Хуберт Котони, зaм.-диpeĸтop нa ЕИФ пред „Труд“: Фондът ще направи още много за България в партньорство с ББР

През новия програмен период 2021-2027 г. банките за развитие вече могат да са директен партньор на Европейската комисия, което е още по-ефективно за бизнеса

Xyбepт Koтoни бе в София за участие в Годишната среща на акционерите на Европейския инвестиционен фонд, чийто домакин бе Българската банка за развитие. Форумът събра висши мениджъри на 26 европейски финансови институции, представители на ЕИФ, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Зaмecтниĸ-диpeĸтopът нa Eвpoпeйcĸия инвecтициoнeн фoнд oтгoвapя зa cъздaвaнeтo и yпpaвлeниeтo нa мaндaтитe, възлoжeни oт EИБ, вĸлючитeлнo зa Eвpoпeйcĸия плaн зa cтpaтeгичecĸи инвecтиции (Πлaнa "Юнĸep") , Πpoгpaмитe СОЅМЕ, ІnnоvFіn, ЕаЅІ, ЕRАЅМUЅ и дp.

Разговаряме с Хуберт Котони за новата финансова рамка InvestEU, която да трябва да наследи Европейския фонд за стратегически инвестиции (Плана Юнкер) през периода 2021-2027г. ЕИФ е най-големият пул с финансови инструменти в Европа, а Българската банка за развитие е акционер във Фонда от 2003 г. , когато е подписано и първото гаранционно споразумение между банката и Фонда.

- Г-н Котони, как очаквате стратегическите промени във финансовата рамка да се отразят на акционерите на Европейския инвестиционен фонд, сред които е и Българската банка за развитие?

- Най-напред бих искал да се спра на инвестициите от т.нар. План Юнкер, който стартира през 2015 г. Този план допринесе за огромния растеж на ЕИФ и разбира се, за акционерите му. Това се отнася и за обемите на бизнеса, и за инструментите, които бяха използвани конкретно за националните банки за развитие. Новата финансова рамка InvestEU се гради на опита, който натрупахме всички заедно. Целта е да направим дори повече. Особено чрез тематично разпределение - това ще бъде едно ново предизвикателство. Ще разделим проектите на сектори. Важно е например да имаме предвид  климатичните проблеми, които Европа, а и целият свят посрещат. За разлика от Плана Юнкер, който беше по-скоро мярка за излизане от кризата, сега ще можем да сме подготвени в различни теми и направления. Другата промяна е по стандартите и процедурите за взаимодействие с националните банки за развитие, като ББР. Под новата рамка на InvestEU банките за развитие вече могат да са директен партньор на Еврокомисията. Това означава да измислим и разработим нови методи за кооперация с  тях. Наистина важни промени.

- Ще се облекчи ли процесът по предоставяне на финансиране за бизнеса с въвеждането на новата многогодишна програма InvestEU?

- Ако сравняваме чисто сумите в старата и новата рамка, Планът Юнкер беше много амбициозен. Ако погледнем лостовите механизми, те също са по-малко амбициозни в новия план InvestEU. Затова споменах важността на партньорството с банките за развитие. Наистина важно е да се прецени как ще бъдат дистрибутирани средствата. Това ще е предизвикателството за всички – за Групата на Европейската инвестиционна банка и за банките за развитие, за това как да инкорпорираме повече частния сектор и да мобилизираме още повече частните инвестиции. Товa e залегнало в новата инвестиционна рамка и ще я направи по-ефективна за бизнеса.

-  Можем ли да кажем повече за това как новият план ще подпомага бизнеса в Европейския съюз?

- Това, което видяхме досега, е наистина много положителна индикация. InvestEU надгражда успеха на Плана Юнкер. Успешните продукти, в частност тези, които се отнасят до микро-предприятията и средно големите предприятия, ще продължат да работят. Затова тези установени мерки ще запазят своето видно място и в новата финансова рамка. В това отношение можем да видим наистина една последователност и няма да има прекъсване. Предизвикателствата са повече в социалния сектор. Там направихме много пилотни програми. И вярвам, че новият финансов план ще донесе нови визии и идеи, особено когато говорим за социална инфраструктура.

-  Естония, Румъния и България бяха класирани на челните места по въздействие на Плана Юнкер, в който партнираше и Българската банка за развитие. Можем ли да очакваме засилено взаимодействие на Европейския инвестиционен фонд с банките за развитие в тези страни с оглед и на засилената им роля в InvestEU?

- Планът Юнкер и особено неговата първа фаза бяха добре разпространени из цяла Европа. И въпреки това чухме критики от Еврокомисията, но и от страни-членки, че той е трябвало да бъде концентриран повече в новите членки. И всъщност във втората му фаза наистина се фокусирахме върху новите държави-членки. И това рефлектира върху резултатите, които споменахте.

В ЕИФ имаме дългогодишна връзка с ББР. България е много специфичен и деликатен пазар. Всъщност ние научихме много от работата си с ББР за това от какво има нужда този пазар. Много от националните банки за развитие  в Европа не са толкова добре настроени да работят със социални инструменти, каквито Фондът предлага чрез  Програма"EaSi“ на Европейската комисия за заетост и социални иновации. Сега ББР сключи първото за България гаранционно споразумение с ЕИФ по тази програма. Целта е да бъдат подпомагани небанкови финансови институции, насочени към дребния предприемачески сектор в България. Да се подобри достъпът до финансови услуги, което ще има ефект върху създаването на работни места и местното икономическо развитие. Затова ние оценяваме високо активността на ББР и постиженията им в проекти със социално въздействие и финансирането им. С това ново споразумение смятам, че ще можем заедно да направим още много за България. За нови предприятия и бизнеси, които имат най-голяма нужда от подкрепа.

Коментари

Задължително поле