Стабилността в сектора се закрепи върху заеми

Това е положението - политическа нестабилност никой не иска, но всеки би гласувал сметките му за ток и парно да не се вдигат. Е, внезапната политическа криза в страната ни ще сбъдне поне половината от това желание. Преди избори не се вдигат цени.

Въпрос на дни е най-независимата досега от всички независими регулатори в сектора - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), да откаже на държавната фирма “Булгаргаз” поискането поскъпване на природния газ с близо 14% от Нова година. На закрито заседание комисарите приеха, че сметките на компанията са верни, но потребителите трябва да си приберат вересиите от месеците на евтиния петрол. Затова повишение на гаовите цени ще има, но ще бъде незначително - с 4,65%.

Уважаваният председател на КЕВР доц. Иван Иванов е едно от емблематичните лица на ДСБ от недалечното минало, когато “партията на Костов” беше съществена част от Реформаторския блок. Не, той няма да бъде човекът, който ще бутне къщата от карти в енергетиката. И не става дума за излишни политизации. Доставките на природен газ продължават да са основна тема в геополитиката, а енергийните тарифи устойчиво се изживяват като един от караконджулите на социалната политика.

Ще спрат ли доставките на руски газ през Украйна? Това е големият въпрос вече 8 години след кризата от януари 2009 г. През последните дни президентът на “Газпром” Алексей Милер упорито се опитва да привлече вниманието на европейските лидери към тази опасност. Москва и Киев не са се разбрали за цените на горивото, за заплащането на резервите, складирани в украинските хранилища, за условията по доставките и транзита. Помежду им виси арбитражно дело.

На този фон играта у нас е по-лесна и по-проста. Ако цената на природния газ от 1 януари 2017 г. се вдигне “несъществено” или някъде с 5-8%, топлофикациите, които използват синьо гориво, няма да имат основание да искат автоматично, незабавно и извънредно повишение на тарифите за топлата вода, парното и електроенергията, която произвеждат и за която получават субсидии.

Обратното - ако КЕВР признае за коректно искането на “Булгаргаз” и го удовлетвори, цената на парното в София например ще трябва да се вдигне от Нова година кръгло с 10%. Съответно и НЕК ще трябва да дава милиони в повече за тока от когенерациите на топлофикациите. Става дума за високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Така че поне до края на отоплителния сезон, който догодина чудодейно ще съвпадне с извънредния предизборен период, в енергетиката ще има стабилност. За гражданите и фирмите потребители това ще бъде добра новина. За “Булгаргаз” обаче ще има опасност от ново хлътване в блатото от дългове. Скандално евтиният петрол през 2015 и особено през 2016 г. даде глътка въздух на държавния газов доставчик.

Стойността на руския газ за България все още е обвързана по формула с цените на нефтените производни мазут и газьол. Ниските цени на петрола помогнаха на “Булгаргаз” да отчете 36 млн. лв. печалба за деветмесечието на тази година при близо 23 млн. лв. загуба за същия период на предишната година. Това е симпатичната страна на нещата.

Тъмната част е, че както през 2015, така и през 2016 цената на синьото гориво на вътрешния пазар непрекъснато е изкривявана спрямо доставната. Отклоненията са били ту надолу, ту нагоре, но никога нула - само и само да има стабилност. Да, прав е бил Цветан Цветанов, когато определя “Стабилност” за дума на годината.

Но за всичко се плаща. За газа сметката обикновена отива на гърба на “Булгаргаз”. През 2015 г. по съпоставими данни за деветмесечието компанията продава синьото гориво на клиентите си средно с 34 лева на 1000 куб. метра по-евтино, отколкото е трябвало да плати на “Газпром”. Тази година е обратното. За всеки 1000 куб. метра газ “Булгаргаз” получава от клиентите си почти 66 лева повече, отколкото дава на руския доставчик. Това е авансът, който КЕВР даде на държавната фирма в името на “стабилността” на цените. Сега дойде време да си прибере вересиите. Намерението на регулатора е през първото тримесечие на 2017 г. да иззема от “Булгаргаз” като компенсация по 22,50 лева за всеки 1000 куб. метра.

Отиващата си година беше уникално блага за потребителите на синьо гориво заради едни от най-ниските цени на петрола през последните две десетилетия. Но добрите месеци свършиха. След споразумението за намаляване на добивите в ОПЕК и присъединяването на Русия към тези мерки котировките скочиха нагоре, двойно на най-ниските равнища през годината. Преди месеци нефтените компании палеха свещи - дано сортът “Брент” се задържи около 30 долара за барел (157 литра), сега котировките са около 55 долара и поевтиняване не се вижда на хоризонта.

Председателят на КЕВР Иван Иванов е визионер оптимист. Той прогнозира, че поскъпването на петрола е краткотрайно явление, което ще продължи едва до края на първото тримесечие на 2017 г. През това време се очаква новият президент на САЩ Доналд Тръмп да изпълни намеренията си за облекчаване на регулациите за добив на шистов нефт и газ в Щатите. Покачване на производството там в съчетание с пролетта в Северното полукълбо може отново да свали цените на петрола.

“Булгаргаз” обаче не прелива от оптимизъм. Наложи се даже през уникално щедрата 2016 г. да получава помощ от компанията майка “Български енергиен холдинг” (БЕХ). Фирмата дължи пари също на оператора на тръбите “Булгартрансгаз” и на данъчните. Отоплителният сезон тази есен започна с 55 млн. лева неплатени сметки за газ от “Топлофикация София” и над 20 млн. лева общо на трите топлоснабдителни дружества в Бургас, Враца и Плевен. През зимата тези суми обикновено растат, докато в същото време “Булгаргаз” трябва да извади реални пари, за да предплати високите зимни доставки от “Газпром”.

Още като внасяха заявлението за поскъпване с 13,52% от 1 януари, в държавната газова компания бяха наясно, че КЕВР няма да се съгласи, за да не повлече по веригата и цените на тока, топлата вода и парното. Наредбите задължават “Булгаргаз” да изчислява вярно, но са достатъчно тефлонови, за да може регулаторът да пързаля тарифите в желаната посока по-далече от социалното напрежение. Хубавата страна на нещата е, че проектът за рязък скок на цените на природния газ би камбаната за високите етажи в управлението на енергетиката.

Добрите времена свършват. Засега електроенергийната система на страната изглежда балансирана - и технически, и финансово. Но това е измъчен баланс с вече изчерпани резерви - на ръба, а понякога и отвъд него. НЕК се разтовари от задълженията си към двете американски ТЕЦ, но това бреме от 535 млн. евро легна върху БЕХ. За да се разплати с Фонда “Сигурност на електроенергийната система”, държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” предновогодишно трябваше да вземе 45 млн. лева заем от държавния енергиен холдинг.

В случай че поскъпването на нефта и газа продължи, трусовете с тока и парното ще станат неизбежни. На дневен ред пак ще изплуват високите цени за ВЕИ и възможностите за преразглеждане на дългосрочните договори за изкупуване на енергия. А това са интереси за милиарди, които понякога свалят правителства.