През паметната 1876 година априлци издигнаха грамада от черепи и кости. Накараха целокупна Европа да настръхне от воплите на невинните. Тътенът на въстанието отекна далеч зад границата на човечеството, за да покаже на света, че народът български не иска и не може да живее повече под робство, че ще се бори въоръжен с оръжия от черешови стволове, стари пушки и мокър барут с жажда по-силна от огън, по-тежка от присъда, по- страшна от клетва. Това каза председателят на парламента Цвета Караянчева на тържествената заря- проверка по случай 143-ата годишнина от Априлското въстание в Панагюрище.

„143 години ни разделят от онзи повратен исторически момент, в който куриери от Копривщица пренасят в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков. Църковните камбани възвестяват началото на Априлското въстание, а комитетските люде вкупом запяват бунтовната песен“, посочи тя.

„В дружините влизат не хъшове, нехранимайковци и хора без занятие, дом, челяд, както ще напише Иван Хаджийски, а хора стопани, привързани с тяло и душа към последната клечка от своя имот, спестен с ручей пот, непосилен труд, капка по капка, грош по грош“, каза Караянчева.

„Днес този небивал революционен подем изглежда равен на самоубийство, безплодна саможертва на хора, обрекли себе си на мъченическа смърт и паднали в „кървава жътва“, без да дирят отплата. Без да дочакат призвание приживе, без почести, опело и епитафи на надгробните си камъни. Поборници без потекло, пълководци без пагони, небръснати, злочести, безразсъдни, с вънкашност на чапкъни и душа на светци“, заяви тя.

„Те струваха повече от ситите верноподаници на султана, лъжепатриотите и шпионите на Високата порта. Тяхната величава борба за политическа и социална правда бе гвоздеят в ковчега на тирана, апогея на епичната национална съпротива срещу 5 вековното османско потисничество“, подчерта председателят на парламента.

„Днес се молим за покой на тези, които първи прозряха, че свободата не е химера, че сме достойни за нея, защото и свободата и робството са вътре в нас. Носим ги като белег от нож, синила от бича и следи от теглото- да ни напомнят кои сме били, чий потомци сме и какво трябва да дадем на идните поколения“, обяви тя.

„Днес не се нуждаем от месии, а от водачи искрени родолюбци. Нека помним заръката на Апостола: „Да струваме добро на ближния си и да се борим за чисто и свято бъдеще“, каза още Цвета Караянчева.