Притеснява базата, която поражда негативно говорене. Като психиатър знам, че когато не се лекува причината за психичното състояние, а само отстраняваме симптомите с лекарства, тези лекарства действат като едно одеяло, което се хвърля върху огън. Когато се метне одеяло върху огън той угасва, но жаравата тлее... Това казва пред „Труд“ д-р Гълъбова, с която разговаряхме за особеностите на политиката и на политиците ни.

- Д-р Гълъбова, не е ли време психиатрията, да започне да се занимава с политиката и политиците?
- Дали точно психиатрията не знам, но със сигурност всички трябва да се занимаваме с това, което се случва. Политиката няма как да не ни интересува, защото всичко, което се случва в обществения живот, неминуемо е политика. Длъжни сме да бъдем политически грамотни, длъжни сме да се интересуваме и да имаме мнение, което при необходимост да отстояваме с аргументи. Психиатрите разбираме от човешко поведение, познаваме интимните механизми и на нормалното, и на патологичното поведение. Ние сме хора, които имат доста широки познания, защото когато човек се подготвя да бъде психиатър учи медицина, философия, всякакъв вид патология, освен това в човешката история има добри и недотам добри примери за психиатри, които активно са се занимавали с политика. Това, че разбираме човешкото поведение е много важно, защото ако се замислим по-сериозно всъщност абсолютно всичко опира до човешко поведение. Психиатрите и психолозите, познавайки законите на човешкото поведение, бихме могли да бъдем доста полезни.

- В този смисъл как ви изглежда това, което се случи в последните два парламента? Сякаш до този момент не сме виждали подобно нещо.
- Да, не сме виждали подобно нещо, но да не забравяме, че след 1989 г. ние силно се надявахме, аз се надявам повечето и да сме работили, за изграждането на демокрация. А какво получихме? Диктатура като по учебник. След една такава диктатура е съвсем естествено да се случват тези неща, които ни се случват, и за съжаление те ще се случват още много дълго време. През тези години по най-бруталния начин бяха разрушени базисни човешки устои, а именно тези, свързани със справедливост, ред, законност. Когато се нарушат такива базисни цивилизационни ценности, тяхното възстановяване и последващо надграждане отнема живота на няколко поколения. Това е големият ни проблем, а не икономическата разруха, до която сме доведени. Там за 10-15 години може би ще оправим нещата. След всичко това, което ни се случваше последните години, е съвсем логично, не казвам, че е хубаво или естествено, но е съвсем логично да бъдем свидетели на това, което видяхме в последните две събрания. Видяхме много хора, но имаше и много безмълвни както обикновено в нашите парламенти, но тези, които мълвяха, много често крещяха, обиждаха се, използваха език, който е недопустим за парламентаризма. Станахме свидетели на изключително пошли панаири. Докато при 45-тото събрание имаше ентусиазъм у хората, че парламентаризма се е завърнал, мисля, че при 46-тото бяха доста по-критични и на много хора не ни харесваше това, което се случва. Ние сме изпратили да ни представляват, тези 240 души, а те влизаха в махленски свади на недопустим език. От моя чисто професионална гледна точка, имаше и едни изхлузвания в просташко поведение, които на разговорен език наричаме „изтърва си нервите“. Това за съжаление беше твърде често. Много малко политика имаше, много малко парламентаризъм, много малко проява на чувство за отговорност. Особено в 46-я парламент, когато се видя, че 45-ят не сглоби правителство, аз лично очаквах много по-зряло поведение не такива детински изпълнения - щом не приехте нашето правителство, ние пък няма да приемем вашето.

- Как си обяснявате това, че хората непрекъснато търсят нещо ново, новия месия и в този смисъл гласуването е емоционално, а не рационално?
- Обяснявам си го с много причини. Тук играе роля нашата народопсихология. Препоръчвам на младите да прочетат Иван Хаджийски, той е бил почти пророк. Разбира се, има значение фактът, че много дълго сме лъгани. След тези 45 години на социализъм, а не комунизъм, защото комунизмът е утопия, която не се е случила никъде по света, с огромните ни надежди за демокрация, ние като че ли смятахме, че най-много за десетина години ние ще станем една европейска страна така както бяхме чували, чели, после и пътували, но нещата не се получиха. Те не се получаваха много пъти и всеки път ние бяхме лъгани. На финала се оказваше, че бяхме крадени и вместо по-богати като общество, ставахме по-бедни. 2007 година беше натоварена с огромните очаквания, че ставаме член на ЕС и всичко ни се получава. Да, но не ни се получи. Както влязохме като най-бедната държава, така за 13-14 години си останахме най-бедната. Нашите пенсионери живеят мизерно, не могат да отидат дори до най-близкия областен град да си купят лекарства. 23% от населението живее под прага на бедността и това се случва в една европейска държава. Всичко това се случва на фона на приказки за един безкраен просперитет, който ние не виждаме.

- Не мислите ли, че сме виновни самите ние, защото непрекъснато експериментираме и чакаме някой да ни оправи.
- Емоцията във филогенетичното развитие, тоест в цялостното развитие на живота на земята, е много преди развитието на разума. Разумът е най-висшата функция, която се е появила най-късно. От чисто биологична гледна точка е съвсем естествено ние да бъдем по-емоционални, отколкото рационални. За да бъде обществото по-рационално като цяло е нужно критична маса от хора да бъдат по скоро рационални, отколкото емоционални. От тази гледна точка не можем да очакваме да се случат някакви чудеса у нас, защото у нас освен всичко друго, хората са емоционални, защото живеят трудно в битов план. Знаем, че битието определя съзнанието. Когато един човек е беден, гладен, едвам оцелява е съвсем естествено той да подходи по-емоционално, защото той емоционално е по-засегнат. Трябва да има определени обстоятелства, чисто материални, за да може един човек да подходи рационално и от висотата на рациото да вземе някакви решения. Съгласна съм и винаги съм призовавала, публично и в частни разговори, да мислим с главите си. Главата не е нещо, което просто завършва тялото, тя служи за мислене и ние трябва да взимаме рационални решения. Затова съм противник и на позитивното мислене.

- В момента са твърде много негативните емоции и негативното говорене, наложени в последните два парламента. Това не ви ли притеснява?
- Притесняваме не че се е наложило негативното говорене, а това, което то породи. Ако ние си говорим негативно просто колкото да не мълчим, не е добре, но за съжаление ние трябва да изровим едни обори. Ние трябва да стигнем до истината. Повече ме притеснява базата, която породи това негативно говорене. Като психиатър знам, че когато не се лекува причината за психичното състояние, а само отстраняваме симптомите с лекарства, тези лекарства действат като едно одеяло, което се хвърля върху огън. Когато се метне одеяло върху огън той угасва, но жаравата тлее. Като махнеш одеяло, тоест лекарствата, тази жарава взема въздух и отново избухва огън. Ние трябва да стигнем до същината на нещата. Ние трябва да знаем цялата истина за всичко, което ни се е случило и защо ни се е случило, за да можем да започнем на чисто. Това, което ме притеснява е съсредоточаването изключително и само върху една проблематика.

- За коя проблематика говорите?
- За кражбите, ограбването, корупцията... Тези неща трябва да ги знаем, трябва да се стигне до корена на проблема, но заедно с това трябва да се предлагат и решения. Може би парламентите бяха твърде крайни и не се стигна до предлагане на решения. Силно се надявам да се случи така лелеяната съдебна реформа. Защото, ако нямаме сигурност в една справедлива съдебна система, нищо не правим. За съжаление останахме на ниво да констатираме факти, разкриха се много неща, но хората имат необходимост от справедливост, от възмездие. А тази справедливост трябва да я въздаде съда.

- Вие почтена ли сте и как ви изглежда идеята за мнозинство от 121 почтени депутати в НС?
- Моята лична преценка е, че съм почтена, но може би ще се намерят хора, които да кажат, че съм непочтена. Не ме смущава това, че се говори за обединение. В Германия преди няколко години леви и десни седнаха и написаха консенсус от 280 стр. И след това управляваха заедно. Значи това не е невъзможно. Дали е възможно подобно обединение в български условия, това е отделен въпрос. По формулировката „121 почтени депутати“ си мисля от вчера, защото като я чух нещо ме смути. И понеже съм много интуитивен човек започнах да търся какво не е наред. Всъщност ме смути това, че някой, който и да е той обладава базисни човешки ценности и се заявява едва ли не като техен притежател. Казвайки ще направим мнозинство от 121 почтени депутати, трябва ли да приемем, че досега всички депутати са били непочтени? Да приемем ли, че останалите 119 няма да бъдат почтени? Не ми допада това, а не че можело да са от левия и от десния спектър. Кой ще раздава сертификатите за почтеност? Какви ще са критериите, по които ще преценяваме кой е почтен и кой не е? Договори за почтеност ли ще има, сертификати ли ще са и каква ще е отговорността след това, защото всеки договор означава носене на отговорност при неизпълнение. Кой ще възмездява за непочтеност? 

- А не ви ли смущава това, че единият от говорещите за почтеност вече 5 месеца увърта около двойното си гражданство?
- Смущаващо е, разбира се. Вече казах, че ме притеснява когато някой заяви, че единствено и само той обладава някакви качества. Особено когато тези качества са свързани с морала.

- На няколко пъти беше поставян въпросът дали не е добре, кандидатите за депутати да минават през преглед от психиатър. Какво мислите вие по темата?
- Отговорът ми е „не“. Когато човек е решил да се включи в управлението на държавата трябва да е наясно, че неговото физическо и психическо здраве престават да са негов личен проблем. Ние имаме право като електорат, като данъкоплатци да знаем кой ни управлява, дали той е физически и психически здрав.

- Питах дали е добре психиатри да удостоверяват, че тръгналите към властта нямат психични проблеми.
- Да си психически болен и да си психологически непригоден за дадена работа са различни неща. Психиатрите като прегледаме един човек, като се запознаем с неговата история, може да кажем, че този човек няма психоза. Той може да има паническо разстройство, може да е психопат, но той няма психоза. Но дали човекът е психологически пригоден да върши определена работа, дали е склонен към корупция може да се установи с различни психологически тестове. И това не бива да бъде публично достояние. Това би трябвало партиите когато решават кого да вкарат в листите си да направят такова изследване. Не е необходимо то да става обществено достояние, но е добре да са наясно в партията кого предлагат, за да не се случват неща като Петър Илиев, например. Той няма психическа болест, но той определено има твърде изразени личностови особености. Той е човек, който не може да изтърпи фрустрация, да понесе някакво напрежение, който не знае как да се представи в социално желателна светлина и това всичко би могло да бъде установено по подходящия начин във вътрешни процедури за съответната партия. И едва след като съответната партия си направи тези проверки да каже на електората си: Ето тези хора предлагаме да ви представляват. И тогава наистина няма да виждаме, това, на което се нагледахме. Защото много хора не могат да издържат на напрежението. Когато едно общество, или един човек са поставени в условия на повишени изисквания, на напрежение или условно казано на криза, тогава пада социалното лустро и на повърхността винаги изплуват дефицитите на тази личност или на това общество.

Нашият гост
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена през 1966 г. в София. Възпитаник e на Медицинския университет (1992) и на УНСС (2006). От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”, започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник на отделение за мъже с остри психози. В момента е директор на лечебното заведение. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.