Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Цар Борис III спасил Георги Димитров в Лайпциг

На 27 февруари 1933 г. пламва Райхстагът в Берлин. Десет дни по-късно в берлински ресторант са арестувани трима българи – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които са обвинени в подпалването му. Организираната международна кампания в тяхна защита ги прави герои на световното комунистическо движение.

Когато в края на годината след близо 4-месечен процес имперският съд в Лайпциг ги оправдава поради липса на доказателства, триумфът им е пълен. И понеже в България ги чакат присъди, тримата са екстрадирани в СССР.

„Знаете ли защо останахте жив?“

е първият въпрос, който Сталин задава на току що пристигналия герой от Лайпциг. „Заради решаващата защита на СССР и лично на вас, другарю Сталин“, отговаря Димитров. Грузинецът обаче поклаща глава с думите: „Вие останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят“. Практика, която „бащата на народите“ владее до съвършенство.

Димитров, Попов и Танев в затвора Моабит.

От дневника на българския комунистически вожд, дълги години държан в секретност, научаваме интересен факт около неговото спасяване. През 1937 г. той описва един свой разговор със съветския посланик в Турция Карахан: „По време на пауза на пленума на ВКП/б/ другарят Карахан ми каза, че пътувал случайно в един влак с българския цар. Запознал се с него благодарение на турски министър. Цар Борис тогава му заявил: „Ние българите се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса получих покана да посетя Германия, но аз заявих: „Не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен. И действах за неговото освобождаване.“

„Но вие сте направили услуга на комунистите, тъй като сега Димитров е генерален секретар на Коминтерна!“, възкликнал съветският дипломат. „Въпреки това

аз съм доволен, че се застъпих за него

Имаше и по-рано такъв случай, когато в България се искаше да погубят Димитров, но аз направих всичко, това да не стане“, отговорил цар Борис.

В спомените си царица Йоанна разказва за някакъв доста разгорещен разговор между Борис и вътрешния министър на Райха Херман Гьоринг. Тя ясно дочула как царят му казал: „Вие няма да осъждате този човек, напълно невинен за пожара, както знаете това по-добре от мен!“

Как се отблагодарява за това „вождът и учител на българския народ“?
На 28 август 1943 година цар Борис III умира след кратко боледуване, скоро след като се връща от среща с Хитлер. Според слухове царят е отровен по нареждане на фюрера, който бил бесен заради отказа на българския владетел да предаде българските евреи и да изпрати войски на Източния фронт. Според друга мълва интерес от смъртта му е имал СССР и е възможна намесата на НКВД. Както и да е, след 5-дневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“,

на 5 септември траурното шествие пристига в Рилския манастир

Погребват покойника в черквата на Светата Рилска обител. Тялото е балсамирано за 10 години, сърцето е извадено и поставено в специална затворена стъкленица, която е положена до ковчега. Скромният гроб става обект на ежедневно народно поклонение, което след 9 септември 1944 г. създава сериозни тревоги на новата власт. След завръщането си в България Димитров нарежда царският гроб да бъде премахнат от манастира под предлог, че Борис III не е канонизиран за светец и затова няма място в светата обител.

Гробът на цар Борис III отново е в Рилския манастир.

През една априлска нощ на 1946 г. хора от Държавна сигурност, предвождани от небезизвестния екзекутор полковник Лев Главинчев, брутално разкъртват гроба, изравят поцинкования ковчег с тленните останки на царя и го откарват в двореца Врана. Забравят стъкленицата със сърцето, но се връщат за нея и заравят всичко в предварително изкопан и иззидан с тухли гроб. С разрешение на властите по-късно семейството изгражда малък параклис близо до гроба.

„Беше още тъмно – разказва царица Йоанна. – Приехме го аз и децата ми. Пред Мария Луиза и мен стоеше синът ми. Спомням си още, че забелязах малките ръце на Симеон да треперят, стискайки букетче цветя. Ковчегът бе обвит с трикольора – бяло, зелено и червено, с катерещ се лъв и бе спуснат в ямата. Двама свещеници го благословиха. Съгласно православния ритуал, поставихме на земята запалени свещи.“
Но и това не е достатъчно на комунистическите управници.

През 1949 г. параклисът е взривен

и заравнен със земята.
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца Врана. Ковчегът липсва.

При разкопаването на гроба някой счупва стъкленицата, прехвърлят сърцето в трилитров буркан и го отнасят в БАН, за да бъде сложено отново в специална капсула. След това то е съхранявано в трезора на БНБ, за да бъде предпазено от посегателства. Препогребано е на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г., където е и до днес.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.