Бойко Борисов пред Слави Трифонов: Ще предложа пак партийната субсидия да е 1 лев на глас Убеден съм, че има риск, но поемам ангажимент, заяви премиерът

Нова женска война във „Фермата“

Зарков: Алтернативата е само една – нови избори и хора, които да вдъхнат живот на българските демократични институции Когато народът абдикира от парламента, той няма смисъл да съществува

Тръмп непоклатимо подкрепя Рияд Няма да къса връзките, въпреки случая “Хашоги”

Ф-16 е най-добрият изтребител за България (обзор) Това ще засили стратегическото партньорство между САЩ и вашата страна, смята Н. Пр. Ерик Рубин

Тереза Мей и Жан-Клод Юнкер обсъждат в Брюксел бъдещите отношения Великобритания -ЕС

Правителствена става детска мегаболница 300 000 деца на година се приемат за лечение в различни клиники у нас

Кога ДДС за услуга става 0%

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 22 ноември 2018

Борбата за по-чист въздух поражда и социален риск ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” осигурява работа за около 2000 миньори

Кметът на София Йорданка Фандъкова получи националната награда „Яков Крайков“ за принос към българската духовност

Елена Йончева: Майките обявиха край на протестите, но излизат бащите и синовете, защото България не може да живее по този начин

Слагат таван на заемите според размера на дохода Може да затегнат правилата за обезпечение

Столична община разширява системата за разделно събиране на отпадъците

Фалшиви сайтове обират клиенти Парите на потребителите отиват в сметки в Китай

Художникът в 3D формат Димитър Свиленов е на 36 г. и прави двадесета самостоятелна изложба

Димитър Свиленов

Художникът е млад и въпреки многото си изложби все още се бори за място под слънцето. Немалка част от популярността си дължи на маниера на рисуване – прави картините си в състояние на медитация.

Тъкмо това използва неговият наставник в желанието си да внуши в обществото изключителност и свръхнадареност, за да му проправя пътя към известността и високите цени на творбите. Признавам си, че и аз бях повярвал на повече от истинската му дарба, но не си позволих да го изрека в първия си текст за Свиленов.

Самият художник неведнъж е разказвал как рисува, но в интервюта, където откъслечните фрази и чуждата сензационна нагласа замъгляват действителността. Още при първото си сядане пред платното въобще нанася с ръка или с четка боите при съдействието и въздействието на музика. Музиката не е произволна, а класическа – Моцарт, Вивалди, Шопен, Щраус и др. В последните години към стария репертоар са прибавени нови произведения и изпълнители, сред тях и Ениа, които той чувства като космическа духовна музика. Пиесите са подбрани и често се повтарят в хода на рисуването. Така че неговият наставник, наблюдавайки рисуването му в Царичина – място, където най-често работи и дето към музиката се наслагва и космическа енергия, негодувал от еднообразието.

От 5-6 години насам маниерът на рисуване се развива, бих казал – се задълбочава. Сега вече художникът не само слуша музика, но се оставя тя да го доведе до състояние, което той нарича (и е така) медитация. Престава да мисли за всичко странично, релаксира, концентрира ума и провокира съзнанието да търси очакваните образи. Никога не знае предварително какви ще са те. (Предпочита да е сам и, ако е в ателието, се заключва, защото ненадейната поява на друг го изважда от това състояние.) Отива до статива или платното върху маса, нанася фона, обикновено бял. И вижда как от някой край сякаш започват да се печатат образи. Последователно. Той не търси цветовете – те са му предначертани отвътре на платното. Не се опитва да търси обяснение за образите и съществата, които изскачат сами, само с мъничко негово съдействие – да ги покрие с боите.

При този маниер логичен става въпросът – кога спира, как добива в това състояние представа за завършеност на творбата. Обяснението му – настъпва миг, в който усеща, че дори всяко ново петънце ще развали картината. Значи медитацията е творческа и в някаква степен управляема. Което е и неговият резерв в бъдеще. А той има планове за това бъдеще.

А настоящето му е трудно. Доскоро общността около българската живопис не го приемаше. И както често това става и в други наши общности – причината е формална, тикана като значима: нямал професионално академично образование. (Да припомням ли, че такова нямат и някои от всепризнатите ни класици като Ц. Лавренов, Д. Дечев и т. н.) И ето как неотдавна се справи и с мълвата, и с тревогата в себе си, че го няма пустото регламентиращо образование. В продължение на 1 година вземал уроци. Кандидатствал в Академията и го приели 6-и в списъка. Което – без протекции, значи много. Записал се, първоначално мислел да завърши и придобие диплома. Но се отказал със съзнанието, че класическите изисквания могат да прибавят само сръчност, но не и талант. И така ще рисува – без топлещата самочувствието диплома в джоба.

Преди повече от 8 години галеристката, която представяла изложба на Димитър Свиленов, извикала свой познат. Онзи пристигнал, повъртял се и без предисловие заявил: Оттук нататък аз ще ти бъда мениджър. (Тогава още бе позната думичката-професия меринджей.) От този момент се превърнал не в мениджър, а в наставник. Ласкаел художника като велико явление, обещавал му златни планини в бъдеще, живот само в чужбина и световна известност. И понеже с всичко това щял да се превърне в мишена за зловредници и престъпници, щял да му наеме охрана от МИ-6. Или от Мосад, когато узнал и за нейния авторитет. Започнал да пише книга за него и с днешна дата половината била готова. Нея щял да издаде първо в САЩ в милионен тираж и тя гарантирано ставала световен бестселър. А чак после и Европа можела да се радва на очарованието й. Зашеметеният художник приемал и дори се съгласил на натрапеното му внушения само да рисува. Цели три години прекарал в ателието си и в Царичина, напускайки ги единствено по необходимост, прекъсвайки контакти и познанства, лишавайки се от другите дарове на младостта.

В същинската част на мениджърството имало сериозни пропуквания, но художникът ги преглъщал. По време на една от изложбите му в Москва (общо – две) мащабно скроен руски бизнесмен поискал да купи за по 5000 долара 2 картини – по една за двете си любовници. (Явно сметнал жена си недостойна за такава живопис.) Наставникът с един жест избил от главата му намерението да се сдобие с картини, които той оценявал далеч по-скъпо. Или е проработила русофобията му? Той наляво и надясно развиваше тезата си, че всяка картина на Димитър Свиленов си има предопределен купувач. Та явно руснакът не бил пратеникът за тези платна. Ще спра дотук с мениджърските му подвизи.

Сега художникът ще представи юбилейната си изложба без мениджъра-наставник. Казал му е: Имам нужда да съм без тебе. – Той просто вече не може и да го забавлява. С други думи и богатият опит от фантасмагории и наставничество му е помогнал да знае ясно какво иска. Самоанализирайки се, той вече окончателно е определил пътя си: Ще рисува, докато е жив. Ще живее и работи в България – напук мениджъру, а ще излиза в чужбина само да прави изложби. (Предстои му изложба в Германия. Има предварителни уговорки за американски градове.) Ще се развива постоянно. Носи вече в себе си идеята как ще изглежда следващият период в работата му. Но няма да го издавам. Има основания да планира близкото бъдеще. Галериите го приемат. Има почитатели и средно продава по 1 картина на седмица на немного високи цени.

Остава големият въпрос: прави ли Димитър Свиленов сериозно изкуство. Въпрос, на който не ще отговоря, а ще го пренасоча към съвременната българска живопис на новите поколения художници. Постъпвам тъй, защото тук няма място за навлизане и анализ на творчеството му. Но ще заявя, че той се вписва в контекста на днешните търсения. За разлика от недоказани самообявили се медиатори, предлагащи несръчни еднотипни и еднотонални натюрморти и абстракции, той и тематично, и хармониално е далеч по-многообразен.

Сам той осъзнава вида и характера на нарисуваното, когато свърши и се отдалечи от картината. Което не значи, че в хода на работата подсъзнателно не управлява и не насочва към някакъв краен ефект и смисъл. Има предпочитани нерядко срещани образи в творбите му. Единият е конят, който той не рисува от натура или по фотоси. А в съгласие със своето усещане, че това животно е символ на духовност и вяра, поради което сякаш му придава безтелесност при изобразяването. Другият му символ е Ангелът, който според него олицетворява всемирната хармония. А, и да не забравяме още една необяснимост – доста от картините му са триизмерни. И това се разбира при гледането с 3 Д очила. Би следвало да вярваме, че чистотата, искреността и всеотдайността на Димитър Свиленов тепърва ще дават още по-сериозни плодове.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.