ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Турция праща и сухопътни сили в операцията в Северна Сирия

Пост на турски език се появи в профила на президента във фейсбук

Художникът в 3D формат Димитър Свиленов е на 36 г. и прави двадесета самостоятелна изложба

Димитър Свиленов

Художникът е млад и въпреки многото си изложби все още се бори за място под слънцето. Немалка част от популярността си дължи на маниера на рисуване – прави картините си в състояние на медитация.

Тъкмо това използва неговият наставник в желанието си да внуши в обществото изключителност и свръхнадареност, за да му проправя пътя към известността и високите цени на творбите. Признавам си, че и аз бях повярвал на повече от истинската му дарба, но не си позволих да го изрека в първия си текст за Свиленов.

Самият художник неведнъж е разказвал как рисува, но в интервюта, където откъслечните фрази и чуждата сензационна нагласа замъгляват действителността. Още при първото си сядане пред платното въобще нанася с ръка или с четка боите при съдействието и въздействието на музика. Музиката не е произволна, а класическа – Моцарт, Вивалди, Шопен, Щраус и др. В последните години към стария репертоар са прибавени нови произведения и изпълнители, сред тях и Ениа, които той чувства като космическа духовна музика. Пиесите са подбрани и често се повтарят в хода на рисуването. Така че неговият наставник, наблюдавайки рисуването му в Царичина – място, където най-често работи и дето към музиката се наслагва и космическа енергия, негодувал от еднообразието.

От 5-6 години насам маниерът на рисуване се развива, бих казал – се задълбочава. Сега вече художникът не само слуша музика, но се оставя тя да го доведе до състояние, което той нарича (и е така) медитация. Престава да мисли за всичко странично, релаксира, концентрира ума и провокира съзнанието да търси очакваните образи. Никога не знае предварително какви ще са те. (Предпочита да е сам и, ако е в ателието, се заключва, защото ненадейната поява на друг го изважда от това състояние.) Отива до статива или платното върху маса, нанася фона, обикновено бял. И вижда как от някой край сякаш започват да се печатат образи. Последователно. Той не търси цветовете – те са му предначертани отвътре на платното. Не се опитва да търси обяснение за образите и съществата, които изскачат сами, само с мъничко негово съдействие – да ги покрие с боите.

При този маниер логичен става въпросът – кога спира, как добива в това състояние представа за завършеност на творбата. Обяснението му – настъпва миг, в който усеща, че дори всяко ново петънце ще развали картината. Значи медитацията е творческа и в някаква степен управляема. Което е и неговият резерв в бъдеще. А той има планове за това бъдеще.

А настоящето му е трудно. Доскоро общността около българската живопис не го приемаше. И както често това става и в други наши общности – причината е формална, тикана като значима: нямал професионално академично образование. (Да припомням ли, че такова нямат и някои от всепризнатите ни класици като Ц. Лавренов, Д. Дечев и т. н.) И ето как неотдавна се справи и с мълвата, и с тревогата в себе си, че го няма пустото регламентиращо образование. В продължение на 1 година вземал уроци. Кандидатствал в Академията и го приели 6-и в списъка. Което – без протекции, значи много. Записал се, първоначално мислел да завърши и придобие диплома. Но се отказал със съзнанието, че класическите изисквания могат да прибавят само сръчност, но не и талант. И така ще рисува – без топлещата самочувствието диплома в джоба.

Преди повече от 8 години галеристката, която представяла изложба на Димитър Свиленов, извикала свой познат. Онзи пристигнал, повъртял се и без предисловие заявил: Оттук нататък аз ще ти бъда мениджър. (Тогава още бе позната думичката-професия меринджей.) От този момент се превърнал не в мениджър, а в наставник. Ласкаел художника като велико явление, обещавал му златни планини в бъдеще, живот само в чужбина и световна известност. И понеже с всичко това щял да се превърне в мишена за зловредници и престъпници, щял да му наеме охрана от МИ-6. Или от Мосад, когато узнал и за нейния авторитет. Започнал да пише книга за него и с днешна дата половината била готова. Нея щял да издаде първо в САЩ в милионен тираж и тя гарантирано ставала световен бестселър. А чак после и Европа можела да се радва на очарованието й. Зашеметеният художник приемал и дори се съгласил на натрапеното му внушения само да рисува. Цели три години прекарал в ателието си и в Царичина, напускайки ги единствено по необходимост, прекъсвайки контакти и познанства, лишавайки се от другите дарове на младостта.

В същинската част на мениджърството имало сериозни пропуквания, но художникът ги преглъщал. По време на една от изложбите му в Москва (общо – две) мащабно скроен руски бизнесмен поискал да купи за по 5000 долара 2 картини – по една за двете си любовници. (Явно сметнал жена си недостойна за такава живопис.) Наставникът с един жест избил от главата му намерението да се сдобие с картини, които той оценявал далеч по-скъпо. Или е проработила русофобията му? Той наляво и надясно развиваше тезата си, че всяка картина на Димитър Свиленов си има предопределен купувач. Та явно руснакът не бил пратеникът за тези платна. Ще спра дотук с мениджърските му подвизи.

Сега художникът ще представи юбилейната си изложба без мениджъра-наставник. Казал му е: Имам нужда да съм без тебе. – Той просто вече не може и да го забавлява. С други думи и богатият опит от фантасмагории и наставничество му е помогнал да знае ясно какво иска. Самоанализирайки се, той вече окончателно е определил пътя си: Ще рисува, докато е жив. Ще живее и работи в България – напук мениджъру, а ще излиза в чужбина само да прави изложби. (Предстои му изложба в Германия. Има предварителни уговорки за американски градове.) Ще се развива постоянно. Носи вече в себе си идеята как ще изглежда следващият период в работата му. Но няма да го издавам. Има основания да планира близкото бъдеще. Галериите го приемат. Има почитатели и средно продава по 1 картина на седмица на немного високи цени.

Остава големият въпрос: прави ли Димитър Свиленов сериозно изкуство. Въпрос, на който не ще отговоря, а ще го пренасоча към съвременната българска живопис на новите поколения художници. Постъпвам тъй, защото тук няма място за навлизане и анализ на творчеството му. Но ще заявя, че той се вписва в контекста на днешните търсения. За разлика от недоказани самообявили се медиатори, предлагащи несръчни еднотипни и еднотонални натюрморти и абстракции, той и тематично, и хармониално е далеч по-многообразен.

Сам той осъзнава вида и характера на нарисуваното, когато свърши и се отдалечи от картината. Което не значи, че в хода на работата подсъзнателно не управлява и не насочва към някакъв краен ефект и смисъл. Има предпочитани нерядко срещани образи в творбите му. Единият е конят, който той не рисува от натура или по фотоси. А в съгласие със своето усещане, че това животно е символ на духовност и вяра, поради което сякаш му придава безтелесност при изобразяването. Другият му символ е Ангелът, който според него олицетворява всемирната хармония. А, и да не забравяме още една необяснимост – доста от картините му са триизмерни. И това се разбира при гледането с 3 Д очила. Би следвало да вярваме, че чистотата, искреността и всеотдайността на Димитър Свиленов тепърва ще дават още по-сериозни плодове.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.