духовникова - във фалшива реклама

Адвокатът на Анджелина Джоли се отказа от нея

Наивна телеграма проваля княз Батенберг

Гримът като терапия

Очите страдат през лятото

Лейди Гага: Животът е спектакъл!

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 22 АВГУСТ!