Благоевград отбеляза 168 години от рождението на Георги Измирлиев – Македончето

Тематичен тур по стъпките на: „Християнското наследство във Варна“

Циврим за Париж, а църквите ни сиротни… Изтича ли времето на катедралите?!

Двама души са пострадали при катастрофа в Благоевград

Кралят на циганската цигулка идва в България Роби Лакатош ще взриви с класика, джаз и чардаша публиката във Варна

Партията на Ердоган с нов опит за отмяна на резултата от изборите в Истанбул

Световни лидери осъдиха атаките в Шри Ланка

Община Павликени финансира наградата „Никола Гюзелев“

Стоев: Преднината дава спокойствие на „Лудогорец“

Избирателната активност, в първите часове на балотажа в Украйна, е по-висока

Де Бройне може да пропусне дербито

Тимът на Костов с победа в Казахстан

Президентът Радев изрази съболезнования на президента на Шри Ланка

Фиданка от най-старото българско дърво бе засадена в подножието на Царевец Част от Гранитския дъб ще расте в двора на храма „Св. Иван Рилски“

Роналдо счупи нов рекорд

Художник претворява домове, казина и заведения в шедьоври Диян Иванов от Велико Търново е творческа личност с голям замах и нестандартни идеи

Диан Иванов

Диан Иванов от Велико Търново е творческа личност със голям замах и нестандартни идеи , а до каквото се докосне, то се превръща в произведение на изкуството. Скулпторът вдъхва нов живот на старинни вещи, намира им точното място в интериора и екстериора на казина, клубове, заведения, домове и те придобиват неповторим вид и атмосфера. Обектите му са из цяла България, а за изминалите 17 г, през които твори като дизайнер, освен в страната е преобразявал помещения в Румъния, Сърбия, Испания и Англия.

Дидо, както го познават всички в Търново, е създал и следва неотлъчно свой неповторим стил – еклектика от сецесион, винтидж и рустик.

“Обичам да съчетавам. Много интересно се преплитат модерни концепции с ретро. Това създава особен уют и неповторим вид на помещенията”, обяснява Дидо.

Интериорното и екстериорно оформление се превръща в професия за 52-годишния дизайнер съвсем случайно. Той е учил вътрешна архитектура в Трявна, а след това завършва скулптура във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.

“Започнах следването си като студент по живопис, но се разболях от астма и това наложи да се прехвърля в друга специалност”, споделя човекът на изкуството.

Един ден през 2000 година, докато Диан рисувал в ателието си, го потърсил негов приятел.
“Доведе ми свой познат, който искаше да прави бар и настояха да им помогна за вътрешното оформление. Човекът имаше някои идеи, но най-вече искаше така да преобразя помещението, че поне 10 г нищо да не бъде пипано по него. Желанието му беше изпълнено и не 10, а 17 години минаха от тогава и до днес “Пепис бар”, който носи името на собственика си, се знае като забележително място във Велико Търново. За времето си бе истинско предизвикателство с новаторския си и провокативен интериор”, казва Дидо.

За да се получи атмосфера, подобна на филма “Две димящи дула”, търновецът работил почти цяло лято, като започнал от бетона. Оцветил стените с няколко пласта акрилни бои с много релефни орнаменти, които патинирал, за да изглеждат стари. Обзавеждането било с ретроефект с характерните столове и маси, а особен акцент в него били обърнатите “надолу с главата” и висящи от тавана на 5 метра от земята куфари, маса с чаши и дори застъпена под пепелник банкнота от 100 долара. По стените пък били окачени пишещи машини и други мебели, както и 150-те дизайнерски фотографии около бара.

“В заведението първо зазвуча музика на “Сен жермен”. Барът бързо се превърна в любимо място за младежи, както и за английски преселници като и до днес това е техния пъб”, обяснява дизайнерът.

Отличните резултати от тази творческа дейност вдъхновили търновеца и той пристъпил към следващи предизвикателства. Благодарение на него нова пицария придобила вид на древноримска вила с пищни колони – с капители, с вито стълбище, с типични сцени от гладиаторски битки и ритуали по стените.

“За оформлението на интериора събрах екип от колеги от факултета по изобразително изкуство и работихме заедно. Следващият ни проект пък беше вътрешното оформление на един от най-големите интернет клубове във Велико Търново. Идеята ми беше всеки посетител да влиза като в хеликоптерна кабина. За целта намерихме такава оригинална кабина на вертолет и по нея отляхме калъпи. Работихме обаче през зимата, в затворено помещение като използвахме полиестерна смола, която се оказа силно токсична. След приключване на проекта имахме сериозни здравословни проблеми”, спомня си началото на дизайнерската си кариера търновецът.

Така през изминалите години художникът е сложил своя отпечатък и неповторим стил на стотици заведения в най-големите градове на страната, по Черноморието и дори зад граница. Той е дизайнерът на веригата заведения “Щастливеца” , както и на “ЕГО”, “ТЕМПО” и др.

“Работата вече е екипна. С нашата дейност започва оформянето на един обект и с нея завършва до отварянето му за посетители. Модата е динамична и предпочитанията на клиентите бързо се променят. Трайно обаче господства смесицата от различни стилове, атрактивното осветление, старинните мебели и аксесоари. Клиентите на заведенията предпочитат обстановката да е близка до домашната”, разкрива тънкости от занаята Дидо.

Творецът твърди, че идеите му хрумват, още щом прекрачи прага и види дадено помещение. При преобразяването му се съобразява с месторазположението, с предназначението му, с обитателите му, с дейността и нравите им. Сред по-необичайните поръчки, които е изпълнявал са изрисуване на детски стаи, създаване на интериора в прочутия Хан на Хаджи Николи на Самоводската чаршия във Велико Тръново, а в момента оформя в различен стил всяка от стаите на хотел в Свищов. Случвало се е клиенти да искат преобразяването на интериора да е тематично, а мотивите да разказват за Египет, Венеция, Холивуд, Лас Вегас.

Диан Иванов е префасонирал и десетки казина в цяла България, в Сърбия, Румъния, в които има дори и негови скулптури. Негов е дизайнът и на ловна хижа в планински район недалеко от Велико Търново. Сред най-атрактивните детайли в обзавеждането са полилеите, които са във формата на рога излети от полиестерна смола и са като истински, а конструкцията е от ковано желязо.

“За да се получи добър резултат от този вид творчество, трябва да има тема, идея, силна интуиция и асоциация. Работата ми е хоби и в нея няма шаблони. Това е една приказка без край. Картина, която не можеш да я завършиш, а все повече усъвършенстваш. А най-добрата ми реклама, е самата ми работа”, доверява талантливият дизайнер.
Търновецът така се е специализирал вече, че се справя в най-кратки срокове с конкретната задача. Само за два дни с екипа си преобразил дома на видна дама от старата столица.

Няма предмет, на който Диан Иванов да не може да намери предназначение. Превръща стари дивани в китни цветарници, а от дантела прави причудливи украси. От старинни ръчно тъкани завеси от кашмир и сърма изработва тапицерии на столове, дивани, канапета. На пункт за скрап намерил легла изработени през 1840 г във Виена. Таблите им били с изкусно изваяна инкрустация от ковано желязо. Сръчният творец използвал този обков за рамки на огледала, които сега красят изискани заведения.

“В магазините за стари вещи откривам уникални предмети, на които като че ли усещам енергията на някогашните им притежатели. Пренасят ме в друга епоха, в друго време, бит и нрави”, доверява Дидо.

Докато говори, дизайнерът не спира да генерира идеи като светкавично ги нахвърля с молив върху купчината бели листи пред него на масата, които мигновено се превръщат в скици. Той е и страстен колекционер. Притежава богата сбирка от стари картини и друга от барокови рамки от 15-16 век. Купувал е шедьоврите предимно от Белгия и Холандия. Диан Иванов сам реставрирал тези рамки, които са били повредени. Творецът има над 100 творби, а част от тях висят по стените на известни заведения в страната и допълват интериора. Другата му страст са копчетата. В този атрибут Диан Иванов открил особено творчество, а някои са дори като бижута.

“Имам чували с копчета от десетки държави като някои са изключително ценни, а има и такива, които са в старинни ламаринени шевни кутии. Някои модели са с позлата, със метални инкрустации, с филиграни, с фамилни символи и родови емблеми, военни, с гравюри, с релефни орнаменти, с изображения на животни, с флорални детайли, с гербове. С копчетата мисля да облицовам покривите на заведението си и дори съм започнал да ги редя. За тази необичайна мозайка ще са ми нужни около 150 000 копчета”, е изчислил Диан Иванов.

Находчивият мъж работи, като създава специфичен свой почерк, наподобяващ отчасти атмосферата на типичния ирландски пъб, но задължително внася своя неповторим маниер, забърквайки разностилни елементи. Това най-добре личи в собственото му заведение “Малкият Интер”, което е култово място в старинната част на болярския град. Първоначално смятал да го из ползва като ателие, но се превърнало в питейно заведение, което правил цели осем години. На втория кат пък оформил 5 стаи за гости. Днес то е предпочитано място за художници, артисти , за ценители на изкуството. Заведението се намира в приземния етаж на наследствена къща на знаменития банкер и политик Атанас Буров, чиито релефи, направени от самия скулптор, красят част от стените му. Наред с тях са подредени всевъзможни старинни и красиви предмети, които буквално висят отвсякъде. Докато пият кафе или се наслаждават на чаша ледена бира, посетителите с часове могат да се дивят на изложените акордеони, цигулки, лампиони, закачалки, часовници, дрехи, обувки… от различни епохи.

В обзавеждането и в идеите, които скулпторът-дизайнер пресъздава на живо, помага цялото му семейство. Съпругата му Ралица също е скулптор, синът Петър е завършил архитектура в Инсбрук в Австрия, а дъщерята Мария учи за художник.
“Нямам любими обекти, а по-скоро имам любими хора – собственици на тези обекти”, признава в заключение Диан Иванов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.