Ролята на държавата най-съзнателно се премълчава, за да бъде лесно обвинявана за депортацията на евреите от Беломорието и Македония

Обзорът на Медийната среща, организирана от БТА на тема „Медии и спасение“, представен във в. „Труд“, поставя отново на дневен ред трудностите, с които е свързано обсъждането на темата за спасяването на българските евреи. От една страна предстои кръгла годишнина, има инициативен комитет и бюджет, от друга страна - тези предвидени по календар чествания измъчват с един общо взето простичък въпрос „Кой спаси евреите в България?“

Отговорът ще да е толкова мъчителен, че за да бъде избягван около годишнините - между 70-тата и 80-тата, се появиха цели два нови паметника - близнаци (в София и в Тел Авив), които хем да отбелязват култовото събитие, хем да правят спасителя анонимен.

Така историята за спасението придобива празничен, но мистериозен и крайно неразбираем за света вид.

За историците в България е ясно, че спасяването на всички граждани от еврейски произход е продължителен процес, белязано е от множество умели държавнически решения, преговори и дипломатически грами. То със сигурност не е еднократен акт. На споменатата медийна среща много пъти се спомена ролята на държавата и в частност на Цар Борис III. Заслугите му за опазването на евреите от депортация са признати още през 1994 г. от Еврейския национален фонд, Американския конгрес на оцелелите от Холокоста евреи, от Американския еврейски комитет, Лигата срещу поругаването, Ордена на Почетния легион.

На Цар Борис е връчена титлата „Морален държавник“, а най-голямата синагога в Лос Анджелис организира специална молитвена служба в негова чест. Сред българските евреи в Израел се водят спорове за заслугите на царя чак до 60-те години, когато по време на процеса „Айхман“ са депозирани първите разсекретени дипломатически документи от Втората световна война. „Борис е бил герой!“ възкликва главният прокурор по делото.

Процесът срещу Адолф Айхман, който организира депортацията на евреите до концлагерите. Сред българските евреи в Израел се водят спорове за заслугите на Цар Борис III за спасяването чак до 60-те години, когато по време на процеса „Айхман“ са депозирани първите разсекретени дипломатически документи от Втората световна война. „Борис е бил герой!“ възкликнал главният прокурор по делото.

При следващия процес за престъпления срещу човечеството - срещу германския посланик в София Адолф Хайнц Бекерле във Франкфурт на Майн 1967 г., защитата на обвиняемия твърди, че между Цар Борис и Бекерле е имало „джентълменско споразумение“ за запазване на българските евреи в пределите на царството. Кореспондентът на „Отечествен фронт“ в Берлин - Изидор Соломонов, много пестеливо предава този опит на адвоката, който ясно си дава сметка, поради наличните документи по делото чии са основните заслуги за спасяването. Евреите в България тогава се въздържат от спорове по темата - поради политическата конюнктура. Интересното е, че и днес Организацията на евреите в България „Шалом“ също се въздържа от такива спорове, там твърдят че нямат нужда от историческата истина - имат готово политическо решение кой ги е спасил - това според тях са основно народът, някои политици и общественици и църквата. У част от представителите на организацията има готовност за признание на ролята на Цар Борис, но само и единствено като физическо лице. Политическо решение за историческата истина е странна формула, но може би спестява дискусии и неудобство да обяснят как се подписват държавни укази в лично качество. И спасяването щеше да е частна инициатива, ако Цар Борис беше скрил в мазето на Двореца „Врана“ напр. зъболекаря си - евреина Джераси, но не беше отменил депортацията.

И е някак си неудобно почти 30 години след събратята ти в Америка да се въздържаш съзнателно от историческата фактология, а да издигаш паметници, според чиито табелки спасението е частна инициатива на някои представители на народа. Мисля, че ролята на държавата най-съзнателно се премълчава, за да бъде лесно обвинявана за депортацията на евреите от Беломорието и Македония. Не случайно на всяка официална церемония редом със спасението е наложена и практиката да се споменават и ония евреи от т. нар. „нови земи“, които България нямаше възможност да спаси. Това обаче се отнася и за евреите от всяка друга точка от Европа, за които България нямаше механизъм да се погрижи. За това мисля, че родом с инициативите, свързани с 80-тата годишнина, ще е наистина хубаво ако евреите в България намерят начин поне да споменат в молитвите си онзи най-достоен български държавник, които не само спаси всички евреи на българската територия, а и не изпрати и нито един войник на Източния фронт, което е директен принос към Антихитлеристката коалиция. А той беше и този, който плати и с живота си за това.

*Авторът е историк, изследовател на темата за спасението на българските евреи, Управител на Независимо историческо дружество