Художникът Живко Иванов: Колкото по-сиво е навън, толкова по-цветни са картините ми

Живко Иванов

Последната за миналата година изложба на Живко Иванов бе в най-лютата зима. Виелици и вихрушки обгръщаха Бургас, откъснат от света. Но в уютната галерия “Неси” уникалните платна на големия художник събраха страшно много хора. “Затова съм щастлив. И най-много обичам да правя изложби в Бургас. Тук за мен е най-големият празник, атмосферата е особена, вдъхновява”, разкри пред “Труд” творецът. Тази изложба той нарича най-изстраданата в живота си, защото след нараняване се наложило да я завърши с една ръка.

Половината картини ги рисувал така – трудно, но успял.

Джурлата го обявил за свой наследник

Картините му са уникални до една, всеки е горд щастливец, ако у дома притежава негово платно, коментират в Бургас. Колегите му разказват следната случка. Навремето при откриване на една от изложбите му дошъл Джурлата – Георги Баев. И сдържаният откъм емоции Баев пред всички отсякъл: “Живко е моят наследник.” Живко Иванов е бил близък приятел и с Христо Фотев. Били са съседи на култовата бургаска улица “Богориди”. Живеели буквално врата до врата и на метри от морето. И до ден днешен Фотев е неговият любим поет. Ако влезеш в ателието му, по стените с боя са написани стихове на Христо. Стихове като картини. Книга с поезията на емблематичния за Бургас поет е поставена на видно място. И понеже непрекъснато си препрочита четиристишията, страниците са изпъстрени с боя – някак красиво и емоционално.

Живко Иванов обожава фразата на Фотев: “Морето, най-голямото събитие.” И споделя, че през годините за него морето въобще не се е променило. Но го възприема по различен начин – като магия, като мъдрост и живот.

Синхронът между Бургас и морето става все по-голям

“Винаги съм се чудил накъде ще продължи да се развива Бургас. И скоро прочетох, че ще има нов квартал към “Сарафово”. Тогава си помислих: “Между Бургас и морето има все по-голям синхрон”, разказва художникът. Той има имот в Ахтопол и споделя, че там например усещането за морето е различно, “но това е друга тема”. Вдъхновението му от него е огромно. “Когато рисувам, аз не работя, а се забавлявам. Усещам, че картината води мен, а не аз нея”, добавя той. Изложбите му носят мотото “Живкопис”. “Каламбур между името ми и живописта. Моята живопис. Означава, че имам почерк, който се чете. Измисли го колегата ми Любо Коцев”, ниже разказа си Живко Иванов. Иска хората да гледат живописта му като музика, а не да търсят детайли.

Любимо стихотворение от Христо Фотев

Любимото стихотворение от Христо Фотев, най-вдъхновяващото за него е “Бях на самия връх”:

Бях на самия връх
на мойта младост.
Бях див, несъразмерен
и красив.
Обичах те без милост
аз – със ярост –
и се учудвам,
че останах жив.

Бях млад, красив
и неправдоподобен.
Как падах аз над
тъмния ти глас.
Виновен съм –
от твоя скръбен спомен
не справедливост –
милост искам аз.

И пак сънувам оня
светъл хаос…
(Не подозирах,
а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост
аз – със ярост.
И съжалявам,
че останах жив.

На стената си е изписал и друго любимо: “Тя – Свободата – се изгражда и руши не на площадите, а в нашите души.”

Бургаската школа

“Откакто завърших академията, и ден не стоях в София. Прибрах се в Бургас, без и миг да се колебая. Тук имах възможност да се срещна и да бъда приятел с големи личности, с главно “Г”. Ходехме в Клуба на културните дейци, събирахме се там, спорехме. Имаше между нас някакво съревнование, в красивия смисъл на думата. Тук имаше една Бургаска школа”, споделя Живко Иванов. Той е автор на над 50 изложби. Рисува всеки ден. Не за да направи изложба. Но когато платната станат достатъчно, бърза да ги покаже.

“Сега нещата много се промениха. Вече го няма клуба, много от хората ги няма. Ходя в театъра, при приятелите актьори. Обичам много и бургаските поети… Големи приятели бяхме и със скулптора Руси Стоянов, който вече не е сред нас. Много ми липсва. Странното е, че например за него малко се споменава, а такива личности трябва да се знаят от младото поколение.”

За надеждата

И за надеждата и смисъла на живота: “Да, да сме живи. Но това като че ли не е достатъчно. Откъсвам се от сивотата на улицата, от лошите хора в моя си свят – на живописта и на картините ми. Да, хората са станали по-лоши, а може би и преди са били такива, но сега дори не се стараят да го прикрият. И интересно – колкото по-сиво е навън, толкова по-цветен ставам в картините си. Без да го търся нарочно, просто така става.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.