На 18 юли 2018 да почерпят

Играчите на „Левски“ стоят час и половина в съблекалнята след отпадането

Ултрасите заградиха „Герена“

Делио Роси: Оставка? Не се предавам, но ще говоря с шефовете

Време е прокуратурата да се самосезира

„Левски“ направи всичко, за да отпадне от „Вадуц“ и успя! Феновете бесни!

400 проби за чумата във Франция, за да потвърдят резултатите Дават средно по 327 лв. на глава добитък под селекционен контрол

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 18 юли 2018

Феновете на „Левски“ поискаха оставката на Роси, опитват да нахлуят на терена (СНИМКИ)

Дуел за поръчки между Боинг и Еърбъс (ИНФОГРАФИКА)

Една нова кола на 400 души от населението По ръст на продажбите влизаме в топ 5 на ЕС

Бизнесменът Мирослав Хинков и съпругата му пътували в самолета, пуснат без проверка на Летище „София“ И двамата имали лиценз за пилот

Джихадистите се заканиха на Кипър, полицията отрича

Бойко Борисов: По време на мандатите на БСП сивата икономика става огромна Щом дойде наше правителство - изсветлява, заяви премиерът

Адвокат иска 100 000 лв. от прокуратурата Юристът се жалва, че е претърпял психическо напрежение и е уронено името му

Хуан Мартин дел Потро – Гигантът се завърна

В спорта често казват, че формата е временна, а класата вечна. Това означава, че когато един спортист е наистина голям, успява да се измъкне и от най-дълбоката дупка, в която са го вкарали контузиите и лошият късмет, за да тръгне отново към върха.

„Пожелавам успех на Дел Потро, защото е много висок и е хубаво момче“, заяви Серина Уилямс в Ню Йорк през 2009-а. Тогава все още я нямаше т. нар. „Голяма четворка“, а на върха на мъжкия тенис цареше двувластие. Роджър Федерер и Рафаел Надал си оспорваха почти всяка важна титла. Новак Джокович все още бе само един от добрите играчи, а Анди Мъри – поредната надежда на Великобритания. И трофеите от Големия шлем сякаш бяха запазени за двамата големи.

В онзи момент високият аржентинец се оказа една от надеждите на любителите на директния тенис, който изглеждаше погребан под виртуозните удари на Федерер и ужасното въртене на топките на Надал.

Първият бунт срещу статуквото е на „Ролан Гарос“. Надал е контузен и губи от шведа Робин Сьодерлинг – единствената му загуба на парижкия клей в продължение на 10 години. Така Федерер получава шанс да спечели и последната му липсваща титла и да направи „кариерен шлем“. На полуфинала срещу него обаче е Дел Потро – Кулата от Тандил. Аржентинецът на два пъти повежда със сет, но Маестрото се измъква, за да се класира за финала, където постига поредния си рекорд.

Делпо обаче е запазил патрони и е още по-силен на Ю Ес Оупън. На полуфинала отнася лесно Надал – трета поредна победа над Матадора и се класира за първия си голям финал. Там естествено чака Федерер. Младокът преодолява пасив от сет и пробив, за да обърне мача и да разчупи хегемонията на двамата големи. Става най-високият шампион на Големия шлем – рекорд, който бе изравнен 5 години по-късно отново в Ню Йорк от хърватина Марин Чилич – също 198 см.

Дел Потро вече има запазено място в Топ 10 на ранглистата, а поредните му победи над Надал и Федерер и титлата на Флашинг Медоус дават надежда на куп дългучи, че сервисът и силните удари могат да пречупят сложните тактически постановки и техническото превъзходство на хегемоните. Но противно на очакванията в следващите години тенисът се развива в друга посока и към върха се приближават Джокович и Мъри – и двамата любители на дългите разигравания. Може би играта щеше да изглежда по друг начин, ако Делпо беше останал на корта в най-добрите си години. Той започва 2010-а като №4 в света, но впоследствие почти не играе заради упорита контузия в китката.

Голямото завръщане е на олимпийските игри в Лондон през 2012-а. Дел Потро, който никога не е впечатлявал с майсторство на трева. На кортовете на комплекса „Уимбълдън“ обаче аржентинецът стига полуфинал, където губи от Роджър Федерер в най-дългия трисетов мач в историята – 6:3, 6:7, 17:19 за 4 часа и 43 минути. Ден по-късно той успява да се възстанови и да се пребори за бронзов медал с успех срещу Джокович.

Дел Потро бързо си връща позициите и скоро е №5 в света, но радостта му не трае дълго. Скоро отново получава травма в китката, която го вади от корта за близо 2 години. Завръща се през 2016-а и за всеобща изненада веднага заиграва на високо ниво. Така се стига до олимпийските игри в леговището на врага – Рио де Жанейро. Делпо няма сериозни позиции в ранглистата и жребият го изпраща срещу безспорния №1 по това време Джокович. Печели обаче в три сета и стига полуфинал, където взима тежък мач с Надал. Във финала издържа 4 часа и 4 сета, но отстъпва на Мъри, за да разнообрази колекцията си със сребърен медал.

Краят на годината крие още една приятна изненада. В началото на кариерата си Дел Потро твърди, че мечтите му са титла от Големия шлем и Купа „Дейвис“. И да – Хуан Мартин е с основна роля за победата на Аржентина над Хърватия на финала в „Арена Загреб“. В сблъсъка на първите ракети той побеждава Чилич от 0:2 сета – първи подобен обрат в кариерата му.

2017-а му носи още успехи и така стига до 20-ата си титла в Стокхолм след победата над Григор Димитров на финала. „През следващата година нямам да защитавам много точки, така че може отново да ме видите в топ 10“, заканва се Кулата.

Носи благословен от папата кръст

Дел Потро смята, че дължи успешните си завръщания на корта на кръст, благословен от неговия сънародник папа Франциск.
„Нося го навсякъде със себе си – признава тенисистът. – Това е най-ценната ми вещ. Беше голямо преживяване да се срещна с папата и да поговоря с него за тенис.“
Другата религия на Делпо е футболът и Диего Марадона.
„Той означава много за нас – признава тенисистът. – За мен е чест да се познавам с него и винаги е удоволствие да го срещна. Познавам и Меси. Той може да стане още по-велик от Диего. Двамата са едни от най-важните хора в света и имат специално място в сърцата на аржентинците.“

ЗА НЕГО

Джентълмен на корта и извън него

Нямаше как да загубя от по-голям джентълмен. Такъв е и на корта, и извън него. Поздравления, Хуан, ти игра невероятно през цялата година и с теб направихме запомнящи се битки. Напълно заслужи титлата. Пожелавам ти успех до края на сезона.

Григор Димитров, тенис звезда на България

Харесва ми, че не отстъпва

Удря много плоско и трябва много умело да подбираш позицията си в корта, когато играеш срещу него. Изключително силен е от основната линия и има страхотен форхенд. Играе смело и търси линията, което е много трудно за изпълнение. Това, което ми харесва в играта му е, че не отстъпва. Не се притеснява, ако сбърка някой и друг удар – продължава да търси правилното разстояние и обикновено намира ритъма си. Много е едър и наглед е тромав. Често си мислиш, че няма как да стигне някоя топка, но той винаги я „хваща“ и я връща. Най-добър е в насочването на топката. Ако младите играчи искат да се научат как се прави, да гледат него.

Роджър Федерер, швейцарски тенисист

Не искаш да ти се падне на жребия

Винаги е много труден съперник. Доста висок, с мощен сервис и още по-респектиращ форхенд. Определено не е човекът, който искаш да ти се падне на жребия.
Загубата на олимпийските игри беше една от най-тежките в кариерата и живота ми.

Новак Джокович, сръбски тенисист

Не е загубил от мощта си

Хуан винаги може да притесни най-добрите в тениса, защото има едно много важно оръжие – мощ. През годините не е загубил нищо от това, форхендът и сервисите му са все така убийствени. Ще видим доколкото ще успее да подобри бекхенда си, за да стане още по-комплексен играч. Но той най-добре знае как се чувства китката му. Ако тя не го притеснява, той ще намери мотивацията отново да се нареди сред най-добрите.

Марсел Гомес, първи треньор на Дел Потро

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.