Майли Сайръс отново е сама

Партия „Воля“ предлага свой депутат за шеф на КПКОНПИ

Задържаха 58-годишен мъж по време на сделка с незаконен тютюн 21-годишен хванат за кражби на телефони от таксиметрови шофьори

Избраха Борислав Иванов от „Атака“ за зам.-председател на Столичния общински съвет

Прокуратурата на Швеция прекрати разследването срещу Джулиан Асандж

Ловна пушка от Габрово за Тръмп

Караниколов: Близо 1 млрд. евро са турските инвестиции в България

Емилия Кларк: Притискаха ме за голи сцени в „Игра на тронове“, за да не разочаровам феновете

Арестуваха сириец, заподозрян в подготвяне на атентат в Берлин

Росен Желязков: През 2020 г. в България ще има „умни“ градове

Матеуш Моравецки: САЩ ще увеличат военния си контингент в Полша над десет пъти

Българският патриарх Неофит се срещна посланика на САЩ Н. Пр. Херо Мустафа

Калоян Паргов поиска спешни заседания на 3 комисии заради Топлофикация-София и финансов одит на дружеството

Икономическият университет във Варна ще има Център по медиация

Надрусан с амфетамин, метамфетамин и канабис хванат да шофира в Севлиево

Хроника на една предизвестена промяна Франция почти не е същата страна, която беше вчера

Още седмица и Франция вече няма да е същата държава. Поне не такава, каквато познаваше себе си досега. И каквато я познаваше светът, и Европа, в частност, най-малко последните шест десетилетия. Ако ви звучи твърде капитално като констатация, не е по-малко вярно. Резултатите от първия кръг на парламентарните избори, които се произведоха в неделя, ясно показаха, че „Макрон-манията“, макар и не в мащабите, в които се очакваше, продължава с пълна сила, месец след президентския вот. „Маршируващите“ на новия държавен глава на Франция Еманюел Макрон („les marcheurs“, според френските колеги – от името на коалицията зад него „La Republique En Marche” – „Република, напред!“) са на път да подобрят всякакво разбиране за абсолютно мнозинство в парламентарната демокрация, в условията на президентска република.

От несъществуваща партия допреди няколко месеца; практически временно политическо явление, създало се около „аутсайдера“ навремето, кандидат за президент Еманюел Макрон; до тектонична сила, която попиля на парчета традиционния политически пейзаж в родината на Марат и Робеспиер. С иконите на френската революция от 1789 г. не правя случайно сравнение.

Влизането на „маршируващите“ в долната камара на законодателното събрание на Франция с мащаба, с който е на път да се случи, ще е сравнимо единствено с първите избори под новосъздадената тогава Пета република през 1965 г., когато партията на генерал Шарл де Гол превзема парламента на страната, доминирайки двуполюсния политически модел срещу социалистите за следващите две десетилетия.

Противоречив или не като държавен глава, „Шарли“ (ако досега сте се чудели, за кого изполват французите това умалително) дава посоката, благодарение на която Франция все още е световна икономическа и ядрена сила, и двигател на ЕС. Дълбоката промяна изисква плътна подкрепа от страна на избирателите. Каквато се опита да получи за Брекзит и не успя британският премиер Тереза Мей със своите предсрочни избори преди дни, които вкараха страната й в още по-непредсказуема политическа криза. Тук може би трябва отново да цитираме думите на покойния генерал/президент, Шарл де Гол, че докато е жив, англичаните няма да стъпят в ЕС (тогава ЕИО). Смъртта на Де Гол през 1970 г. се смята от мнозина наблюдатели за един от основните фактори, дал тласък на започването на преговори с и приемането на британците „в Европа“ през 1974 г. Последните две изречения като кратко напомняне за цикличността на историческите събития.

Но да се върнем на Еманюел Макрон и политическото цунами, което съпътства възхода му на поста държавен глава. Мажоритарната система на два тура, с която се избират депутатите във Франция, е една от основните гаранции на двуполюсния политически модел, който управлява страната. Практически всеки играе за себе си на първи тур и на балотажа губещите се обединяват срещу фаворита, който трябва да събере 51 процента подкрепа. Не е задължително „честно“ от гледна точка на плурализма, но върху +/- 40 млн. избиратели, работи! Съзнавате защо?! „По-малките“ партии също, в крайна сметка намират пътя си до Националното събрание. Дори и без достатъчно депутати, за да сформират собствена парламентарна фракция, но колкото да се чувстват част от демократичния процес. Напомням ви, че това е системата, която под една или друга форма се опитват да ни убеждават, че ще е пенкилерът на нарочно изкривяваното с години в полза на „силните“ от политическата класа разбиране на българина за демокрация и свободен избор. Пък и вече я одобрихте, уважаеми. Със сигурност сте я разбрали!

И така с наближаването на втория тур на вота идущата неделя, „Република, напред!“ е с перспективите да събере между 415 и 455 места в 577-членното Национално събрание – повече от достатъчно, за да може новият държавен глава да прокарва законодателните си инициативи, без да е зависим от когото и да е – близо три-четвърти от долната камара на парламента са „негови“. „Републиканците“, останки от различните видове френски консерватори, са втора партия, а крайнолевите на Жан-Люк Меланшон пристигат на трето място. Ако ви липсва нещо в картинката, това са социалистите. Партията на най-неуспешния президент на Франция под Петата република, Франсоа Оланд, претърпя разгром, немислим за когото и да е. След като кандидатът й за държавен глава, Беноа Амон, завърши пети на първия тур на президентския вот, с резултатите от парламентарния, „хората от Солферино“ (нарицателното идва от името на улицата в Париж, на която се намира традиционно седалището на френските социалисти;), ще гледат с години просълзено портрета на Франсоа Митеран. Лидерът им, Жан-Кристоф Камбаделис елиминиран на първи тур в Париж; кандидатът за президент Беноа Амон по същия начин; Сеголен Роял (помните ли тази дама?) „на дръвника“ от първи тур в избирателния район, който я тласка като политик близо 20 години. Като цяло социалистите се очаква да загубят близо 250 места в Националното събрание, като някои прогнози предвиждат дори да не разполагат с необходимите 15 депутати, за сформирането на собствена парламентарна група. Подобен е и казусът с Марин льо Пен и нейния „Национален фронт“, които въпреки високия резултат на лидера си на втория тур на президентските избори, едва успяват да повторят успеха си отпреди пет години. Дъщерята на Жан-Мари влиза в парламента без балотаж, но ако не успеят и „другите трима“ от партията й, които са с най-високи шансове, да я последват, ще е съвсем сама.

Нищо от последните констатации, няма да попречи на Еманюел Макрон – тъкмо напротив; от екипа около него вече подават сигнали към медиите, че новият президент възнамерява да използва целия политически капитал, с който разполага до момента, докато е „още горещ“. Първата точка от дневния му ред във вътрешнополитически план се очаква да е реформа на пазара на труда … и промяната, ако я има, ще започне оттам.

 

Приятелко, Германия

Един от най-серозните въпроси, които съпътстват смяната в управлението на Франция, е този засягащ бъдещите отношения между Еманюел Макрон и следващият канцлер на Германия. Ангела Меркел вече демонстрира открито, че симпатизира на политиките и преди всичко инициативите, с които Макрон възнамерява да управлява държавата си. И оттам ЕС. Остава единствено Ангела Меркел да се върне за четвърти мандат начело на Германия през септември. С Мартин Шулц на нейно място, прогнозират наблюдатели, новият френски президент тепърва ще трябва да търси обща почва за развитие на плановете за Обединена Европа. Последното може да отнеме време.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Какво да се коментира,при неуспешен мандат при мажоритана система е логичен резултатът,та Оланд по едно време имаше 4% рейтинг,а в нашия век сме участници в това,което се случи след управлението на Костов,дойде ураганът с Царя и въпреки пропорционалната ни избирателна система Царят спечели над 50%,а ако бе мажоритарна щяха да са 90%.Макрон ще има власт по-голяма от кралската,той назначава правителството,което парламентът е ясно,че ще одобри,няма принцове,дукове,барони,които да имат запазен контрол и делят властта с краля,той в момента е с абсолютна власт.

  2. Писалият тази статия явно не е запознат с предизборната програма на Макрон! Меркелне одобри Макрон, а даже му скръцна със зъби, наричайки мерките му за неприемливи. Девизът на Макрон е велика Франция и той счита Германия за победена страна, каквато е истината, Даже заплашва с връщане на франка, ако не се сформира отделно правителство на еврозоната в което финансовия министър да е французин. Реформата в трудовото законодателство е насочена срещу чуждестранните работици от ЕС, т.е. по тертипа на Льо Пен! А за затворите? Нови затвори с минимум 15000 места. Ама трябва да се чете!

  3. Автора на статията да внимава че Макарон може ненадейно да изложи баба му.

  4. Добре помня, че когато избраха палвника оланд, наш`то сергейче обяви от Брюксел, че започва с водачеството на оланд настъплението на левицата в Европа. Пълен провал. Какъвто беше и политическото присъствие на сергейчото в Бг. Този Макрон също ще е ден до пладне, провалът му е вързан в кърпа, тъй като е банков чиновник

  5. На банкер не мога да се възхитя и на оня свят. 🙂

  6. Ali Ibrqm, авторът е наясно по темата, Меркел не одобрява Макрон, така е, но е защото той е човек на ЮК, а там играят срещу ЕС и особено срещу Дойчланд.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.