Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Вежди Рашидов се поклони пред паметта на Васил Левски

Тръмп се присмя на Опра Уинфри US лидерът зове тв водещата да се кандидатира за президент

Художникът Янко Тихов, който твори в Лондон: В чужбина ти си всичко, което имаш

"Революции"

“Дойдох, поживях, пробих” – това може да каже за себе си младият (40 г.) български художник Янко Тихов, който от 15 години рисува в Лондон. Роден е в Бургас, завършва Художествената академия в София, носител е на много награди, които няма да изреждаме, за да не досадим. Продава успешно в Christie’s и в няколко английски галерии – това е положението. Можете да видите негови силни и стилни работи в галерия „Римини“ до 26 януари (хотел „Арена ди Сердика Резиденс“, ул. “Будапеща” 2-4, 1000 София)

– Пазите ли си детски рисунки?

– За съжаление не. Това явно е останало и до ден-днешен, понеже почти всичко, направено в студиото ми, си поема по свой собствен път веднага след създаването му.

– Коя е първата ваша рисунка, която помните?

– Помня, че като дете бях нарисувал голям череп на килима в хола, на който очевидно никой не се е зарадвал. Явно изразните средства на Деймиън Хърст не са се понравили на родителите ми.

– Вашите родители?

– Никой от тях не е художник. Те са хора на точните науки. Дядо ми, чието име нося, е бил самоук талант както и един от вуйчовците ми. Спомням си че родителите ми имаха желание да попадна в езикова гимназия. Бях започнал и подготвителни уроци, които ме измъчваха, не защото не се справях, а понеже не ми беше на сърце. Тогава за първи път осъзнах, че ако броиш часовете, когато се занимаваш с нещо, значи то не е за теб. Когато времето спре да съществува, значи си намерил личната посока.

– Преди академията занимавали ли сте се с рисуване в специализирано училище?

– Когато бях на 13 или 14 г., реших да прекъсна за година, понеже осъзнах, че не съм на правилното място. Тогава имах шанса да се запозная с един невероятен учител когото всички наричаха Бенди – Константин Генев. Беше интересно време през 1992 г., изпълнено с надежди, идеи и промени. Тогава попаднах в ателието на Бенди, който първи видя нещо специално в мен и по-важното, убеди всички около мен, че то съществува. След това всичко придоби естествен ход с 5 години в новосъздадения тогава Колеж за пластични изкуства (може би първото понятие за колеж през началото на 90-те години в България) последвало от Академията.

В тези времена всичко беше прекрасно, с изключение на един малък детайл: никой не ни подготви за това как да оцелеем като художници, след като излезем от тези институции.

– Живеете и работите в Лондон. С какво той превъзхожда София в арт отношение?

– Още като студент осъзнах че винаги ще има повече художници, отколкото галерии и възможности. Единственият начин да имаме развитие е да създаваме възможности пред себе си. Съвсем сами! В София има гилдия от артисти, които се познават, членуват в разни организации, срещат се, правят изложби. Това, предполагам ,е необходимо за един автор – да е обграден от себеподобни, но такова общество или гилдия е здравословно само ако има арт пазар. Без него ефектът от подобни гилдии е по-скоро негативен.

Една от основните разлики между Лондон и София е, че в София има гилдия и арт общество, държащо се от самите художници, но липсва обединяващ пазар и затова повечето наши автори гледат към далечните минипазари и лични контакти от разстояние. В Лондон съществуват десетки мини арт общества, всичко е много по-пръснато, но се обединява от един силен вътрешен арт пазар, който работи съвместимо и е част от международния арт пазар.

– А Ню Йорк не е ли по-високо стъпало от Лондон за един художник – гледате ли натам?

– Много от галериите и арт дилърите в Лондон са свързани с колекционери и арт изложения в Ню Йорк. Аз представям мои картини чрез Лондонски дилър в Ню Йорк ежегодно. Следващото ми изложение там е през края на март и началото на април в Манхатън. През октомври ще се представи един нов тираж в „Кристис“ в Лондон който отново ще е отразен и в Ню Йорк. Реално пазарът е свързан, както и по-важно с колекциите. За един автор е важно да е откриваем за различните колекционери в областта, в която работи. Така се захранват и новите проекти – от реализираните стари.

– Друг български художник и ваш съименник – Янко Цветков, също неотдавна използва паспортната тема, за да направи иронична карта на Европа. Познавате ли се, какво мислите за творчеството му?

– Да, аз се интересувам от картографско изкуство и съм срещал и неговите карти, но само в медиите. При тях не е засегната темата за паспорта, а по-скоро карти на различните предразсъдъци.

– А с Йоана Буковска, която е на една от вашите картини, познавате ли се? Тя ли позира, или портретът е от дистанция?

– С Йоана сме приятели и аз съм изключително радостен, че тя участва в не един от фигуративните ми проекти. Радостно е че всички картини с нея попаднаха в големи колекции в Франция и Лондон, а последния портрет рисунка, който в момента е изложен в София в галерия „Римини“, беше включен в годишното изложение на Кралското дружество на портретисти (Royal Society of Portrait Painters). Подготвям и нов проект с Йоана който ще започнем още другата седмица, докато съм в София – фигуративна картина за лондонското изложение „Лапада“ в квартал „Мейфеър“ през септември.

– Как избирате моделите си?

– По автобиографичен принцип. Тоест хора, които са се докоснали до живота ми. За мен е важно всяко лице да има специално излъчване и да се съчетава с концепцията, върху която работя.

– Бихте ли нарисувал държавен глава – кралица Елизабет Втора например?

– Преди години излагах редовно с Кралското дружество в Англия чийто патрон е Нейно величество. Оттам направих и немалко поръчкови портрети на известни лица – от фамилията Гинес до високопоставени свещеници от англиканската църква. Въпреки че влагах професионализъм, този вид посока на поръчков портретизъм е силно задължаваща и доста ограничаваща. Много по-специални са лица по собствен избор и селекция.

– Кой от съвременните политици ви се струва интересен за молива и четката?

– Забелязах, че в България политиците са намесени почти във всеки разговор, независимо дали си говорим за изкуство или спорт. За мен те са хора с определена професия и въпреки че тя е публична, по нищо не се различава от останалите професии. Затова нямам по-различно отношение към тях. Ако получа поръчка от български политик, обещавам да ви съобщя.

– Извън рисуването – какви книги четете, какво музика слушате?

– Когато работя, не слушам музика, понеже музиката има собствено присъствие, което отнема от това, върху което работя. А извън ателието, в последните две години, откакто станах баща, слушам детски песнички. Харесвам творчеството на Кафка. В него има многообразен образ от различни слоеве, които го поддържат актуално.

– Любими филми?

– Филмите имат един основен недостатък – създават силен ефект в момента на гледане, но и се изпаряват най-бързо от всички видове изкуство. Наскоро гледах един сериал с Антъни Хопкинс – Westworld, в който имаше нещо странно и доста силно като концепция и засега изпаряващият ефект не е отминал.

– Как си почивате след тежък ден? Скоч, водка, бира или нещо друго?

– Отстрани може да изглежда, че си почивам в моменти, в които работя. За мен е важно да не се затварям в студиото за повече от 30% от времето. През останалото време се срещам с хора, колеги художници, арт критици, посещавам театри и изложби и пътувам на далечни места. Разбира се, за да намеря този баланс по естествен начин, съм преминал през различни неща. Но сега смятам, че е по-скоро полезно да изпиеш питие в Сохо след изложба, отколкото да не си излязъл от студиото си цял ден. Важно е да прекарваш време в комуникации за това, което правиш и те интересува, това подхранва и често осмисля и самия креативен процес.

– Дестинация по света, която жадувате да посетите?

– Едно от силните ми пристрастия е пътуването, което е и двигателната инспирация на Паспортната серия. В последните 10 години с жена ми, която също е творец, обичаме да споделяме преживяното с далечни дестинации и захранващи пътешествия. Женен съм за прекрасния творец Надя Цакова (сега Тихова), която е до мен във всичко. Отскоро имаме и нова цел – да покажем широкия свят на малката ни дъщеричка. След седмица ще сме из островите на Индийския океан за пръв път в разширен състав!

– Може ли млад човек да се издържа само с рисуване в Лондон? Работите ли нещо друго?

– Когато си завършил художество образование и се изправиш абсолютно неопитен пред непознатото в непознат град и държава, ти си всичко, което имаш. Налага се освен автор на картините да си и свой собствен ПР, помощник, да търсиш запознанства, комуникация и възможности пред себе си и в същото време да живееш и да се издържаш. В такива моменти е хубаво да намериш временна работа, за да ти позволи да разбереш къде си и да ти предостави необходимото време да разкриеш потенциала си. В първите си години в Лондон от печатно графично студио попаднах в специализиран магазин за графика, където в началото бях консултант, а след това мениджър. Там научих много, но в един момент тази посока ми предостави и възможности за сигурна кариера, което е както, така е и доста опасно, защото лесно можеш да загърбиш мечтите си за една добра и сигурна заплата. Затова е важно да не забравяме главната си посока и да открием нашата лична публика за творчеството, което правим. Така с годините и опита намираш и продължаваш да намираш най-правилния път и баланс за себе си. Сега имам възможност да работя и да съм представен от две основни галерии в Лондон, както и един арт дилър и галерия в Швейцария.

– Кой е вашият световен идол в изкуството?

– Нямам идоли в изкуството. Но харесвам определени посоки, картини най-вече на съвременни автори. Всичко създадено от хора има силни и слаби моменти, обичам картини с повече от един прочит.

– Какво мислите за Кристо?

– Кристо и Жан Клод и творчеството им са едно цяло. Харесва ми тяхната безапелационна истина и пълна отдаденост на това, което ги вълнува. Те използват изключително пълноценно цялата стълбица на световния арт пазар, който захранва и реализира проектите им – от оригиналната рисунка през ограничен тираж до плакати, картички и албуми.

Един от малкото графични отпечатъци който мога да гледам всеки ден в къщата ни в Лондон е негова литография с опакования Райхстаг.

– Можете ли да готвите?

– Правя много добри салати. Поне така казват хората, с които ги споделям.

– Каква кухня предпочитате, ако излезете на ресторант в Лондон?

Френска и гръцка, въпреки че нито една от двете не е същата, както в самите държави.

– В коя част от Лондон живеете?

– През първите 12 години живях в Нотинг Хил, Западен Лондон. В последните 3 години живеем в Северен Лондон. Двата района са съвсем различни, вторият е доста по-семеен. Но аз се чувствам все още най-комфортно в центъра.

– Ако не е тайна, коя е най-скъпата откупка на ваше произведение?

– Откупките сменят нивата си спрямо търсеността. Например картини и графични отпечатъци, откупени от едно първо изложение, се появяват пак на втория пазар на тройна цена. Аз, разбира се, нямам контрол в този втори пазар на препродажби, но е добре при сформиране на бъдещи цени при новите произведения. Понеже вторичните пазари и аукциони са най-здравословният начин за покачване на една цена. Така и колекционерите придобиват по-голяма увереност, че цените на даден жив автор са утвърдени и с потенциал да се превърнат в конвертируеми, тоест да се препродадат безпроблемно.

Откупките варират и от вида изкуство и размер (от ограничен – номериран и подписан – отпечатък до рисунка или живопис в единичен екземпляр). Така че в цифрова стойност могат да варират от 1000 до 60 000 лева.

– Как попаднахте на интересната столична галерия „Римини“?

– Посетих „Римини“ за пръв път в деня на окачването на изложбата ми. Попаднах там по покана на Снежана Йовева-Димитрова от сдружение „Толкова близо, толкова далеч“, където участвах през септември в НДК, и галеристката Цвети Русалиева.

– За какво мечтаете?

– За здравето на близките ми, продължителен мир и щастлив баланс.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.