На 24 юли 2019 да почерпят

Том Харди – красавецът с грозните роли Британецът е една от знаменитостите на съвременното кино

Румънската премиерка ще се кандидатира за президент

ФБР разследва 1000 опита за кражба на интелектуална собственост от китайци

Задържаха шеф от фирмата, в която работи Кристиян Бойков

Заев: Груевски присвояваше чужда история Припомни, че предишната власт в Скопие е провела масова операция, наречена антиквизация

670 евро глоба за тениска с щампа на марихуана в Хърватия

Френските власти разследват слух, че водата в Париж е отровена

В САЩ избраха военен министър

Експерт: На софтуерните специалисти да се преподава и етика

Жълт код за гръмотевични бури в 4 области утре

Тръмп: ЕС ни убива в търговията

Европейските консерватори и реформисти на среща с транспортните министри на България, Унгария, Латвия, Литва и Полша

Джелял ще получи възмездие за злините си

Любовният бизнес цъфти на Север, на Юг – джендъри на плажа

Цвети Радойчева: Да спечелиш първа награда е супер емоция Ще се снимам във филм, вече имам предложение, издава успешната поп певица

– Цвети, наскоро спечели голямата награда на BG Music Festival, който се проведе за трета поредна година в Сандански. Очакваше ли я и с какви чувства я прие?

– Изключително съм щастлива , че моята нова авторска песен „Изчезни“ беше подобаващо оценена от фестивалното жури и отличена с голямата награда за най-добра поп песен. Разбира се, че като всеки творец имах очаквания да взема награда… отзивите за парчето бяха страхотни, но нищо не е сигурно до последно, тъй като знаем, че на повечето конкурси от този тип не винаги печели този, който заслужава. Но BG Music Festival наистина дава светлина на родната музика, оценявайки по достойнство и самопродуциращите се изпълнители като мен. Емоцията беше страхотна, наградата ми беше връчена от председателя на журито Заки, от дует „Авеню“.

– „Изчезни“ е по твоя музика, така че е признание и за твоя талант като композитор, с какво мислиш, че се хареса на журито?

– Това, че призът бе даден на парчето по моя музика, наистина е признание за моя талант като композитор и творец като цяло. Когато твориш музика, ти вграждаш своите чувства и емоции в нея, подарявайки част от душата си на хората. Мисля, че песента грабна журито със своята мелодичност, силен и въздействащ текст, модерен аранжимент и моето професионално представяне на сцената.

– Тази награда подсили ли самочувствието ти на творец, или отговорността да държиш високо ниво става по-голяма?

– Наградата е признание на моя труд и този на екипа, с който създадохме сингъла „Изчезни“. Щастлива съм, че животът ме срещна с текстописеца Петър Москов, който със своя неповторим творчески нюх вгради най-подходящите стихове към моята мелодия. Аранжиментът е на Алекс Нушев, с който работим отлично. Разбира се, че наградата подсилва самочувствието ми на творец, но за мен тя преди всичко е стимул и отговорност да продължавам да поддържам това високо ниво.

– Как приеха колегите ти твоята победа, кои те поздравиха искрено, почувства ли и някаква завист?

– Доста известни лица от шоубизнеса ме поздравиха искрено, почти всички колеги от кампанията “Успели българи дават личен пример”, на която съм лице, също се зарадваха и споделиха щастието ми, много журналисти побързаха да ми честитят и отразиха моята победа. Това ме направи истински щастлива. А за злобата… нея винаги я има. Тя се проявява при неизраслите и нереализирали се хора, те не могат да се примирят с чуждите (в случая с моите) успехи и с моето личностно и професионално израстване… затова се отнасят със злоба. Но аз вървя по своя път и просто ги подминавам, тъй като желая да насочвам енергията си върху позитивните неща и върху осъществяването на своите мечти.

– Това е поредната ти авторска песен, коя беше първата и кога почувства и тази страна от твоя талант?

– Творчеството и създаването на музика е магия. Преди години не знаех, че притежавам и тези качества, но в един момент в мен живееше толкова много изпята музика, че просто мелодиите започнаха да извират сами… В определени моменти получавам вдъхновение и веднага записвам музиката, която прозвучава в съзнанието ми, много пъти с нея идва и текстът. Уникално е да можеш да подариш тази магия на хората, да стигнеш и останеш в сърцата им чрез твоята авторска музика, която не просто само си изпял, а си съпреживял. Аз винаги съм проявявала творчество в различни посоки – творец се раждаш, не се научаваш на това. Първата ми авторска песен бе „Дай ми любов“, която е и по моя музика и текст. Излязла изцяло от моята душевност, тя е посветена на любимия човек до мен и баща на детето ми.

–––––––––––

Влади Въргала: Днес магураджията е в костюм и печели от държавни поръчки

България не е страна, където интелигентният човек е пример за път в живота, убеден е артистът

– Влади, какво те провокира да направиш моноспектакъла „Мемоарите на един Въргал”?

– Много са обстоятелствата и причините. От доста време близки приятели ме карат да създам спектакъл по реални спомени и случки от моя живот. Мислех си, че нещо такова е редно да се направи след около десетина години, да бъде като бенефис. Но единственото, което мога да си позволя в момента, е това – да изляза на сцената, лице в лице с публиката, без „посредничеството“ на пищни декори и костюми, без оркестър и балет, без „запълващи“ сценичното време бутафории. Да ти разкажа живота си и да стане спектакъл. Без евтини смешки и палячовщини, без пошлост и вулгарности, но изключително интересно и забавно. Мисля, че успях!

– Как би изглеждал днес Въргала от „Магурата“?

– Няма конкретен общ профил. Животът на момчетата от онова време се разви по различен начин. Някои от тях не са живи, много са извън страната, други успяха да разгърнат потенциала си и да създадат собствени законни или полузаконни предприемчиви начинания, други пък са при майка си на село и гледат крави. Преди няколко години тази ниша на въргалите беше заета от дедесарите, след това на тяхно място дойдоха играчите с еврофондовете и т.н. Но държавата започна постепенно да закрива сивите сектори, в които бръмчаха браточките, и все повече това става държавен бизнес. Все повече чрез играчи, свързани с държавната администрация, успяват да постигнат нещо, което асоциативно е свързано с въргалщината. Вече го няма онзи романтичен, чаровен измамник, който казваше: „Тука, браточка, таковата-онаковата”, прай банка Антинари, изкарва 2000 долара у градинката и е големата работа. Днес магураджията е облечен в костюм, има поне една законна фирма, която работи с конкретни хора от администрацията, за да може да взима държавни поръчки и да прави кинти.

– Какво ти казват хората след края на спектакъла?

– Смело мога да кажа, че се харесва! Имаше случай, когато представлението преминава всякакви нормални граници на времетраенето – 3 часа и 10 минути, като последните 10 минути са аплодисменти. Това е показателно. Моето основно послание е: „Най-добре е да се обичаме”, щото вече опитахме като се мразим и не се получава. Има поколения, които не знаят нищо за мене. Не съм се изявявал отдавна като артист, нямам премиери на книги, не ходя по партита, не влизам в жълтите хроники и няма откъде да ме познават. Сега с този спектакъл мога да се покажа и докажа пред това поколение, което не познава не само Въргала от „Магурата“, а и артиста Влади. Получава се едно малко пътуване във времето, защото се връщаш в социализма, когато ладата беше най-скъпата кола на улицата, да имаш домашен телефон беше въпрос на много сложни процедури. Имаше казарма. Да не говорим за мутренските времена, когато започна да се краде поголовно в държавата.

– С тъга ли разказваш тези истории или напротив? Хората очакват от теб винаги да ги разсмиваш.

– Това е комплексът на всеки артист, който е припознат в комедиен план. Той иска да покаже на зрителя, че може и сериозното. То е същото като да отидеш на китайски ресторант и да ти кажат: „Имаме страшно хубава испанска кухня”. Е да, ама ти очакваш китайско. На мен това, което ми е лесно, не ми е интересно. Но този спектакъл е основно комедия.

– Вярно ли е, че комиците са тъжни хора?

– Погледни ги до един и ще видиш. Добрият комик е своеобразен философ, защото хуморът е философията на живота. Не може човек, който разсъждава върху света аналитично, да е весел, тъй като не само в България, а навсякъде животът е такъв, какъвто ти самият решиш. Но знаеш, че този който трупа знание, трупа тъга и печал. Неслучайно Тодор Колев, една от иконите в хумора и въобще в професията, беше един от най-тъжните хора, които съм срещал.

– Защо българите са толкова негативно настроени?

– Британски учени са открили, че никой на никого не е длъжен в тоя живот! 86% от българите били шокирани (смее се)… За съжаление в момента като че ли черната краска преобладава във взаимоотношенията между хората, в тяхната обич, лица, дрехи, надежди. Хората мислят, че като нямат пари са нещастни. А не е така. Аз познавам един с дванайсет милиона, който е много по-нещастен от един друг с десет милиона (смее се)…

– Материалната бедност ли ни прави такива?

– Не, разбира се. Липсата на вяра, това направи хората злобни и негативни. Не намираме в какво и в кого да вярваме. Все чакаме някой да ни подреди живота, а всичко си зависи само от нас. От векове нищо не се е променило. И преди, и сега хората са си роби. Просто преди бяха невежи и бяха щастливи, а сега има изобилие от информация и това ги прави нещастни и тъжни.

И ОЩЕ

* Камелия се разхвърля по бельо

* Цеци Красимирова пуши трева

* Луна пише мемоари

* 100 Кила стана веган

* Мелиса спретва на Селим гаден женски номер в „Сълзи от Рая“

* Суета тресе известни футболисти

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 26 ЮНИ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.