Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Цветозар Томов, социолог, пред „Труд“: Няма как БСП да повтори резултата от президентския вот в София

Флиртът между медиите и социолозите, насочен към предизборни внушения под маската на социологически изследвания, е опасно и вредно явление

Още преди да са ясни кандидатите на основните партии за кмет на столицата, някои социологически агенции побързаха с внушенията за победител на балотажа. „Труд“ потърси социолога Цветозар Томов за коментар на телефонните сондажи. Томов отговори и на въпросите ни защо машинното гласуване се оказа нежелано за местните избори, ще се повторят ли събитията в „Арена Армеец“ от 2015 г. (Интервюто е взето преди Йорданка Фандъкова да обяви кандидатурата си – б.р.)

– Социологически агенции вече излязоха с прогнози за местните избори в София. Може ли да им вярваме, след като основните партии още не са обявили кандидатите си?
– Мисля, че не става дума за прогнози и поне в публикациите, които съм видял, агенциите са предпазливи в изводите си и подчертават това. Но хората, а донякъде и медиите, са склонни да възприемат данните от всеки социологически сондаж като прогноза за изхода на изборите. А в ситуация, която още не е предизборна, не са стопроцентово ясни нито основните кандидати, нито техните програми и послания към избирателите, данните за намеренията на хората да гласуват нямат висока прогностична стойност.

– В профила си във фейсбук поставихте няколко въпроса на „Галъп интернешънъл“ свързани с тяхно телефонно проучване. Какви са основните проблеми при този тип интервюта?
– Основният проблем е, че телефонните сондажи не осигуряват равна вероятност за всички избиратели да попаднат в извадката на изследването. Това може да доведе до съществени деформации на резултатите.

– Как да си обясним факта, че в проучването на „Галъп интернешънъл“ се твърди, че 56% от софиянци искат нов кмет и в същото време 50% харесват сегашния?
– Подобни противоречия в мисленето на хората са често срещани. В случая вероятно се преплитат две неща: от една страна, сегашният кмет на София Йорданка Фандъкова наистина е харесвана от много хора, включително и хора, които не подкрепят и не гласуват за ГЕРБ. При всички досегашни избори тя получаваше силна мажоритарна подкрепа от такива хора. От друга страна, има видима умора от управлението и на ГЕРБ, и на Фандъкова в София. Това поражда, според мен, противоречиво отношение към сегашния кмет. В хода на кампанията, ако, разбира се, Фандъкова се включи в нея, ще се види кое ще надделее – дали симпатията към нея, която досега й е докарвала значителна мажоритарна подкрепа на избори, или умората и недоволството от нейното управление, което изпитват немалко софиянци.

– На евроизборите социологическите прогнози се оказаха сериозно сбъркани. Сега сякаш агенциите са готови да повторят грешките си. Не се ли опасяват, че ще загубят клиентите си?
– В случая не бих обобщавал. Да, имаше агенции, чиито прогнози бяха твърде съмнителни, вероятно ще има такива и на предстоящите избори. Не е моя работа да ги посочвам поименно, това трябва да правят медиите. От друга страна, основните тенденции в изборите все пак бяха посочени от повечето агенции: трендът на ГЕРБ в края на кампанията, който доведе до убедителна победа на тази партия, високият резултат на ВМРО и „потъването“ на другите патриотични формации, ниската активност. Всъщност, единствената грешка, която направиха всички агенции, е подценяването на подкрепата за „Демократична България“, защото никой не прогнозира, че тази коалиция ще вземе евродепутатско място. Традиционно се подценява и подкрепата за ДПС.

– Какви са причините за все по-нереалистичните прогнози на социологическите агенции?
– Няма как да отговоря на такъв въпрос, защото не споделям мнението, изразено чрез него. Не виждам достатъчно основания да се твърди, че прогнозите на социологическите агенции стават все по-нереалистични. Може би нарасна броят на ментетата в предизборната социология, но това е друга тема. Иначе, доколкото си спомням, последният случай, в който социолозите масово не предсказаха победителя в национални избори, беше на президентските избори през 2001 година. Ако се вгледате в прогнозите в други страни с утвърдени демокрации, може би ще стигнете до извода, че твърдението в този въпрос е пресилено.

– Не ви ли се струва, че социолозите започнаха да се изживяват като част от изборния процес с опитите си да дефинират победителите, за да въздействат върху избирателите?
– Да, такъв проблем има и даже бих казал, че той се усложнява от избори на избори. Само че обърнете внимание на това, че социолозите не могат сами да въздействат върху изборния процес, правейки пиар със социологически данни, без да бъдат подпомогнати от медиите. Именно флиртът между медиите и социолозите, насочен към това да произвежда предизборни внушения под маската на социологически изследвания, според мен е опасно и вредно явление. Вредно, защото използването на социологическите изследвания за предизборна агитация е опит за манипулация на избирателите и опасно, защото е разширяваща се практика в България.

– Ще напълнят ли намалените субсидии общинските съвети с бизнесмени?
– Не знам, но съм по-склонен да очаквам, че така ще се случи.

– Реалистично ли е да очакваме появата на нови играчи на местните избори?
– В национален мащаб – едва ли. Но по места – вероятно да. В София, например, е възможно кандидатът на „Спаси София“ да постигне сравнително висок резултат. Но е възможно и това да не се случи, рано е да се каже със сигурност.

– Как си обяснявате твърдението на премиера Бойко Борисов, че се задават подли избори?
– Не мога да коментирам това твърдение. Сигурно премиерът има информация, до която аз нямам достъп.

– Ще успее ли партията ГЕРБ да запази доминиращата си роля?
– В страната като цяло – да. Но смятам, че представянето на ГЕРБ ще е по-слабо, отколкото на местните избори през 2015 година и че е възможно да загубят изборите в някои от големите общини, в които на предишните избори не срещаха особена конкуренция.

– Възможен ли е балотаж ГЕРБ-БСП в София?
– Да, възможен е, но в никакъв случай не е така сигурен, както някои анализатори се опитват да го изкарат. Балотаж в София вероятно ще има, тъй като подкрепата за ГЕРБ не е така убедителна, както в поредицата избори от 2007 година насам, в които кандидатът на ГЕРБ печелеше още на първи тур. Въпреки това, кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, засега изглежда фаворит и ще е единият участник в евентуален балотаж. За второто балотажно място, обаче, според мен ще се води борба между кандидатите на БСП и Демократична България и аз не бих се наел отсега да прогнозирам изхода, още повече, че името на единия кандидат все още е неизвестно.

– Има ли шанс БСП отново да заложи на кандидат, издигнат от инициативен комитет и да повтори резултата от президентските избори?
– Това е най-вероятната хипотеза. Но повторението на резултата от президентските избори в София е трудна задача за БСП, защото политическото влияние на тази партия в столицата е значително по-слабо, отколкото в страната като цяло.

– Две агенции – Маркет линкс и Галъп интернешънъл прогнозираха победа на Мая Манолова на евентуален балотаж. Реалистична ли е подобна прогноза?
– Преди началото на октомври е невъзможно да се направи реалистична предизборна прогноза. Още по-малко – за балотаж между все още необявили се кандидати.

– Наистина ли беше невъзможно да се въведе машинно гласуване на местните избори?
– Не беше невъзможно, но нямаше да е разумно. На местни избори машинното гласуване трябва да е особено добре подготвено, а точно в подготовката за него е проблема. Най-напред, много по-сложно е да се произведе, тества и сертифицира потребителския софтуер поради това, че са необходими няколко хиляди различни бюлетини за различните общини, населени места и видове избори. А при положение, че процедурата за осигуряване на системи за машинно гласуване трябваше да се рестартира изцяло, времето след евроизборите наистина беше твърде малко. Друг е въпросът, че пропиляхме вече 10 години от първите експерименти с машинно гласуване, без да решим елементарни въпроси, свързани с евентуалното му въвеждане, но пък променяйки непрекъснато законодателството така, че да са невъзможни разумни и последователни действия. Защото днес законът изисква едно, а утре – обратното.

– Според промените преди евроизборите, по-масовото машинно гласуване трябваше да се случи на местните избори, но впоследствие това бе отменено.
– Последните промени в Изборния кодекс също са нелогични и непоследователни, защото имаше основание да се отмени машинното гласуване за тези местни избори, но няма никакво основание по принцип да се въвежда машинно гласуване за едни видове избори, а хартиено – за други. Това е пълна безсмислица. Има смисъл да въведем машинно гласуване най-вече за да решим един от болните проблеми на изборния процес в България – броенето на бюлетините от секционните комисии. Можем и да не го въведем, а да се опитаме да решим този проблем по друг начин – например, чрез създаване на преброителни комисии. Но да го въведем за едни избори и да го забраним за други е, ще повторя, напълно безсмислено.

– Щеше ли машинното гласуване да гарантира честността на изборите, както твърдяха от БСП и ДПС?
– Не, разбира се. Честността на изборите не се гарантира от изборните технологии. Всяка технология решава едни проблеми и създава други. Наистина някои изборни злоупотреби стават невъзможни при машинно гласуване, но пък има други рискове от злоупотреби, особено при използване на системи за директно записване, каквито нашият законодател единствено допуска да се използват. Ако БСП и ДПС наистина искаха машинно гласуване, за да се гарантира честността на изборите, би трябвало да настояват да се използват системи за оптично сканиране, които са най-надеждните и сравнително безрискови устройства за машинно гласуване. Но нашето изборно законодателство не допуска тяхното използване, което навява съмнения, че честността на изборите е последното, което интересува българските законодатели от всички партии, включително БСП и ДПС.

– Каква е причината вместо да се купят, да се наемат машини? Това не излизаше ли по-скъпо?
– Много по-скъпо излиза, но ако не знаеш какво ще правиш с тези машини по-нататък, че оказва по-безрисково да ги наемаш. Така се случва всеки път досега. Главната причина за това са непрекъснатите промени в изборното законодателство, което създава крайна несигурност в ЦИК по всички въпроси, касаещи машинното гласуване.

– Има ли опасност в София да се повтори тридневният ужас в зала „Арена Армеец“?
– Надявам се да не се случи. Сегашната ЦИК взе важни решения в тази връзка. Съставът на софийската общинска избирателна комисия е удвоен, бюлетините ще се предават на три различни места в три различни сгради. Освен това този път задачата на секционните комисии е малко по-лека, защото няма референдум паралелно с местните избори, както беше през 2015 година. Въпреки това рискове да се образуват опашки и да се чака дълго при предаването на изборната документация в общинските комисии има. Много често процесът се бави заради грешки на секционните комисии при попълването на протоколите, които понякога изискват много време, за да бъдат открити и отстранени.

Нашият гост
Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 година. Завършва журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура по социология през 1984 година. Ръководи катедра “Критическа и приложна социология” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” до ноември 2011 г. До март беше член и говорител на ЦИК.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.